Квантова механика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 25:
Основите на квантовата механика са положени през първата половина на XX век от [[Макс Планк]], [[Нилс Бор]], [[Вернер Хайзенберг]], [[Луи дьо Бройл]], [[Артър Холи Комптън|Артър Комптън]], [[Алберт Айнщайн]], [[Ервин Шрьодингер]], [[Макс Борн]], [[Джон фон Нойман]], [[Пол Дирак]], [[Енрико Ферми]], [[Волфганг Паули]], [[Давид Хилберт]], [[Вилхелм Вин]], [[Сатиендра Нат Бозе]], [[Арнолд Зомерфелд]] и др. В средата на [[1920-те|20-те години на XX век]] квантовата механика става основа на атомната физика. През лятото на 1925 г. Нилс Бор и Вернер Хайзенберг публикуват резултати, които приключват с т.нар. стара квантова теория (полукласически начин на работа с квантовите обекти). От простия постулат на Айнщайн (за който той получава и Нобелова награда) се раждат вълнения, дебати, теоретизиране и експерименти, в резултат на което възниква нова област във физиката, а именно квантовата физика. Нейното по-широко приемане се осъществява на Петата Солвейска конференция през 1927 г.
Другата насока, която води до квантовата механика, е изучаването на електромагнитните вълни, например видимата [[светлина]]. След като Макс Планк установява през 1900 г., че енергията на вълните може да бъде описана като състояща се от малки пакети (кванти), Алберт Айнщайн доразвива тази идея и показва, че една електромагнитна вълна може да бъде описана като частица (по-късно наречена фотон), чиято енергия зависи от [[честота]]та на вълната.<ref>{{cite journal |first=A. |last=Einstein |title=Über einen die Erzeugung und Verwandlung des Lichtes betreffenden heuristischen Gesichtspunkt |trans_title=On a heuristic point of view concerning the production and transformation of light |journal=''Annalen der Physik'' |volume=17 |year=1905 |pages=132 – 148 |doi=10.1002/andp.19053220607 |bibcode = 1905AnP...322..132E |lang=de
За да обясни структурата на атома, през 1913 г. Нилс Бор предполага съществуването на стационарни състояния на електрона, в които енергията може да приема само дискретни стойности. Този подход, разработен от Арнолд Зомерфелд и други физици, често се споменава като стара квантова теория (1900 – 1924 г.). Отличителна черта на старата квантова теория е съчетанието на класическата теория (например идеята за [[траектория]]) с допълнителни допускания (за квантуване на някои величини).
| |||