Валери Жискар д'Естен: Разлика между версии

 

== В правителството ==

През 1962 г. Валери Жискар д`Естен е назначен, по предложение на министър-председателя [[Жорж Помпиду]], от президента [[Шарл дьо Гол]] за министър на иконимиката и финансите. На този пост той остава до 1966, след което Дьо Гол дава поста на Мишел Дебре.

 

По време на мандата на Валери Жискар д`Естен като президент [[Франция]] е обхваната от [[стагфлация]] заради петролната криза от 1973/1974 г. Френският франк се обезценява спрямо германската марка.

 

През декември 1974 г. д`Естен свиква среща на високо равнище в [[Париж]], на която неговото предложение за институционализиране на срещите на високо равнище в [[ЕИО]] е прието Срещите между държавните глави и правителствените ръководители стават редовни – по три пъти в годината (след 1985 г. – два пъти годишно) под името [[Европейски съвет]]. Създаването на Европейския съвет е ключово постижение, което подобрява функционирането на Европа. То позволява вземането на важни решения (като тези от [[Маастрихт]]) и благодарение на медийното отразяване на срещите на върха прави Европа много по-забележима.

 

Мандатът на Жискар д'Естен е белязан от последствията от двете петролни кризи от 1973/74 и 1979/80. И в двата случая има шокови увеличения на цената на петрола, които засилват инфлацията.

 

С оглед на необходимостта от пестене на енергия Жискар д'Естен въвежда през 1975 г. лятното часово време във [[Франция]]. От 1975 г. е налице и масова безработица. Заедно с канцлера на ФРГ [[Хелмут Шмит]], д'Естен предлага на страните от [[ЕИО]], вследствие на срива на световната валутна система от [[Бретън Уудс]] и огромната инфлация (поради петролните кризи), да предприемат мерки за нейното преодоляване и за въвеждане на [[Европейска валутна система]] за намаляване на рисковете от промяна на курса между страните членки. Благодарение на единомислието между д'Естен и Шмит по отношение на икономическата и финансовата политика двамата развиват план за неформални срещи на икономически най-силните държави в света – [[САЩ]], [[Канада]], [[Япония]], [[Франция]], [[Великобритания]], [[ФРГ]] и [[Италия]] ([[Г 7|Г-7]]).

 

Макар като бивш президент да му се полага място в конституционния съвет, първоначално Валери Жискар д'Естен не го заема, за да си осигури всяка форма на свободно изразяване на мнението. Все пак от 1986 г. той е член на този съвет.

 

От 1989 г. до 1993 г. той е депутат в [[Европейския парламент]]. Първоначално е председател на либералната фракция, в края на 1991 г. обаче се мести в християндемократическата [[Европейска народна партия]], след като се проваля неговата идея да обедини двете фракции. От 1989 г. до 1997 г. той е президент на международното [[Европейско движение]].

 

През новия век д'Естен също е ангажиран с въпросите на европейското обединение. На срещата на [[Европейския съвет]] в двореца Лакен в [[Брюксел]] през 2001 г. той е избран за президент на [[Европейския конвент]]. Задачата на Конвента е да опрости процеса на гласуване на европейско ниво, да систематизира най-важното от различните споразумения, спогодби и ковенции и да изработи проект за [[Европейска конституция]]. На 15 юли 2003 проектът е представен.

 

Въз основа на дейността си като президент на [[Европейския конвент]] Валери Жискар д'Естен получава през 2003 г. наградата „Карл Велики“ на град [[Аахен]], [[Германия]]. При подготовката на референдума за [[Европейската конституция]] той подкрепя кампанията на застъпниците. Отхвърлянето на европейската конституция е неочаквано за него. Междувременно подписан от 25-те страни членки, договорът търпи неуспех в своя тогавашен вид при гласуванията на референдумите във [[Франция]] и [[Нидерландия]].

 

 

== Външни препратки ==

 

== Източници ==