Георги Марков (политик): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Gmateev (беседа | приноси)
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 45:
През 1990 г. за пръв път става партиен член – на Демократическата партия и като мажоритарен кандидат на СДС става депутат във Великото народно събрание.<ref>„Създаването на СДС 1988 – 1991 г.“, автор Методи Спасов, издателство „Гутенберг“</ref> Победител е в първи тур в 197 избирателен район София – ж.к. Люлин. Става зам. предсетател на Демократическата партия с председател Стефан Савов.<ref>„Кой, кой е? – Георги Марков“, автор Илияна Беновска, издателство „Език и култура“, 1993 г.</ref>
 
Негова е идеята за гладна стачка на 39-те депутати на СДС, напуснали ВНС. В основата на успеха при първата победа на СДС на 13 октомври 1991 г. Любимец на сините митинги обикаля страната заедно със Стоян Ганев, Венци Димитров, Сашо Йорданов, Стефан Савов, Елка Константинова, Йордан Василев, Златка Русева и Едвин Сугарев.<ref>„Протестът на 39-те“, автори Ирена Рибарова и Вяра Николова, книга на фондация Конрад Аденауер</ref> Следва спечелване на кметски избори във всички големи градове от СДС. Организира рок концерт „Мавзолеят“ на 15 май 1992 г. заедно с актьора Тодор Колев, след което той е запален символично. От там излиза прозвището му „рок-депутат“. Негови са фразите „Избори до дупка“ и „Син седесарски шут“. Напуска политиката след като става член на Конституционния съд. Завръща се в нея през 2005 г. като председател на партия „Ред, законност и справедливост“. Явява се на президентските избори срещу президента Първанов. Обявява се за „единствения автентичен седесар“ сред кандидатите.<ref>[http://www.rzs.bg/news.php?item=27 „Георги Марков: На тези избори ще има само един автентичен седесар“] – статия на сайт на РЗС, 16.09.2006 г.</ref> Класира четвърти, което води до доброволна оставка като председател на РЗС, подадена в края на м. ноември.<ref name="vsekiden">{{цитат уеб |уеб_адрес=http://www.vsekiden.com/print2.php?topic=1&id=15415 |заглавие=Георги Марков подаде оставка като лидер на РЗС |издател=vsekiden.com |дата=26 ноември 2006 |достъп_дата=21 юни 2007|език=bg |език-икона=да }}</ref>
 
През 2013 г. по повод „Костинбродската афера“ става консултант на ГЕРБ, а по покана на Борисов прес 2017 г. става депутат на партията от 24-ти избирателен район София от гражданската квота.<ref>[https://www.parliament.bg/bg/MP/2682 Народно събрание на Република България – Народни представители]</ref>
Ред 55:
Въпреки, че още от [[1992]] г. има слухове, че има досие в архива на [[Държавна сигурност]] под псевдонима Николай, той отрича това. По-късно твърди, че фактът, че са го избрали за конституционен съдия означава, че не е бил агент. По време на кандидат президентската му кампания през 2006 г., вестник [[Монитор (вестник)|„Монитор“]] публикува документи, за които се твърди, че са личното дело на Марков и в които се казва, че той е агент на ДС от [[1972]] г. Марков твърди, че тези документи са фалшификат.<ref>[http://www.mediapool.bg/show/?storyid=122089&srcpos=37 „Досието на Георги Марков вече е публичен факт“] – [[Mediapool.bg]], 2006-10-09</ref>
 
С [[s:Решение № 4 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 4 от 21.06.2007]] г., както и с [[s:Решение № 10 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 10 от 25.07.2007]] г. и [[s:Решение № 14 на КРДОПБГДСРСБНА#Георги Евдокиев Марков|Решение № 14 от 04.09.2007]] г. на [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] се оповестява агентурната дейност на Георги Евдокиев Марков към Втори отдел на Държавна сигурност и на Шесто управление в периода 1971 – 1976 в качеството на агент с псевдоними „Николай“ и „Стефан“ <ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/4.pdf | title = Решение №4 от 21.06.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref name=comdos10>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/10.pdf | title = Решение №10 от 25.07.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 14 юли 2011}}</ref><ref>{{cite web | year = 2007 | url = http://www.comdos.bg/media/stories/reshenia/14.pdf | title = Решение №7 от 04.09.2007 г.| publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 15 юли 2011}}</ref>. След първото решение Марков отново отрича да е писал доноси <ref name="News.bg">{{цитат уеб | уеб_адрес=http://news.ibox.bg/news/id_1236755059 | заглавие=Георги Марков – агент на Шесто |автор= | съавтори= |издател=News.bg | дата=21 юни 2007 | достъп_дата=21 юни 2007| език=bg | език-икона=да }}</ref>. Във второто решение Комисията съобщава за открито от нея в друго дело сведение от агент „Николай“ относно обект на [[ДОП]] „Скакалеца“ прието на 7 декември 1972 по линия „Подготовка и бягство от НРБ“. <ref name=comdos10/> В документите е записано, че е снет от отчет през 1976 г. Досието на Марков е унищожено на 18 юни 1990 г.
 
== Библиография ==