Кралство Египет: Разлика между версии

След приключването на войната движението за независимост се засилва. Националистите постигат мнозинство назначеното Законодателно събрание, а към британския губернатор е отправено искане за независимост. В резултат водачите на парламентарната делегация начело със [[Саад Заглул]] са хвърлени в затвора, а през март 1919 г. са изпратени на заточение в [[Малта]]. Това запалва искрата на истинска [[революция]]. Нейният основен инструмент е гражданското неподчинение на британската окупация. Център на събитията са Кайро и Александрия, където стачкуват студенти и юристи. Спират пощата и телеграфът, трамвайното и железопътното движение. В крайна сметка Великобритания прокламира едностранно независимостта на кралство Египет на 22 февруари 1922 г. като независима [[конституционна монархия]]. Британците обаче запазват контрола си върху външните работи, комуникациите, войските и [[Англо-египетски Судан]]. През 1923 г. е приета нова конституция.<ref>{{cite book|last=Jankowski|first=James|title=Egypt, A Short History|page=112}}</ref> Според нея кралят е начело на изпълнителната власт, а законодателната власт се осъществява от двукамерен парламент<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.britannica.com/place/Egypt/The-interwar-period | заглавие= Egypt|достъп_дата = 27 януари 2019|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд=[[Енциклопедия Британика]] |издател= |езикцитат= en|цитатезик= en}}</ref>. Специален изборен закон дава всеобщо избирателно право за мъжете и непряк избор на депутатите в парламента, а представителите в Сената са наполовина избираеми, наполовина назначаеми. Въпреки това политическите борби продължават, като три основни фактора непрекъснато си оспорват водачеството: политическите партии, кралят и британците, защото страната остава в британската сфера на влияние.