Антарктида: Разлика между версии

Около 98% от територията на Антарктида е покрита с [[лед]] със средна дебелина 1,6&nbsp;km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна [[надморска височина]].<ref>{{cite web | title = National Geophysical Data Center | publisher = National Satellite, Data, and Information Service | url = http://www.ngdc.noaa.gov/mgg/image/2minrelief.html | accessdate = 9 юни 2006 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Цялата територия на Антарктида представлява [[ледена пустиня]], като годишните валежи са едва 200&nbsp;mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността.<ref>{{cite web | first = C. Alan | last = Joyce | url = http://www.worldalmanac.com/blog/2007/01/the_world_at_a_glance_surprisi.html | title = The World at a Glance: Surprising Facts | publisher = The World Almanac | date = 18 януари | year = 2007 | accessdate = 7 февруари 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>Минималните температури могат да достигнат -89&nbsp;°C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като [[Пингвинови|пингвини]], [[перконоги]], [[кръгли червеи]], [[бавноходки]], [[акари]], много [[водорасли]] и други [[Микроорганизъм|микроорганизми]], както и някои представители на [[Тундра|тундровата растителност]]. [[Антарктически риби|Антарктическите риби]] са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е ''Champsocephalus gunnari.''

Макар че митове и разсъждения за хипотетична, неизвестна [[Южна земя]] (''Terra Australis'') съществуват още в древността, континентът Антарктида е видян за пръв път през 1820 година от руска експедиция, оглавявана от [[Фадей Белингсхаузен]] и [[Михаил Лазарев]]. Континентът остава почти непознат през целия 19 век заради своята враждебна природа, липса на ценни ресурси и отдалеченост от населените части на света. През 1959 година 12 държави подписват [[Антарктически договор|Антарктическия договор]], към който по-късно се присъединяват още 35 държави. Договорът забранява военната дейност, добива на полезни изкопаеми, ядрените опити и използването на ядрена енергия, и предвижда мерки за защита на околната среда. Макар континентът да няма постоянни жители, по всяко време там пребивават от 1000 до 5000 души от много държави, живеещи в станции, разпръснати в целия континент, в които се извършват изследвания в различни области на науката.<ref name="cia">{{cite web | url = https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ay.html#People | title = Antarctica – The World Factbook | publisher = United States Central Intelligence Agency | date = 8 март | year = 2007 | accessdate = 14 март 2007 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

През [[Палеозой|палеозоя]] (преди 540 – 250 милиона години) съвременният континент Антарктида е част от суперконтинента [[Гондвана]]. През [[Камбрий|Камбрийския период]] климатът на Гондвана е мек. Западна Антарктида частично попада в [[Северно полукълбо|Северното полукълбо]] и по това време там се отлагат големи количества [[Пясъчник|пясъчници]], [[Варовик|варовици]] и [[шисти]]. Източна Антарктида се намира на екватора, където на морското дъно процъфтяват морски[[безгръбначни]] и [[трилобити]].<ref name="Stonehouse">{{Cite book | last = Stonehouse | first = B. (ed.) | title = Encyclopedia of Antarctica and the Southern Oceans | year = 2002 | month = June | publisher = John Wiley & Sons | isbn = 0-471-98665-8 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Продължаващото и през [[Мезозой|мезозоя]] затопляне разтопява полярните ледени шапки и Гондвана се превръща в пустиня. В Източна Антарктида се разпространяват [[семенни папрати]] и се отлагат значителни количества пясъчници и шисти. В края на Пермския и началото на [[Триас|Триаския период]] в днешна Антарктида често се срещат [[синапсиди]], включително [[листрозаври]]. [[Антарктически полуостров|Антарктическият полуостров]] започва да се образува през [[Юра|Юрския период]] (преди 206 – 146 милиона години), когато от океана постепенно се издигат и много острови. По това време са широко разпространени дървета като [[гинко]]и [[цикасови|цикаси]]. През [[Креда]] (преди 146 – 65 милиона години) в Западна Антарктида преобладават [[Иглолистна гора|иглолистните гори]], които към края на периода започват да бъдат измествани от [[нотофагус]]ови. [[Амонити]]те се срещат често в съседните на Антарктида морета, а на сушата има и [[динозаври]] – известни са три антарктически рода: ''[[Cryolophosaurus]]'', ''[[Glacialisaurus]]'' и ''[[Antarctopelta]]''.<ref name=SP07>{{Cite journal | last = Smith |first = Nathan D. | coauthors = Diego Pol | year = 2007 | title = Anatomy of a basal sauropodomorph dinosaur from the Early Jurassic Hanson Formation of Antarctica | journal = Acta Palaeontologica Polonica | volume = 52 | issue = 4 | pages = 657 – 674 | url = http://www.app.pan.pl/acta52/app52-657.pdf | format = PDF | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | last = Leslie | first = Mitch | title = The Strange Lives of Polar Dinosaurs | url =http://www.smithsonianmag.com/history-archaeology/polar-dinosaurs-200712.html | publisher = Smithsonian Magazine | month = December | year = 2007 | accessdate = 24 януари 2008 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

По време на [[Еоценско-олигоценско масово измиране|Еоценско-олигоценското масово измиране]] преди 34 милиона години нивата на [[въглероден диоксид]] в атмосферата достигат 760·10^-6 [[ppm]], спадайки от неколкократно по-високите стойности в предходния период.<ref>{{cite web | publisher = PhysOrg.com | year = 2009 | url = http://www.physorg.com/news172072921.html | title = New CO2 data helps unlock the secrets of Antarctic formation | work = PhysOrg.com |accessdate = 14 юни 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{Cite journal | last = DeConto | first = Robert M. | coauthors = David Pollard | title = Rapid Cenozoic glaciation of Antarctica induced by declining atmospheric CO₂ | journal = Nature | volume = 421 | pages = 245 – 249 | date = 16 януари | year = 2003 |url = http://www.nature.com/nature/journal/v421/n6920/abs/nature01290.html | doi = 10.1038/nature01290 | accessdate = 19 октомври 2009 | issue = 6920 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Това явление ускорява разрастването на ледниците, които изместват горите, покривали в миналото континента. От времето преди 15 милиона години Антарктида е почти напълно покрита с лед,<ref name="Trewby">{{Cite book | last = Trewby | first = Mary (ed.) | title = Antarctica: An Encyclopedia from Abbott Ice Shelf to Zooplankton | year = 2002 | month = September | publisher = Firefly Books | isbn = 1-55297-590-8 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> като ледената шапка достига сегашните си размери преди около 6 милиона години.

На континента се срещат над 200 вида лишеи, около 50 вида бриофити, 700 вида водорасли, повечето от тях [[фитопланктон]]. Многоцветните [[Снежни водорасли|снежни]] и [[диатомови водорасли]] са особено изобилни в крайбрежните райони през летния сезон. На Антарктическия полуостров растат и два вида покритосеменни растения – [[многогодишна антарктическа пластица]] (''Deschampsia antarctica'') и ''[[Colobanthus quitensis]]''.<ref>{{cite web | url =http://www.antarctica.gov.au/about-antarctica/fact-files/plants|title=Antarctic Wildlife | publisher = Australian Antarctic Division | accessdate = 27 септември 2010 | lang =en | lang-icon =yes }}</ref> През последните години са открити няколко форми на древни [[бактерии]], оцелели във вътрешността на антарктическите ледници.<ref>{{cite web | url = http://worldwidenewslinks.blogspot.com/2009/06/below-antarctica.html | title = Below Antractica | accessdate = 19 юни 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

В Антарктида живеят ограничен брой сухоземни гръбначни.<ref>{{cite web | url = http://www.antarctica.ac.uk/about_antarctica/wildlife/land_animals/index.php |title = Land Animals of Antarctica | publisher = British Antarctic Survey | accessdate = 9 ноември 2008 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Безгръбначните включват микроскопични [[акари]], като ''[[Alaskozetes antarcticus]]'', [[пухояди]], [[кръгли червеи]], [[бавноходки]], [[ротифери]], [[крил]], [[колемболи]]. Нелетящата муха ''[[Belgica antarctica]]'', достигаща дължина 6&nbsp;mm, е най-едрото изцяло сухоземно животно в Антарктида<ref name="MU">{{cite web | title = Antarctic Bestiary – Terrestrial Animals | url = http://www.units.muohio.edu/cryolab/education/antarcticbestiary_terrestrial.htm#Belgica | publisher = Laboratory for Ecophysiological Cryobiology, Miami University | accessdate = 9 декември 2008 | first = Luke | last = Sandro | coauthors = Juanita Constible | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>