Уикипедия

Капитализъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon=
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 3:
Някои изследователи използват и по-широки дефиниции на понятието капитализъм, като включват в него [[Смесена икономика|смесени икономики]], като [[социално пазарно стопанство|социалното пазарно стопанство]], и дори икономическата система на [[Комунизъм|комунистическите]] режими, разглеждана като [[държавен капитализъм]].
 
Някои елементи на капитализма съществуват още в [[Античност]]та, а през [[Европа|европейското]] [[Късно Средновековие]] процъфтява т.нар. [[търговски капитализъм]].<ref name="Braudel on capitalism">{{Cite book | last = Braudel | first = Fernand | title = The Wheels of Commerce, Vol. 2, Civilization & Capitalism 15th–18th Century | url = http://books.google.com/?id=WPDbSXQsvGIC&lpg=PP1&dq=capitalism%20and%20civilization%20wheels%20of%20commerce&pg=PP1#v=onepage&q= | publisher = University of California Press | location = Los Angeles | pages = 231 – 373 | chapter = Production, or Capitalism away from home | year = 1982 | isbn = 9780520081154 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref name=Banaji>{{Cite journal | last = Banaji | first = Jairus | year = 2007 | title = Islam, the Mediterranean and the rise of capitalism | journal = Journal Historical Materialism | volume = 15 | pages = 47 – 74 | publisher = Brill Publishers|doi=10.1163/156920607X171591 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref name="britannica">{{Cite book | title = Capitalism | publisher = Encyclopedia Britannica | year = 2006 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Класическият капитализъм се формира в [[Западна Европа]] от 16 век,<ref>{{cite web | publisher = Encyclopædia Britannica | year = 2011 | url = http://www.britannica.com/EBchecked/topic/93927/capitalism | title = capitalism | work = Encyclopædia Britannica Online | accessdate = 14 септември 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> и се превръща в преобладаващата система в региона в края на 18 век.<ref name="britannica" /> Той постепенно се разпространява и във вътрешността на континента, а през 19 – 20 век се превръща в основния двигател на [[индустриализацията]] в по-голямата част от света.<ref name="Scott">{{Cite book | title = Industrialism: A Dictionary of Sociology | last = Scott | first = John | publisher = Oxford University Press | year = 2005 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
== Наименование ==
Ред 10:
Други понятия, използвани понякога вместо капитализъм:
* [[Капиталистически начин на производство]]
* [[Икономически либерализъм]]<ref>{{Cite journal | title = Adam Smith and His Legacy for Modern Capitalism | last = Werhane | first = P.H | journal = The Review of Metaphysics | volume = 47 | year = 1994 | publisher = Philosophy Education Society, Inc. | issue = 3 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
* Свободно предприемачество<ref name="britannica"/><ref name="rogetfreeenterprise">{{cite | заглавие-част = free enterprise | заглавие = Roget's 21st Century Thesaurus, Third Edition | издател = Philip Lief Group | дата = 2008 | език = en}}</ref>
* [[Свободен пазар]]<ref name="rogetfreeenterprise"/>
* [[Лесе-фер]]<ref name=Barrons>{{cite book | year = 1995 | title = Barrons Dictionary of Finance and Investment Terms | pages = 74 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
* [[Пазарна икономика]]<ref>{{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2011 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/market%20economy | title = market economy | work = merriam-webster.com | accessdate = 14 септември 2011 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
* [[Пазарен либерализъм]]<ref>{{Cite web | url = http://www.cato.org/about.php | title = About Cato | publisher = Cato.org | accessdate = 6 ноември 2008 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{Cite web | url = http://www.cato.org/university/module10.html | title = The Achievements of Nineteenth-Century Classical Liberalism | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
* Саморегулиращ се пазар<ref name="rogetfreeenterprise"/>
|}
 
Наименованието „капитализъм“ произлиза от понятието „[[капитал]]“. То започва да се използва през 12 – 13 век със значение на фондове, запаси от стоки, суми пари или пари, носещи лихва,<ref name="Braudel on capitalism"/><ref name="OED">{{cite | фамилия-част = Murray | име-част = James Augustus Henry | заглавие-част = Capital | заглавие = A New English Dictionary on Historical Principles | url = http://www.archive.org/details/oedvol02 | издател = Oxford English Press | език = en | страница = 93}}</ref> като по това време за същата цел се използват и други синоними, като богатство, пари, фондове, стоки, активи, собственост и други.<ref name="Braudel on capitalism"/> По-късно, в средата на 17 век се появява и понятието „капиталист“, което означава собственик на капитал.<ref name="Braudel on capitalism"/> То се използва често в трудовете на [[Дейвид Рикардо]] в началото на 19 век.<ref>{{cite book | last = Ricardo | first = David | year = 1821 | title = Principles of Political Economy and Taxation | publisher = John Murray Publisher | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
Понятието „капитализъм“ е използвано за пръв път от френските социалисти [[Луи Блан]] (1850) и [[Пиер-Жозеф Прудон]] (1861).<ref>{{cite book | last = Braudel | first = Fernand | year = 1979 | title = The Wheels of Commerce: Civilization and Capitalism 15 – 18 Century | publisher = Harper and Row | pages = 237 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Малко по-късно [[Карл Маркс]] също го използва в своя труд „[[Капиталът]]“, макар че той говори далеч по-често за [[капиталистически начин на производство]]. През 70-те години понятието започва да се използва не само в социалистическата литература, но и в популярния печат.<ref name="OED"/> В началото на 20 век то навлиза и в академичната литература, например в трудовете на [[Вернер Зомбарт]]<ref>{{cite book | last = Атали | first = Жак | authorlink = Жак Атали | title = [[Евреите, светът и парите]] | pages = 391 | year = 2009 | publisher = Рива | isbn = 954-320-002-5 | lang = bg | lang-icon = yes }}</ref> и [[Макс Вебер]], който през 1904 година издава книгата „[[Протестантската етика и духът на капитализма]]“ (''„Die protestantische Ethik und der Geist des Kapitalismus“'').
 
== История ==
Ред 121:
Критиците на капитализма го свързват с различни негативни социални явления, като несправедливо разпределение на богатството и властта, тенденция към образуване на [[монопол]]и и [[олигопол]]и, [[Олигархия|олигархично]] държавно управление, [[империализъм]], различни форми на стопанска и културна [[експлоатация]], подтискане на работниците и [[профсъюз]]ите, [[Алиенация (социология)|алиенация]], [[икономическо неравенство]], [[безработица]], стопанска нестабилност, нерационално използване на природните ресурси.
 
Много социалисти смятат капитализма за ирационален, тъй като производството и управлението на икономиката не са предварително планирани, което създава вътрешни дисбаланси в стопанската система.<ref>{{cite book | last = Brander | first = James A | year = 2006 | title = Government policy toward business. 4th ed | publisher = John Wiley & Sons Canada | location = Mississauga, Ontario | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Крайните социалисти, като [[Марксизъм|марксистите]], се застъпват за насилствено премахване на капитализма чрез [[революция]] и установяване на алтернативна система – [[комунизъм]]. Практическите опити за осъществяване на тази идея довеждат до икономическа система с много сходства с капитализма, определяна понякога като [[държавен капитализъм]]. По-умерените критици на капитализма, като социалдемократи или християндемократи, се стремят към реформирането му чрез различни политически мерки, като регулиране на пазарите или частична [[национализация]], които довеждат до възникването на т.нар. [[Смесена икономика|смесени икономики]].
 
Капитализмът е критикуван и въз основа на религиозни съображения. Традиционните авраамически религии – [[юдаизъм]], [[християнство]] и [[ислям]] – изрично забраняват заемането на пари срещу лихва, което е един от основните елементи на капитализма. Някои християнски автори критикуват капитализма за неговите [[Икономически материализъм|материалистични]] аспекти.<ref>{{Cite web | url = http://www.vatican.va/archive/ENG0015/__P8C.HTM#-2FX | title = III. The Social Doctrine of the Church | publisher = The Vatican | accessdate = 26 февруари 2008 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
Контрааргументът на критиките за изчерпването на ограничените природни ресурси се състои от икономическия [[закон за намаляващата възвръщаемост]], алтернативната цена, както и недостига в икономиката – движещи фактори на ценообразуването и предлагането. Тези принципи означават, че колкото повече някой има от даден продукт, толкова по-малко той е готов да плати за една допълнителна единица от същия продукт, способността на човек да консумира е ограничена от фактори, които причиняват даването на приоритети в производството и потреблението; а с увеличаването на недостига на една стока, толкова по-високи стават цените за нея. Саморегулиращият се характер на пазара, е това, което известният икономист и философ Адам Смит нарича ''Невидимата ръка''.
Ред 141:
 
; Цитирани източници
* {{cite book | last = Williams | first = Raymond | year = 1983 | title = Keywords: A vocabulary of culture and society | publisher = Oxford University Press | isbn = 0195204697 | lang = en | lang-icon = yes }}
 
== Литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Капитализъм“.