Дърво: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 5:
'''Дърветата''' са [[многогодишно растение|многогодишни]] [[растения]] с голям ръст на [[стебло]]то, които, подобно на [[храст]]ите и за разлика от [[Тревисто растение|тревистите растения]], използват [[дървесина]]та като своя структурна тъкан.
Не съществува строго и общоприето разграничение между дървета и храсти. Обикновено за дървета се приемат дървесни растения с отчетливо [[апикално доминиране]], при което множество вторични клони се поддържат от единично основно [[стъбло]] (ствол).<ref name=rhs>{{cite book | last = Huxley | first = A., ed. | year = 1992 | title = New RHS Dictionary of Gardening | publisher = Macmillan | isbn = 0-333-47494-5 | lang = en
Дърветата са разпространени на почти цялата суша на земята, с изключение на [[Пустиня|пустините]], и представляват важен компонент на [[Природен ландшафт|природния ландшафт]], тъй като възпрепятстват почвената [[ерозия]] и създават защитена [[екосистема]] в и под своята корона. Големите групи близко разположени дървета образуват специфични ландшафти, наричани [[Гора|гори]]. Дърветата играят съществена роля за образуването на [[кислород]] и намаляването на [[Въглероден диоксид|въглеродния диоксид]] в атмосферата, както и за намаляване на вариациите в температурата на терена.
Ред 20:
Най-древните дървета са [[Cyatheales|дървесните папрати]], [[хвощ]]ове и [[Плауновидни|плауни]], които растат в горите на [[Карбон|Карбонския период]]. Дървесни папрати съществуват и днес, но хвощовете и плауните не се срещат в дървесна форма в наши дни. През [[Триас|Триаския период]], се появяват [[иглолистни]]те, [[гинкови]]те, [[цикасови]]те и други [[голосеменни]] растения, много от които са дървета. През [[Креда]] се появяват и първите [[покритосеменни]] растения.
Днес броят на видовете дървета се оценява на около 100 хиляди или около 1/4 от броя на всички растителни видове.<ref>{{cite web | url = http://www.talkbx.com/2008/05/02/scientists-to-capture-tree-dna-worldwide/#more-835 | title = Scientists to capture tree DNA worldwide | work = TreeBOL project | publisher = Talk Bronx | accessdate = 11 юли 2008 | lang = en
Съвременните дървета показват голямо разнообразие на [[Жизнена форма|жизнени форми]], вид и форма на [[лист]]ата, характеристики на кората и репродуктивните органи. Повечето от тях принадлежат на две големи таксономични групи – Покритосеменни (Magnoliophyta) и Иглолистни (Pinopsida). От гледна точка на формата на листата, дърветата са широколистни или иглолистни, като почти всички покритосеменни са широколистни. Дървесината, получена от широколистните дървета традиционно се нарича ''твърда дървесина'', а тази на иглолистните дървесни видове се нарича ''мека дървесина''. От гледна точка на жизнения цикъл на листата дърветата се разделят на [[Вечнозелено растение|вечнозелени]] и [[Листопадно растение|листопадни]], като почти всички иглолистни са вечнозелени, а повечето широколистни в умерения пояс са листопадни.
Ред 29:
Основните части на дърветата са [[корен]]и, [[стъбло]], [[клон]]и и [[лист]]а. Стъблото и клоните са изградени главно от поддържащи и [[Проводяща тъкан|проводящи тъкани]] ([[ксилем]] и [[флоем]]). [[Дървесина]]та е съставена от ксилемни клетки, а [[кора]]та – от флоем и други тъкани. Дърветата се разделят на екзогенни и ендогенни, в зависимост от начина, по който нараства дебелината на техните клони и стъбло. Екзогенните дървета, към които се причисляват повечето видове, всички иглолистни и почти всички широколистни, растат с добавяне на нова дървесина навън, непосредствено под кората. Ендогенните дървета, които са предимно [[едносемеделни]] и [[кактусови]], растат чрез образуване на дървесина във вътрешността.
При растежа си екзогенните дървета образуват [[Годишен пръстен|годишни пръстени]], като новата дървесина се отлага концентрично върху по-старата. При видовете, растящи в области с изразени сезони, дървесината, образувана в различни части на годината, има различен цвят или коравина, като на всяка година обикновено съответства двойка пръстени, светъл и тъмен. В областите с по два сухи и влажни сезона всяка година се образуват по четири пръстена, а в някои полупустинни райони с нередовни валежи пръстените могат да съответстват и на отделен валеж.<ref>{{cite book | last = Mirov | first = N. T | year = 1967 | title = The Genus Pinus | publisher = Ronald Press | lang = en
При дърветата, образуващи годишни пръстени, те могат да бъдат използвани за определяне на възрастта на дървото. По този начин може да бъде определяна възрастта на дървета от миналото. [[Археология|Археологическият]] метод, основан на това свойство, се нарича [[дендрохронология]].
Корените на дърветата обикновено са разположени под земята, като осигуряват механична опора за надземната биомаса и абсорбират [[вода]] и хранителни вещества от [[почва]]та. Макар хранителните вещества от почвата да са важни за растежа на дървото, основната част от неговата биомаса, над 90%, идва от въглеродния диоксид, абсорбиран от атмосферата чрез [[фотосинтеза]] <ref name=TedTalk>{{cite web | url = http://www.ted.com/index.php/talks/jonathan_drori_on_what_we_think_we_know.html | title = Jonathan Drori on what we think we know (видео) | publisher = Ted.com | work = Ted.com | accessdate = 18 октомври 2010 | lang = en
Не всички дървета имат всички изброени растителни органи. Например, повечето [[палмови]] дървета нямат клони, кактусът [[сагуаро]] няма функционални листа, дървесните папрати не образуват кора и т.н. Въпреки това, въз основа на тяхната обща форма и размер те обикновено са разглеждани като дървета. Растителната форма, подобна на дърво, но обикновено с по-малки и не единични стъбла или клони, израстващи малко над повърхността на земята, се нарича [[храст]], макар че не е възможно прецизното разграничаване между дървета и храсти.
|