Лек крайцер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 490:
 
[[Файл:HMS Argonaut.png|мини|ляво|250px|Крайцера „[[Аргонаут (лек крайцер, 1941)|Аргонаут]]“ тип „Дидо“]]
Когато се получават сведенията за строителството в Япония на [[Тежки крайцери тип „Могами“|леките крайцери от типа „Могами“]] (''Mogami''), британските специалисти нямат представа за замисленото мошеничество на японците<ref>. Тези кораби изначално са проектирани с планове за замяна на 155 mm оръдия на 203 mm, което е направено преди началото на войната. {{sfn|Патянин, Дашьян|2007|с=313}}, и стигат до извода колко слаби са техните леки крайцери. Резултата от това е залагането на пет крайцера ново поколение от типа „[[Леки крайцери тип „Саутхемптън“|Саутхемптън]]“ ({{lang|en|Southampton}}), а малко по-късно и трите единици на тяхната подобрена версия – „[[Леки крайцери тип „Глостър“|Глостър]]“ ({{lang|en|Gloucester}}). Корабите си приличат един на друг и се различават само по своето брониране. В резултат, в периода 1937 – 1938 г. Кралският флот получава 8 отлично въоръжени и бронирани крайцера. Развитието на типа на тези удачни кораби стават двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Белфаст“|Белфаст]]“ ({{lang|en|Belfast}})<ref>{{cite
|автор=С. А. Балакин.
|заглавие=Крейсер „Белфаст“
Ред 543:
Получивайки през 1920-те 8 слабозащитени крайцера, италианското командване стига до извода за недостатъчната боеспособност на тези кораби. Следващата двойка „[[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|Дука д’Аоста]]“ (''Condottieri D'') се увеличава по размери и получава усилено бордово [[корабна броня|брониране]]. Но палубната броня остава слаба, и защитеността на крайцерите нараства малко. За сметка на това чувствително се подобрявамореходността<ref>Пак там. Стр. 160.</ref>.
 
В резултат на това, през 1933 г. са заложени двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Дука дели Абруци]]“ (''Condottieri E''), станали най-съвършените леки крайцери в италианския флот<ref>Пак там. Стр. 163.</ref>. Рязко усиленото брониране позволява да се защитят крайцерите от 152 mm снаряди, а на определени дистанции и от 203 mm снаряди. Увеличен е броя на оръдията на главния калибър и едновременно с това е подобрено разположението им в кулите. [[Мореходни качества|Мореходността]] също се изменя в положителна посока. По бойни качества новите крайцери почти не отстъпват на аналозите в другите страни, ако не бяха недостатъците на италианските боеприпаси, даващи твърде голяма разсейка на снарядите<ref>. Италианските производствени норми имат много големи допуски по тегло и заряд на снарядите, което води до огромна разсейка на снарядите в залпа – по сравнение с немските боеприпаси в пъти. <ref>Тяжёлые крайцера „Тренто“, „Триесте“, „Больцано“. Морская кампания 2007, № 4. С. 12.</ref>. Доволни от успеха италианското морско ръководство поръчва още 6 усъвършенствани крайцера от този тип, но поради влизането на [[Италия]] във войната нито един от тях не е заложен.
 
Освен планомерното строителство на серията „[[Кондотиер]]и“, италианските адмирали реанимират идеята за крайцер скаут. В периода 1939 – 1940 г. е заложена серията от 12 единици тип „[[Леки крайцери тип „Капитани Романи“|Капитани Романи]]“ (''Capitani Romani'')<ref>{{cite