Уикипедия

Медресе: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м fixlink
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Файл:Storks samarkand.jpg|мини|250px200п|МедресеИслямско медресе в [[Самарканд]], Узбекистан]]
 
'''Медресѐ''' ({{lang|tr|medrese}}) или '''ма́драса''' ({{lang|ar|مدرسة}} – училище; мн. ч. ''مدارس'' [мада́рис]) е дума, използвана с двояко значение – [[училище]] (изобщо) или [[ислям]]ско религиозно училище.
'''Медресе''' ({{lang|ar|مدرسة}} – ''мадраса'', буквално: „място, където се учи“) е [[мюсюлмани|мюсюлманско]] средно или висше [[училище]],<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/медресе talkoven.onlinerechnik.com]</ref> подготвящо мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища ([[мектеб]]и), а също така и държавни служители в някои страни от [[Близкия изток]].▼
 
== Мадраса (училище изобщо) ==
== История ==▼
'''Мадраса''' е арабска дума (буквално: „място, където се учи“; производна от глагола „''درس''“ [дараса] – „уча“), произнасяна на турски език като '''медресе''', означава на тези езици изобщо училище – от начално до висше, светско или религиозно (независимо от религията)<ref>{{Cite news|url=https://www.thoughtco.com/glossary-madrassa-or-madrasa-2352961|title=Alternate Spellings of Madrassa|work=ThoughtCo|access-date=2017-05-30}}</ref>. В този смисъл, под влияние на исляма (възникнал на арабски), се използва и в други мюсюлмански страни.
Медресетата се разпространяват през [[9 век|9]]-[[13 век]] в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва [[ислям]]а. Обикновено се откриват към големите [[джамии]]. В учебната им програма влизат [[арабски език]], [[теология|теологически]], юридически, исторически и някои помощни дисциплини. През [[Средновековие]]то медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.▼
 
На арабски има отделна дума за университет – „джа́миа“ (''جامعة‎'' – общност) или разширено „мадраса джамиа“ (''مدرسة جامعة‎'').
== Образователна система ==
Във връзка с реорганизацията на образователната система през [[1960-те]] години в много ислямски страни се оформят 2 типа медресета:
* със светски характер, представляващи полурелигиозни средни или висши общообразователни училища, и
* от религиозен тип (с основен предмет е изучаване на [[Коран]]а), които подготвят мюсюлмански духовници.
 
== Мадраса (ислямско училище) ==
Обучението в светските медресета е разделно и безплатно. Освен държавните и духовните действат и неголям брой частни медресета. В светските медресета изучаването на [[Коран]]а е задължително. Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]].
▲'''Медресе'''В ({{lang|ar|مدرسة}} –страните ''мадраса''от Западния свят, буквално:както и в „мястоБългария, къдетопод медресе / мадраса се учи“)разбира епо-често [[мюсюлмани|мюсюлманско]] среднодуховно или висше [[училище]],<ref>[http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/медресе talkoven.onlinerechnik.com]</ref> подготвящо(средно или висше), което подготвя мюсюлмански свещенослужители, учители в началните мюсюлмански училища ([[мектеб]]и), а също така и държавни служители в някои страни от [[Близкия изток]].
 
Завършилите мюсюлманските медресета могат да постъпят в [[университет]].
== Архитектура ==▼
Като тип архитектурна сграда медресетата се появяват за първи път в най-източните мюсюлмански страни през [[10 век|10]]-[[12 век]] (медресето „Фарджек“ в [[Бухара]] от [[10 век]], незапазено; „Низамие“ в Харгирда, [[Иран]] от [[12 век]]). През [[12 век|12]]-[[13 век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресето „Ан-Нурия ал-Кубра“ в [[Дамаск]] от [[12 век]], „Мустансирия“ в [[Багдад]] от [[13 век]]), от [[13 век|13]]-[[14 век]] – в Северна [[Африка]] (медресето „Сафарин“ във [[Фес]] от [[13 век]] и „Хасана“ в [[Кайро]] от [[14 век]]).▼
 
▲=== История ===
Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория. Въпреки общата типология на медресетата в различните ислямски страни те се различават по планировката и конструкцията. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, в Северна Африка – заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето „Бу-Инания“ във [[Фес]] (от [[14 век]]), „Улугбек“ в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и „Мири-Араб“ в [[Бухара]] (от [[16 век]]).▼
▲МедресетатаРелигиозните медресета се разпространяват през [[9IX век|9]]-[[13– XIII век]] в страни и региони, където преобладаващата част от населението изповядва [[ислям]]а. ОбикновеноОткриват се откриватобикновено към големите [[джамии]]. Основен предмет е [[Коран]]ът – главната книга в исляма. В учебната им програма влизат още [[арабски език]] (на който са Коранът и основните ислямски произведения), ислямско-[[теологиябогословие|теологическибогословски]], юридическиправни, исторически и някои помощни дисциплини. През [[Средновековие]]то медресетата имат не само религиозно, но и културно значение.
 
През Средновековието медресетата имат не само религиозно, но и общокултурно значение.
 
▲=== Архитектура ===
▲Като типвид архитектурна сграда медресетатаислямските медресета се появяват за първи път в най-източните тогава мюсюлмански страни през [[10X век|10]]-[[12– XII век]] (медресето „Фарджек“ в [[Бухара]] от [[10X век]], незапазено; „Низамие“ в Харгирда, [[Иран]] от [[12XII век]]). През [[12XII век|12]]-[[13 – XIII век]] медресета започват да се строят и в [[Близък изток|Близкия изток]] (медресетомедресетата „Ан-Нурия ал-Кубра“ в [[Дамаск]] от [[12XII век]], „Мустансирия“ в [[Багдад]] от [[13XIII век]]), както и от [[13XIII век|13]]-[[14– XIV век]] – в [[Северна [[Африка]] (медресетомедресетата „Сафарин“ във [[Фес]] от [[13XIII век]] и „Хасана“ в [[Кайро]] от [[14XIV век]]).
 
▲Обикновено сградите на медресетата представляват едно- или двуетажно здание и включва разположени около правоъгълен двор [[джамия]] и аудитория (учебно помещение). Въпреки общата типология на медресетата те се различават в различнитеотделните ислямски страни те се различават по планировкатапланировка и конструкциятаконструкция. В [[Средна Азия]] джамията и аудиторията са разположени в корпуса на сградата, а от двете страни има портал (намиращ се на главната фасада), в [[Сирия]] и [[Египет]] те заемат откритото пространство в двора. В [[Мала Азия]] дворът на медресето обикновено е покрит от голям купол. В Азия вместо купол има построени сводове и колонади, а в Северна Африка – заострени кирпичени покриви. Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство са медресето „Бу-Инания“ във [[Фес]] (от [[14 век]]), „Улугбек“ в [[Самарканд]] (от [[15 век]]) и „Мири-Араб“ в [[Бухара]] (от [[16 век]]).
 
Медресетата се украсяват с резба, а също и с изящни рисувани теракотени плочки. Най-красивите медресета, включени в световното културно наследство, са медресето „Бу-Инания“ във [[Фес]] (от XIV век), „Улугбек“ в [[Самарканд]] (от XV век) и „Мири-Араб“ в Бухара (от XVI век).
 
== Източници ==
<references />
 
[[Категория:Медресета| ]]▼
[[Категория:Видове висши училища]]▼
[[Категория:Видове средни училища]]
▲[[Категория:Видове висши училища]]
▲[[Категория:Медресета| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Медресе“.