Разлика между версии на „Лек крайцер“

127 байта изтрити ,  преди 1 година
редакция без резюме
({{lang-en,de,it,fr}} => {{lang|en,de,it,fr}})
Развитието на подкласа става в рамките на националните доктрини на [[Военноморски сили|ВМС]] и води до големи отличия в предназначението и характеристиките на корабите. [[Лондонски морски договор (1930)|Лондонските морски договори 1930]] и [[Лондонски морски договор (1936)|и 1936 година]] въвеждат определен международен стандарт, но някои разлики все пак се съхраняват. В годините на Втората световна война леките крайцери се използват за решаване на най-разнообразни задачи и постигат висока степен на съвършенство.
 
Строителството на леки крайцери е прекратено към края на 1950-те години. Прекратяването на развитието на лeкителеките крайцери е свързано с измененията настъпили в средствата и методите на въоръжената борба по море.
 
[[Файл:Hms belfast.jpg|мини|300px|Британският лек крайцер [[Белфаст (лек крайцер, 1938)|„Белфаст“]] на вечната си стоянка в Лондон, 2004 г.]]
В периода 1922 – 1923 г. са заложени три крайцера от типа „[[Леки крайцери тип „Дюге Труен“|Дюге Труен]]“ (''Duguay Trouin''), влезли в строй през 1926 г. Тези кораби стават първите в света леки крайцери с линейно-терасовидно разположение на оръдейните кули, и се отличават с прекрасна мореходност. На с това списъка от техните достойнства завършва. Бронирането им се явява чисто символично, а [[155 mm/50 Model 1920|155 mm]] оръдия се характеризарат с много ниска [[скорострелност]]<ref>{{cite
|автор=Сергей Патянин.
|заглавие=Французские крейсера Второй мировой войны. Заглавие-част 1: Лёгкие крейсера типа „Дюге-Труэн“
|ссылка=http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/MKA/2007_01/04.htm
|издание=Морская кампания
|серия=Замечательные корабли
|isbn=5-7355-0121-6 ББК 68.66 Ц27 УДК 623.823.1
}}</ref>, е с основни изменения. Главното от тях е пълната замяна на артилерията на главния калибър на 180 mm оръдия, разработени вече в съветско време. По [[далечина на стрелба]]та те нямат равни сред крайцерите по света, но уникалните [[Балистика|балистически характеристики]] са с цената на крайно ниска живучест на стволовете<ref>. При стрелба с боен заряд – 55 изстрела, усилено-боен – 30 изстрела. Виж {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страници =191}}.</ref>. Като цяло, трите достроени крайцера, попълнили Черноморският флот, съществено отстъпват на най-новите чуждестранни кораби от този клас, но разработката на нов проект в онези години е непосилна задача за съветските конструктори.
 
[[Файл:Japanese cruiser Naka.jpg|мини|ляво|250px|Лекият крайцер „Нака“ тип „Сендай“.]]
 
[[Файл:HMS Argonaut.png|мини|ляво|250px|Крайцера „[[Аргонаут (лек крайцер, 1941)|Аргонаут]]“ тип „Дидо“]]
Когато се получават сведенията за строителството в Япония на [[Тежки крайцери тип „Могами“|леките крайцери от типа „Могами“]] (''Mogami''), британските специалисти нямат представа за замисленото мошеничество на японците<ref>Тези кораби изначално са проектирани с планове за замяна на 155 mm оръдия на 203 mm, което е направено преди началото на войната. Виж {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|страницис=313}}</ref>, и стигат до извода колко слаби са техните леки крайцери. Резултата от това е залагането на пет крайцера ново поколение от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ ({{lang|en|Southampton}}), а малко по-късно и трите единици на тяхната подобрена версия – „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“ ({{lang|en|Gloucester}}). Корабите си приличат един на друг и се различават само по своето брониране. В резултат, в периода 1937 – 1938 г. Кралският флот получава 8 отлично въоръжени и бронирани крайцера. Развитието на типа на тези удачни кораби стават двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Белфаст“|Белфаст]]“ ({{lang|en|Belfast}})<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|заглавие=Крейсер „Белфаст“
Получивайки през 1920-те 8 слабозащитени крайцера, италианското командване стига до извода за недостатъчната боеспособност на тези кораби. Следващата двойка „[[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|Дука д’Аоста]]“ (''Condottieri D'') се увеличава по размери и получава усилено бордово [[корабна броня|брониране]]. Но палубната броня остава слаба, и защитеността на крайцерите нараства малко. За сметка на това чувствително се подобрявамореходността<ref>Пак там. Стр. 160.</ref>.
 
В резултат на това, през 1933 г. са заложени двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Дука дели Абруци]]“ (''Condottieri E''), станали най-съвършените леки крайцери в италианския флот<ref>Пак там. Стр. 163.</ref>. Рязко усиленото брониране позволява да се защитят крайцерите от 152 mm снаряди, а на определени дистанции и от 203 mm снаряди. Увеличен е броя на оръдията на главния калибър и едновременно с това е подобрено разположението им в кулите. [[Мореходни качества|Мореходността]] също се изменя в положителна посока. По бойни качества новите крайцери почти не отстъпват на аналозите в другите страни, ако не бяха недостатъците на италианските боеприпаси, даващи твърде голяма разсейка на снарядите<ref>Италианските производствени норми имат много големи допуски по тегло и заряд на снарядите, което води до огромна разсейка на снарядите в залпа – по сравнение с немските боеприпаси в пъти. Виж: <ref>Тяжёлые крайцера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская кампания 2007, № 4. С. 12.</ref>. Доволни от успеха италианското морско ръководство поръчва още 6 усъвършенствани крайцера от този тип, но поради влизането на [[Италия]] във войната нито един от тях не е заложен.
 
Освен планомерното строителство на серията „[[Кондотиер]]и“, италианските адмирали реанимират идеята за крайцер скаут. В периода 1939 – 1940 г. е заложена серията от 12 единици тип „[[Леки крайцери тип „Капитани Романи“|Капитани Романи]]“ (''Capitani Romani'')<ref>{{cite
 
== Източници ==
<references />
<div class="reflist4" style="height:220px; overflow:auto; padding:3px">{{references|2}}</div>
 
== Литература ==