Отваря главното меню

Промени

м
{{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Родена е на [[17 февруари]] [[1957]] г. в [[София]]. През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите ѝ ''„Лето господне 1990“'' (1990, удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин), ''„Възможни разстояния“'' (1992, с награда на фестивала на документалното кино в Молдова), ''„Разкази за убийства“'' (1993), ''„Портрет на една актриса“'' (1994) и ''„По пътя“'' (1995).
 
Освен това Трифонова работи и като асистент на [[Георги Дюлгеров]] и [[Рангел Вълчанов]]. През 2001 г. дебютира в [[игрален филм|игралното кино]] като режисьор и [[сценарист]] на филма ''„[[Писмо до Америка]]“'' (Номиниран за 73-тите [[Оскар|Годишни награди на Американската филмова академия]]<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://movies.nytimes.com/movie/244142/Letter-to-America/overview |заглавие=Letter to America (2001) |достъп_дата=14 януари 2008 |дата=2001 |издател=The New York Times |език=en |език-икона=да }}</ref>).
 
През 2003 г. режисира в [[Театър „Сълза и смях“]] пиесата ''„Фенове“'', написана от [[Елин Рахнев]] специално за [[Христо Гърбов]] и [[Валентин Танев]].<ref>Валя Стоянова, [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/0000/00/00/55275_/#comments „Иглика Трифонова и Елин Рахнев направиха футболна приказка“], в-к „Дневник“, 27 февруари 2003 г.</ref>
109 087

редакции