Отваря главното меню

Промени

166 байта изтрити ,  преди 6 месеца
м
унифициране на раздел Вижте още към Вижте също; козметични промени
|ulc=0463}}
 
'''{{Unicode|Ѣ}}''', '''{{Unicode|ѣ}}''' или '''Ят''', '''двойно Е''' или '''Е-двойно''' (на [[старобългарски език|старобългарски]]: '''{{Уникод|&#x463;ѣ}}ть''', на [[руски език|руски]] и {{lang|uk|ять}}, {{lang|sr|јат|jat}}) е името на тридесет и втората [[буква]] от старата [[кирилица]] <span style="font-family:Palatino Linotype;color:black;font-size:160%">ѣ</span> или на тридесет и третата буква от [[глаголица]]та {{гл|я}}, както и на [[звук]]а, който те предават. Традиционно, нейната звукова стойност в [[Международна фонетична азбука|МФА]] се отъждествява с {{IPA|/æ/}} ([[ненапрегнато-отворена предна незакръглена гласна]]). Днес кирилската ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в [[църковнославянски език|църковнославянските]] текстове. Понякога днес вместо ят погрешно се използва приличащата графично на нея [[Ъ]] или пък буквата от [[сръбска азбука|сръбската кирилица]] [[Ђ]].
 
== Ят в праславянския и старобългарския ==
[[КартинкаФайл:Glagolitic Letter Square Yati.svg|мини|leftляво|Ъглестата (хърватска) глаголическа буква ''ят'']]
[[КартинкаФайл:Yat letter russian.JPG|мини|Кирилската буква ''ят'' в различни шрифтове]]
В [[индоевропейски праезик|индоевропейския праезик]] гласните фонеми се различават по [[квантитет]]. В резултат от съчетанието на кратката гласна '''е''' и [[ларингал]] '''Н<sub>1</sub>''' се получава [[дълга гласна]] '''ē'''. В [[праславянски език|праславянския език]] вокалната фонетична система претърпява качествени промени и дългото '''е''' се превръща в широк по своя характер звук '''ê'''. Прекият старобългарски наследник на тази гласна е [[монофтонг]]ичният „ят“ '''{{Уникод|&#x463;ѣ}}<sub>1</sub>''', наричан така по своя произход. Към вокалната система на индоевропейския език са се причислявали и [[низходящи тавтосилабични дифтонги]], които в късния праславянски се монофтонгизират под влияние на появилата се тенденция към възходяща звучност ([[Закон за възходящата звучност]] – ЗВЗ; [[Закон за отваряне на сричката]] – ЗОС). Така от индоевропейските дифтонги '''аі''', '''āi''', '''oi''' пред съгласни > праславянските '''аі''', '''āi''' > '''ê'''. Наследникът на тази гласна в [[старобългарски език]] е дифтонгичният по своя произход „ят“ '''{{Уникод|&#x463;ѣ}}<sub>2</sub>'''. Произходът на „ят“ не се отразява на неговото звучене както в старобългарския език, така и в днешните му производни. Разликата между '''{{Уникод|&#x463;ѣ}}<sub>1</sub>''' и '''{{Уникод|&#x463;ѣ}}<sub>2</sub>''' се осъществява само при резултатите от [[Палатализация в славянските езици|палатализация]] на [[заднонебна съгласна|заднонебните съгласни]]. Широкият характер на '''{{Уникод|&#x463;ѣ}}''' се доказва от обстоятелството, че в [[глаголица]]та съществува само една графема {{гл|я}} за ятова гласна и [[йотация|йотирано]] '''а''', както и от архаичната славянска топонимия, запазена в чужда езикова среда, например в гръцкия.
 
== Ят в новобългарския ==
[[FileФайл:E-dvoyno-sozopol.jpg|мини|250п|Архаизиран съвременен надпис в Созопол, България с погрешна употреба на ят вместо [[голям юс]] поради графичната прилика с [[ъ]]. (Погрешна е и употребата на [[малък юс]] вместо [[а]], както и изписването на „лекар“ с е, вместо с ѣ)]]
[[Файл:BG Sofia coa.svg|дясно|мини|250п|Гербът на София с текста ''Расте, но не старѣе'']]
[[КартинкаФайл:Bgmap yat.png|thumbмини|350px|leftляво|Граница между българските диалекти с изговор ''дедо'', ''бел'' – на запад, и диалектите с изговор ''дядо'', ''бял'' – на изток]]
В [[български език|новобългарския език]] различните [[рефлекси]] на „ят“ оформят така наречената „[[Ятова граница]]“. В повечето от случаите рефлексът на ят е чисто ''е'', но в някои позиции в Източна България (територията на изток от ятовата граница) е запазено старото произношение като ''а'' или широко ''е'' с мекост на предходната съгласна. При първата кодификация на книжовния български език след [[Освобождение на България|Освобождението]] през 1878 г., проведена от проф. [[Марин Дринов]], {{Уникод|&#x463;ѣ}} е запазена като буква, но на етимологичното и&#768;ѝ място, тоест не само на тези места, които се различават като произношение в източните и западните диалекти, но и на местата, в които се произнася единствено като ''е'' в по-голямата част от българското езиково землище. Като произношение се препоръчва североизточното (редуващо ''а'' с предходна мека съгласна и ''е''), но с толерантност към западното произношение като постоянно ''е''.
[[FileФайл:BG-road-sign-mistake.jpg|мини|250п|Свръхякащ пътен знак в София]]
Някои български езиковеди, стремящи се към „демократизация“, т.е. опростяване на правописа, искат премахването на буквата от азбуката и замяната и&#768;ѝ с ''я'' или ''е'', според правоговорните правила. Още през 1892 г. правописната комисия, назначена от [[Георги Живков]], просветен министър в правителството на [[Стефан Стамболов]], в която влизат [[Любомир Милетич]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Беньо Цонев]], [[Иван Шишманов]] и др., предлага изписване на {{Уникод|&#x463;ѣ}} единствено там, където в Източна България гласната е широка (''а'' или широко ''е'') – или да се пише ''в'''{{Уникод|&#x463;ѣ}}'''ра'', но ''в'''е'''рен'', ''в'''е'''рски'', ''в'''е'''роизповедание'' и така нататък. Този проект е възприет от кръга около списание „[[Български преглед]]“, но среща критика и като силно радикален, и като прекалено половинчат.
 
През [[1895]] г. нова комисия, назначена от новия министър на просветата [[Константин Величков]], предлага нов проект, напълно изхвърлящ {{Уникод|&#x463;ѣ}} от азбуката. И този проект е подет единствено от списание „Български преглед“, а в масова употреба остава Дриновият правопис с {{Уникод|&#x463;ѣ}} на етимологичното му място. Изписването на {{Уникод|&#x463;ѣ}} на етимологичното място е утвърдено и с [[s:Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев|правописното упътване]] на министър [[Тодор Иванчов]] от [[1899]] г. Против този Дриновско-Иванчевски правопис се обявява кръгът [[Мисъл (литературен кръг)|„Мисъл“]] – след [[1910]] г. съчиненията на [[Пенчо Славейков]] се печатат без {{Уникод|&#x463;ѣ}}.
 
От началото на XX век отношението към въпроса с {{Уникод|&#x463;ѣ}} започва силно да добива политически измерения. Левите политици – [[Българска комунистическа партия|комунисти]] и [[Български земеделски народен съюз|земеделци]] започват да разглеждат буквата като символ на отчуждението на интелигенцията от масите и да настояват за пълното ѝ изхвърляне от азбуката. През [[1921]] година това е направено с [[Омарчевски правопис|правописната реформа]] на [[Стоян Омарчевски]], министър на просвещението в Правителството на [[БЗНС]]. Тази реформа среща значителна критика, защото премахването на двойното „е“ от българската азбука се разглежда от много българи от Западна България и особено от [[македонци|македонските българи]] от [[Пиринска Македония]] и диаспората като „предаване на западните диалекти“ и като отделяне на българския книжовен език от македонските диалекти. За привържениците на тази гледна точка двойното „е“ става символ на [[българщина]]та. [[Българската академия на науките]] отказва да приеме реформата и след преврата от [[9 юни]] [[1923]] г. тя е отменена, като е върнат старият Дринов правопис, но със запазване на „ят“ само в корените, в които редуването „е – я“ си личи в различни словоформи.
 
През 1920-те и 1930-те години много езиковеди като професор [[Стефан Младенов]] се обявяват за ограничаване на употребата на „ят“ и запазването му единствено във формите, които се различават като произношение. В „Граматика на българския език“ професор [[Стефан Младенов|Младенов]] пише:
 
{{цитат|И тъкмо затова, че може с двоякия си изговор да обединява българите от най-източните краища на земята ни край [[Черно море]] и от най-западните ни покрайнини при [[Охрид]], [[Шар]], [[Скопие]], [[Ниш]] и [[Зайчар (град)|Зайчар]] тая старобългарска буква трябва безусловно да се запази и да се пише само в ония думи и облици (не корени!), в които по североизточно български и в литературния език се изговаря още старински като „я“ (''а'' с предходна съгласкова мекост), а ония по-многобройни думи и облици, гдето и в повече източни го&#768;вориго̀вори старобългарското {{Уникод|&#x463;ѣ}} се произнася като ''е'', ние можем... смело да пишем с ''е''...<ref>{{cite book | last = Младенов | first = Стефан | year = 1939 | title = Граматика на български език | publisher = | location = София | pages = 26}}</ref>}}
 
Левите политически сили обаче продължават да разглеждат запазването на {{Уникод|&#x463;ѣ}} като проява на езиков [[елитизъм]] и великобългарски шовинизъм. През 1945 г. дошлото на власт след [[Деветосептемврийски преврат (1944)|преврата]] от 9 септември 1944 г. [[ОФ|отечественофронтовско]] [[Правителство на България (62)|правителство]] прави [[Правописна реформа на българския език от 1945|нова правописна реформа]], с която {{Уникод|&#x463;ѣ}} се изхвърля от българската азбука и се въвежда писане на ''я'' или ''е'' по така нареченото [[ятово правило]].
 
След 1989 г. много десни политически и културни организации като [[ВМРО - Българско национално движение|ВМРО-БНД]] се опитват да инициират дебат за правописна реформа и връщане на двойното е. Промените от 1945 година, особено изхвърлянето на буквите '''ѣ''' и '''ѫ''', се разглеждат като предателство спрямо западните говори, в частност македонските<ref name="РС">{{Цитат периодика| last = Стоянов | first = Румен | authorlink = Румен Стоянов | coauthors = | year = 2017 | month = | title = Езиковедски посегателства | journal = „България Македония“ | volume = | issue = 2 | pages = | doi = | id = ISSN 1312 – 0875 | url = http://www.bulgariamakedonia.net/index.php?br=71&stat=969 | format = | accessdate = }}</ref>. По същото време в [[Социалистическа република Македония|Народна република Македония]] започва [[Македонизация в Пиринска Македония|агресивна кампания]], насочена към обезбългаряване на местното население и заместване на българския език с новосъздадената „[[македонска литературна норма]]“. Реформата от 1945 година спомага за скъсването на езиковите и културните връзки с българските общности, останали извън новите граници на българската държава, и води до размиване и заличаване на местни говори и наречия.
Изхвърлянето на ят от азбуката и налагането като единствено правилно на произношението, редуващо меко а и е, води до явлението, наречено [[свръхякане]], разпространено предимно сред носителите на западните говори. Свръхякането се изразява в чиста замяна на естествения наследник на ят в западните говори – е, с палатализирано а във всички позиции – т.е. произношение ''бял'' – ''бяли''. Дължи се на факта, че редуващото произношение е нелогично за западния българин. Произношение единствено с палатализирана широка гласна а е типично и за [[рупски диалект|рупските диалекти]] ([[Тракия]] и [[Родопите]]).
 
В българската култура се наблюдава естетско връщане към старото – {{Уникод|&#x463;ѣ}} и крайните ерове често се появяват в търговски марки, имена на вестници и други. Често съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като стар вариант на изписване на [[ъ]].
 
== Ят в руския ==
[[FileФайл:Semishnik.gif|мини|ляво|150п|Надпис върху монета от 2 копейки от 1839 година]]
[[FileФайл:Wrong older russian syntax 1.jpg|мини|250п|Пример за неграмотно използване на ят в руската дума „антиквариат“ -- „Антиквариатѣ“ вместо правилното старо „Антикваріатъ“]]
 
При реформата на [[кирилица]]та от [[Петър I (Русия)|Петър I]] в 1708 година и създаването на така наречената Гражданска кирилица буквата {{Уникод|&#x463;ѣ}} е съхранена без обсъждане, което говори, че руският изговор на ''е'' и {{Уникод|&#x463;ѣ}} все още е бил различен. Но още във втората половина на XVIII век [[Михаил Ломоносов]] отбелязва, че „буквите е и {{Уникод|&#x463;ѣ}} в обикновения език имат едва забележима разлика“. След един век [[Яков Грот]] заявява в „Руски правопис“, че 1885: „в тяхното произношение няма ни най-малка разлика“. В някои руски диалекти обаче и до днес се е запазило специфично произношение на звука ''е'' под ударение на етимологичното място на стария ят.
 
Още в XVIII век [[Василий Тредиаковски]] иска премахването на {{Уникод|&#x463;ѣ}} от руската азбука. По-късно цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] обмисля дали да не издаде подобен указ, но се отказва, тъй като съветниците му го убеждават, че {{Уникод|&#x463;ѣ}} служи, за да се различават грамотните от неграмотните. В 1904 година комисия под председателството на Алексей Шахматов предлага премахването на буквата {{Уникод|&#x463;ѣ}}. Проектът за реформа на правописа от 1911 година, изработен от [[Руска академия на науките|Императорската академия на науките]] е замразен със заповед на цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] и така буквата ят си остава кошмарът на руския ученик. Вследствие на трудното научаване на дългия списък от думи, в които етимологически стои ят в руския език се появяват изразите ''выучить на ять'' и ''знать на ять'', означаващи „да научиш“, „да знаеш наизуст“.
 
През лятото на 1917 година с декрет [[Временно правителство|Временното правителство]] прави правописна реформа, която изхвърля буквата {{Уникод|&#x463;ѣ}} от руската азбука, но за утвърждаването и&#768;ѝ са необходими още два декрета на съветската власт от декември 1917 и отново от 15 октомври 1918 година. Както и в [[България]] правописът влиза в сферата на политическите борби, като буквата {{Уникод|&#x463;ѣ}} става символ на [[Бяла гвардия|бялата]] интелигенция. Реформата не е приета на териториите, контролирани от [[Бяла гвардия|белите]], а по-късно отново подобно на българския случай емигрантските издания също продължават да се печатат по стария правопис дори и след [[Втора световна война|Втората световна война]]. „Убийство на символа, убийство на същността! Вместо езика на Пушкин, ще се чува дивият говор на футуристите“, пише списание „Аполон“.
 
През 50-те години Иван Илин прави яростна политико-философска и лингвистична защита на стария правопис и {{Уникод|&#x463;ѣ}} в печата, посочвайки, че изхвърлянето на {{Уникод|&#x463;ѣ}} от руската азбука води до появата на многобройни омоними от различни корени в руския език.
 
В [[Съветски съюз|Съветска Русия]] от печатниците масово са изземвани буквата {{Уникод|&#x463;ѣ}} и другите изхвърлени от правописа букви, но [[Руска академия на науките|Руската академия на науките]] публикува литература със стария правопис чак до 1929 година.
[[Файл:Bulgarian Bakery Firm Sign with Yat.jpg|дясно|мини|250п|Фирма на хлебопекарна в Долен Лозенец, София, използваща ят]]
След краха на Съветския съюз през 1991 година в руската култура също се наблюдава естетическо връщане към стария правопис – ятове и ерове се появяват по фирмите на компании, в имена на вестници и така нататък. В Русия също се появяват призиви за връщане на дореволюционния правопис. Привържениците на това връщане наричат {{Уникод|&#x463;ѣ}} „най-руската буква“ и „белия лебед на руската азбука“. Често съвременната употреба на ят е неправилна – буквата е схващана като вариант на изписване на ъ в края на думата.
 
== Ят в украинския ==
Друг начин да се използва буквата е като се копирате отнякъде и се вмести в текста, използвайки шрифта „Palatino Linotype“ или пък „Microsoft Sans Serif“.
 
== Вижте ощесъщо ==
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикиизточник|Правила за ят в Правописното упътване на Тодор Иванчев}}
{{Кутия Кирилица}}
{{Портал|Езикознание|Македония}}
 
[[Категория:Кирилски букви]]
[[Категория:Български исторически правопис]]