Чернатица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: поправена връзка в {{карта-ГЩ-СССР}}
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
Ред 18:
'''Чернатица''' е третият по мощност и височина планински рид в [[Западните Родопи]], разположен в северната им част, между долините на реките [[Въча]] и [[Чепеларска река|Чепеларска]], на територията на области [[Област Пловдив|Пловдив]] и [[Област Смолян|Смолян]].
 
Ридът има форма на голяма, изпъкнала на запад дъга с дължина около 70 км и ширина 25 км. На изток долината на [[Чепеларска река]] го отделя от [[Добростански рид]] и [[Радюва планина]], а на запад дълбоката проломна долина на река [[Въча]] – от [[Баташка планина]] и североизточното ѝѝ разклонение [[Равногор (рид)|Равногорски рид]]. На юг долината на [[Широколъшка река]] го отделя от рида [[Мурсалица]], а чрез седловината Пампорово се свързва с [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспанския дял]]. На север склоновете му стръмно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Северната част на рида се разделят от [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река) на два отделни рида – на запад Върховръшки и на изток [[Белочерковски рид|Белочерковски]].
 
Билото на рида е с надморска височина 1500 – 2000 м с откроени изолирани върхове: [[Голям Персенк]] (2094,5 м), [[Малък Персенк]] (2073,9 м), [[Модър]] (1991,9), Свети Илия (1705,4 м). Западните и източните му склонове са стръмни и резчленени от дълбоките долини на къси планински реки, притоци на [[Въча]] и [[Чепеларска река]], а северните му стъпаловидно се спускат към [[Горнотракийската низина]]. Изграден е предимно от [[гнайс]]и и по-малко от терциерни вулканити – [[риолит]]и, а в северната периферия – от старотерциерни седименти. Отводнява се от десните притоци на [[Въча]] – [[Широколъшка река|Широколъшка]], Лясковска, Чурековска и др., [[Първенецка река|Първенецка]] (Тъмръшка река, десен приток на [[Марица]]) и левите притоци на [[Чепеларска река]] – Забърдовска, Ореховска, [[Луковица (река)|Луковица]] и др. В западното подножие, в района на село [[Михалково]] бликат естествено газирани минерални извори. Климатът е планински, а почвите са плитки кафяви горски. Обрасъл е дъбови, букови и иглолистни гори.
Ред 36:
* По западното и южното му подножие, по долината на река [[Въча]] и притока ѝ [[Широколъшка река]], от село [[Стойките]] до град [[Кричим]], на протежение от 78,9 км – участък от третокласен път № 866 [[Смолян]] – [[Девин]] – [[Стамболийски (град)|Стамболийски]].
 
== Вижте ощесъщо ==
* [[Списък на планините в България]]