Лек крайцер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 490:
[[Файл:HMS Argonaut.png|мини|ляво|250px|Крайцера „[[Аргонаут (лек крайцер, 1941)|Аргонаут]]“ тип „Дидо“]]
Когато се получават сведенията за строителството в Япония на [[Тежки крайцери тип „Могами“|леките крайцери от типа „Могами“]] (''Mogami''), британските специалисти нямат представа за замисленото мошеничество на японците
|автор=С. А. Балакин.
|заглавие=Крейсер „Белфаст“
Ред 543:
Получивайки през 1920-те 8 слабозащитени крайцера, италианското командване стига до извода за недостатъчната боеспособност на тези кораби. Следващата двойка „[[Леки крайцери тип „Дука д'Аоста“|Дука д’Аоста]]“ (''Condottieri D'') се увеличава по размери и получава усилено бордово [[корабна броня|брониране]]. Но палубната броня остава слаба, и защитеността на крайцерите нараства малко. За сметка на това чувствително се подобрявамореходността<ref>Пак там. Стр. 160.</ref>.
В резултат на това, през 1933 г. са заложени двата крайцера тип „[[Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“|Дука дели Абруци]]“ (''Condottieri E''), станали най-съвършените леки крайцери в италианския флот<ref>Пак там. Стр. 163.</ref>. Рязко усиленото брониране позволява да се защитят крайцерите от 152 mm снаряди, а на определени дистанции и от 203 mm снаряди. Увеличен е броя на оръдията на главния калибър и едновременно с това е подобрено разположението им в кулите. [[Мореходни качества|Мореходността]] също се изменя в положителна посока. По бойни качества новите крайцери почти не отстъпват на аналозите в другите страни, ако не бяха недостатъците на италианските боеприпаси, даващи твърде голяма разсейка на снарядите
Освен планомерното строителство на серията „[[Кондотиер]]и“, италианските адмирали реанимират идеята за крайцер скаут. В периода 1939 – 1940 г. е заложена серията от 12 единици тип „[[Леки крайцери тип „Капитани Романи“|Капитани Романи]]“ (''Capitani Romani'')<ref>{{cite
|