Шипченска планина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ карта |
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени |
||
Ред 20:
Шипченска планина се издига в централната част на [[Стара планина|Средна Стара планина]] с посока изток-запад, с дължина около 25 км и ширина от 15 до 25 км. На запад долината на река [[Росица (река)|Росица]], [[Химитлийски проход|Химитлийския проход]] (Ясеновски проход, 1210 м) и долината на река Лешница (ляв приток на [[Тунджа]]) я отделят от [[Калоферска планина]], а на изток долината на [[Дряновска река]] (от басейна на [[Янтра]]), седловина висока 1061 м и долината на [[Мъглижка река]] (ляв приток на [[Тунджа]]) – от [[Тревненска планина]]. На север по линията [[Габрово]] – [[Трявна]] преминава условната граница със [[Предбалкан|Средния Предбалкан]], която я отделя от [[Габровски възвишения|Габровските височини]], а на северозапад рида Осениковец чрез седловина висока 865 м се свързва с предбалканския [[Черновръшки рид]]. На юг със стръмни склонове се спуска към [[Казанлъшка котловина|Казанлъшката котловина]].<ref name="грб"/>
Билото на планината е плоско с височина 1250 – 1500 м, с отделни заоблени слабо изразени върхове. Най-висока точка е връх '''Исполин''' (1523,4 м), разположен в западната
Образувана е върху Шипченската антиклинала. Изградена е от палеозойски кристалинни скали, триаски, юрски, кредни и терциерни седиментни скали. Почвите са предимно кафяви горски. Южните склонове са обезлесени, скалисти, силно еродирани, на места залесен с иглостни гори. Букови гори, примесени с габър са запазени само по долините на реките. Северните склонове във високите пояси са обрасли с гъсти букови гори, а ниските части в по-голямата си част са обезлесени и частично заети от обработваеми земи.<ref name="грб"/>
Ред 28:
В близост до връх Столетов през Руско-турската война 1877 – 1878 г. се водят ожесточени сражиния и сега на това място е построен Паметникът на Освобождението „Шипка“. В близост до връх Хаджи Димитър (Бузлуджа) през 1891 г. се провежда учредителният конгрес на БСДП и през 1980-те години е изграден Дома паметник „Бузлуджа“. В местността Узана се намира географският център на България. До град [[Шипка (град)|Шипка]] се намира Храм-паметника „Шипка“и Шипченския манастир, а на северния склон, недалеч от Габрово – [[Соколовски манастир|Соколовския манастир]]. В близост е и архитектурно-етнографския комплекс „[[Етъра]]“.<ref name="грб"/>
В планината са изградени шест хижи: „Крачана“, „Девети март“ и „Узана“ в най-западната
През средата на планината, през [[Шипченски проход|Шипченския проход]] (1195 м), от [[Габрово]] до град [[Шипка (град)|Шипка]], на протежение от 20,3 км, преминава участък от първокласен път № 5 от Държавната пътна мрежа [[Русе]] – [[Стара Загора]] – ГКПП „Маказа“.<ref name="грб"/>
== Вижте
* [[Списък на планините в България]]
| |||