Разлика между версии на „Електронна поща“

54 байта изтрити ,  преди 1 година
м
{{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м ({{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=)
м ({{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=)
[[Файл:Arobaze.svg|мини|150px|[[Кльомба]]та, част от всеки [[имейл адрес]]<ref>{{cite web | url = http://tools.ietf.org/html/rfc5321#section-2.3.11 | title = RFC 5321 - Simple Mail Transfer Protocol | accessdate = 27 февруари 2010 | last = Klensin | first = J | date = October 2008 | work = Network Working Group | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>]]
 
'''Електронната поща''' ({{lang|en|electronic mail}}), съкратено '''е-поща''' или '''имейл''' (email или e-mail), е метод за обмен на [[цифрови]] съобщения през [[Интернет]] или други [[компютърни мрежи]]. Според българския ''Закон за електронната търговия''<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135530547 | заглавие = Закон за електронната търговия | достъп_дата = 25.2.2014 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = lex.bg | цитат = | език = }}</ref> „електронна поща е електронно средство за съхраняване и пренос на електронни съобщения през интернет мрежа чрез стандартизирани протоколи“.
Електронната поща е предшественик на Интернет и дори играе важна роля при неговото възникване. В началото на 1960-те години се появяват първите системи, позволяващи едновременен достъп на множество потребители до един и същ [[мейнфрейм компютър]] чрез отдалечени терминали. Електронната поща възниква през 1965 година като средство, използващо тези възможности за обмен на информация между потребителите. Година по-късно вече е възможно съобщенията да се пренасят на различни компютри чрез създадена между тях мрежа.
 
Възникналият през 1969 година предшественик на съвременния Интернет, [[ARPANET]], изиграва огромна роля за развитието на електронната поща. През 1971 година е създадено първото приложение за електронна поща, предназначено за работа чрез ARPANET, и е утвърдено използването на знака [[@]], за да се отдели името на потребителя от името на компютъра в адреса на електронната поща. През 1972 година протоколът [[FTP]] е адаптиран, така че да улесни предаването на имейл съобщения. Появяват се първите приложения, включващи основните функции, използвани и днес&nbsp;— команди за отговор и препредаване на съобщенията. Те значително допринасят за нарастването на популярността на електронната поща и скоро тя се превръща в една от основните услуги в ARPANET.<ref name="Crocker">{{cite web | last = Crocker | first = Dave | year = 2010 | url = http://www.livinginternet.com/e/ei.htm | title = Email History | publisher = LivingInternet.com | accessdate = 19 октомври 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
През 1977 година е публикуван [[RFC 733]], първият стандарт, поставящ си за цел унифицирането на услугите за електронна поща в ARPANET. През следващите години надеждното предаване на електронна поща става един от водещите мотиви за разработването на протоколите [[TCP/IP]], основата на съвременния Интернет. През 1982 година RFC 733 е заменен от новия стандарт за електронна поща [[RFC 822]], в който за пръв път е описан и синтаксисът на имената на [[домейн]]и. По същото време е издаден и [[RFC 821]], дефинирайки протокола [[SMTP]], насочен специално към електронната поща заместител на FTP, който и днес е основният стандарт за пренос на електронна поща. В края на 1980-те години се появяват първите комерсиални услуги, предоставящи достъп до електронна поща, които стават масови след 1993 година.<ref name="Crocker"/>
 
== Начин на работа ==
Схемата вдясно показва обичайната поредица от събития,<ref>{{cite web | title = How E-mail Works | publisher = howstuffworks.com | year = 2008 | url = http://www.webcastr.com/videos/informational/how-email-works.html | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> когато потребител (Alice) изпраща съобщение по електронната поща със своя [[клиент за електронна поща]] (MUA). Тя попълва имейл адреса на получателя и натиска бутона за изпращане.<span style="float:right">[[Файл:email.svg|400п|Как работи електронната поща]]</span>
# Клиентът преобразува съобщението във формата на електронната поща и използва протокола [[SMTP]], за да го изпрати на локалния [[пощенски сървър]] (MTA), в този пример - <samp>smtp.a.org</samp>, поддържан от [[интернет доставчик]]ът (ISP) на изпращача.
# Сървърът намира адреса на получателя, дефиниран от протокола SMTP, в този пример – <samp>bob@b.org</samp>. Интернет имейл адресите са низове от вида <samp>localpart@exampledomain</samp>. Частта преди знака @ е локалната част на адреса, много често потребителското име на получателя, а частта след знака @ е името на неговия [[домейн]]. Пощенският сървър на изпращача отделя името на домейна, за да определи абсолютното име на домейна на пощенския сървър на получателя в рамките на [[Domain Name System|системата от имена на домейни]] (DNS).
112 450

редакции