Глобализация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 61:
[[Файл:Marshall's flax-mill, Holbeck, Leeds - interior - c.1800.jpg|мини|През 19 век [[Великобритания]] се превръща в първата глобална икономическа свръхсила, благодарение на своите модерни промишлени технологии и на подобренията в глобалния транспорт]]
Историческите корени на глобализацията са предмет на продължаващи спорове, дължащи се до голяма степен на различните по обхват дефиниции на самото понятие глобализация. Някои учени поставят нейното начало в [[Ново време|Новото време]], докато други я разглеждат като явление с по-дълга история.<ref>{{cite journal | last = Conversi | first = Daniele | year = 2010 | title = The limits of cultural globalisation? | journal = Journal of Critical Globalisation Studies | volume = 3 | pages = 36 – 59 | url = http://criticalglobalisation.com/Issue3/36_59_LIMITS_CULTURAL_GLOBALISATION_JCGS3.pdf | lang = en
Един ранен период на глобализационни процеси е епохата на [[Елинизъм|Елинизма]], когато гръкоезични търговски центрове се разпростират в обширни области от [[Индия]] до [[Испания]], в центъра на които са големите градове [[Александрия]], [[Атина]] и [[Антиохия]]. По-късно в тази зона на международна търговия е включен и [[Китай]], което довежда до формирането на [[Път на коприната|Пътя на коприната]] от западните части на империята [[Хан (династия)|Хан]] през [[Партско царство|Партското царство]] до [[Римска империя|Римската империя]].<ref>{{cite web | publisher = Silkroad Foundation | first = Adela C.Y | last = Lee | url = http://www.silk-road.com/artl/srtravelmain.shtml | title = Ancient Silk Road Travellers | work = Silk-road.com | accessdate = 31 юли 2010 | lang = en
Търговските връзки в [[Стар свят|Стария свят]] се запазват и развиват и през [[Златен век на исляма|Златния век на исляма]], когато в международния обмен са въвлечени и части от [[Субсахарска Африка]] и вътрешността на [[Евразия]]. Религиозните изисквания на [[ислям]]а за познаване на [[арабски език|арабския език]] и поклонения в [[Мека]] улесняват и активизират културните контакти в [[Ислямски свят|Ислямския свят]].<ref name=Hobson-29-30>{{cite book | last = Hobson | first = John M | year = 2004 | title = The Eastern Origins of Western Civilisation | publisher = Cambridge University Press | pages = 29 – 30 | isbn = 0-521-54724-5 | lang = en
Образуването на [[Монголска империя|Монголската империя]] през 13 век също води до улесняване на контактите между отдалечени части на Евразия. По това време е създадена първата трансконтинентална [[Поща|пощенска система]]. Обединяването на обширни части от [[Централна Азия]] е свързано и с бързото разпространение на заразни болести, като [[чума]]та.<ref>{{cite book | last = Weatherford | first = Jack | year = 2004 | title = Genghis Khan and the Making of the Modern World | publisher = Crown | lang = en
Следващият етап, наричан от някои изследователи [[протоглобализация]], се характеризира с възхода на европейските морски империи през 16 и 17 век – първоначално [[Португалска империя|Португалската]] и [[Испанска империя|Испанската]], последвани от [[Нидерландска империя|Нидерландската]] и [[Британска империя|Британската]]. Епохата на [[Велики географски открития|Великите географски открития]] извежда глобализационния процес до наистина световен мащаб, включвайки в него изолирани дотогава части от света, като [[Америка]], [[Австралия]], [[Океания]] и по-отдалечените части на [[Африка]] и Азия.<ref>{{cite | автор-част = Microsoft | заглавие-част = The Age of Exploration | url-част = http://uk.encarta.msn.com/encyclopedia_761552030_3____30/Geography.html#s30 | автор = Microsoft | заглавие = Microsoft Encarta Online Encyclopedia | издател = Microsoft | дата = 2009 | език = en | архив-url = http://www.webcitation.org/query?id=1257036909599733 | архив-дата = 31 октомври 2009}}</ref> Откритията поставят началото на [[Колумбов обмен|Колумбовия обмен]],<ref>{{cite book | last = Crosby | first = Alfred W | title = The Columbian exchange: biological and cultural consequences of 1492 | publisher = Greenwood Publishing Group | isbn = 0-275-98073-1 | lang = en
През 19 век глобализацията постепенно започва да придобива съвременните си форми. [[Индустриализация]]та дава възможност за евтино производство на потребителски стоки, а бързият ръст на населението създава нарастващо търсене на суровини. Основен фактор за глобализацията през този период става [[Империализъм|империализмът]]. След [[Първа опиумна война|Първата]] и [[Втора опиумна война|Втората опиумна война]] и завладяването на Индия от [[Великобритания]] големи части от Азия се превръщат в отворени пазари за британския износ. Междувременно завладяването на нови части от света, главно в Субсахарска Африка, от големите европейски държави увеличава производството на суровини като [[каучук]], [[диамант]]и и [[каменни въглища]]. Нараства и обмена на стоки и капитали между Европа, европейските колонии и [[Съединени американски щати|Съединените щати]].<ref>{{cite web | url = http://www.pbs.org/wgbh/commandingheights/shared/minitext/tr_show01.html | title = Episode One: The Battle of Ideas | work = PBS.org | publisher = PBS.org | date = 24 октомври | year = 1929 | accessdate = 31 юли 2010 | lang = en
Процесът на глобализация започва да се забавя в началото на 20 век, но отново се интензифицира след [[Втора световна война|Втората световна война]]. По това време е създадена [[Организация на обединените нации|Организацията на обединените нации]], започва процесът на [[европейска интеграция]] и получава широко разпространение идеята за засилване на международните контакти като средство за предотвратяване на нов глобален военен конфликт. Предприети са стъпки за премахване на пречките пред международната търговия, а по време на [[Бретънуудска конференция|Бретънуудската конференция]] водещите световни политически лидери се споразумяват за обща рамка на международната търговия и финанси и създават международни институции, които трябва да съдействат за процесите на глобализация – [[Световна банка|Световната банка]] и [[Международен валутен фонд|Международния валутен фонд]].
През следващите десетилетия поредица от международни споразумения в рамките на [[Общо споразумение за митата и търговията|Общото споразумение за митата и търговията]], а по-късно и на [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]], значително намаляват пречките пред [[свободна търговия|свободната търговия]] между държавите. Така от 1970 до 2001 година обемът на световния износ нараства от 8,5% до 16,2% от световния брутен продукт.<ref>{{cite web | url = http://www.globalpolicy.org/socecon/trade/tables/exports2.htm | title = World Exports as Percentage of Gross World Product | publisher = Global Policy Forum | archiveurl = http://web.archive.org/web/20080712023541/http://www.globalpolicy.org/socecon/trade/tables/exports2.htm | archivedate = 12 юли 2008 | accessdate = 11 ноември 2009 | lang = en
През втората половина на 20 век засилването на международното стопанско сътрудничество довежда до развитието на големи [[Транснационална корпорация|транснационални корпорации]], обикновено базирани в развитите страни. Засилва се обменът на нови научни и технически разработки, на културни продукти, като филми, музика и телевизионни предавания.
|