Голямо сръбско преселение: Разлика между версии

Успешното хабсбургско настъпление на [[Балкани]]те през 1688-1689 година, по време на [[Австро-турска война (1683-1689)|Австро-турската война]] от 1683-1689 година, предизвиква бунтове сред местните християни — сърби, [[албанци]]<ref name="мете"/> и [[българи]] (вижте [[Чипровско въстание]] и [[въстание на Карпош]]), които подпомагат или се присъединяват към хабсбургските войски.<ref>{{cite book |last= Иванов |first= Йордан |authorlink= Йордан Иванов |title= Българите в Македония. Издирвания и документи за тяхното потекло, език и народност с етнографска карта и статистика, София. |year= 1915, 1917 |publisher= документ № 62 |lang= bg |lang-icon= yes }}</ref> След поражението при [[Качаник]] хабсбургските войски се изтеглят на север и в [[Белград]] се струпват голям брой християнски бежанци.

Император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]] разрешава на бежанците да пресекат границата и да се заселят на хабсбургска територия, а печкият патриарх [[Арсений III]] е признат за техен водач и получава титлата помощник-войвода (оттам идва и наименованието на областта [[Войводина]]).<ref>{{cite book | last = Pavlowitch | first = Stevan K | year = 2002 | title = Serbia: The History Behind the Name | publisher = C. Hurst & Co. Publishers | pages = 20 | isbn = 9781850654766 | url = http://books.google.bg/books?id=0_3Wt46vBv8C&pg=PA20&hl=bg#v=onepage&q&f=false | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Бежанците от тази върна се установяват не във Войводина, голяма част от която остава под османска власт и вече има значително сръбско население,<ref>{{cite book | last = Popović | first = Dušan J | year = 1990 | title = Srbi u Vojvodini, knjiga 1 | location = Novi Sad | pages = 212 | lang = sr | lang-icon = yes }}</ref> а главно в западната част на [[Унгария]], на север до [[Комарно]] и [[Сентендре]], който дълго след това е със сръбско мнозинство от населението.<ref>{{cite book | last = Kicošev | first = Saša | coauthors = Drago Njegovan | year = 2010 | title = Razvoj etničke i verske strukture Vojvodine | location = Novi Sad | pages = 14 | lang = sr | lang-icon = yes }}</ref>

Въпросът за числеността на преселниците е спорен, поради ограничените първични източници и политическите спекулации с него. В сръбската историография е наложено числото 37 хиляди семейства — то се основава на манастирска хроника от [[Шишатовацки манастир|Шишатовацкия манастир]], писана около 1718 година.<ref>{{cite book | last = Malcolm | first = Noel | year = 2002 | title = Kosovo — a short history | publisher = Pan Books | location = London | pages = 161 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Изхождайки от този брой на семействата различни автори оценяват броя на преселниците между 60 хиляди<ref>{{cite book | last = Popović | first = Tatjana | title = Prince Marko: the hero of South Slavic epics | pages = 28 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> и 400-500 хиляди (разглеждайки семействата като цели [[Задруга|задруги]]).<ref>{{cite book | last = Picot | first = A.E. | year = 1873 | title = Les Serbes de Hongrie | pages = 75 | lang = fr | lang-icon = yes }}</ref>

В същото време самият патриарх Арсений III говори за „над 30 хиляди души“ през 1690 година и за „над 40 хиляди души“ през 1696 година.<ref name="Frantz">{{cite book | last = Frantz | first = Eva Anne | year = 2009 | title = Albanische Geschichte: Stand und Perspektiven der Forschung | pages = 238 | lang = de | lang-icon = yes }}</ref> През 1703 година кардинал [[Леополд фон Колонич]], който е склонен да преувеличава размера на преселението, говори за над 60 хиляди души.<ref name="Frantz"/>

В края на XIX век сръбската историография придава политически характер на въпроса за Голямото преселение. Според [[Йован Цвиич]] и неговите последователи, Преселението довежда до обезлюдяването на [[Косово]] и неговата колонизация от [[албанци]]те, като тази теза става основа на сръбските териториални претенции към областта. Тя противоречи на многобройни първични източници, според които още в края на XVI век населението на Косово е предимно [[Ислям|мюсюлманско]], а и много от местните християни — католици и православни — са албанци.<ref name="мете">{{cite book | last = Мете | first = Серж | year = 2007 | title = История на албанците | publisher = Издателство „Рива“ | location = София | pages = 241-243 | isbn = 978-954-320-132-7 | lang = bg | lang-icon = yes }}</ref>

Според някои български автори, масовото изселване на сърбите в края на XVII век поставя началото на заселване на [[българи]] в [[Поморавие]]то.<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Населението по долината на Велика Морава |year= 1918 |publisher= Държавна печатница |lang= bg |lang-icon= yes }}</ref>