Мелетий Византийски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 7:
| починал-място = [[Велика Лавра]], [[Османска империя]]
}}
'''Мелетий'''<ref>[http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/IntegrationSearch.aspx?DWSubSession=9668&v=1796 Право, IV, бр.28. Цариград, 1869, стр. 4]</ref> (срещат се и формите Милетий, Милети, {{lang|el|Μελέτιος}}, ''Мелетиос'') е [[гърци|гръцки]] духовник.<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://users.sch.gr/markmarkou/1871_1900/1896/koim/meletios_ierissou.htm | заглавие = Ο Θεοφιλέστατος Επίσκοπος πρώην Ιερισσού και Αγίου Όρους κυρός Μελέτιος. (περ. 1805-1896) | достъп_дата = 24 септември 2018 | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang = el
== Биография ==
Роден е около 1805 година в Цариград, поради което носи прякора '''Византийски''' (''Βυζάντιος, Византиос''), и е роднина на великия патриаршески логотет [[Николаос Аристархис]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През септември 1840 година е ръкоположен за [[Китроска, Катеринска и Платамонска епархия|китроски епископ]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Подава оставка на 15 октомври 1846 година.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://dev.dotsoft.gr/promocross/catalog/poi/2/7 | заглавие = Εξέχουσες προσωπικότητες σχετιζόμενες | достъп_дата = 9 юли 2013 г | издател = Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου | lang = el
С разгорещяването на [[Българска църковна борба|борбата на българите за самостоятелна църква]] [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] назначава в 1849 за владика в [[Дойран]] Мелетий, който е известен противник на българското богослужение и българското образование. В Дойран Мелетий е наречен от населението '''Дели Милети''' (''Лудия Милети'') заради развратното си поведение. Но българската партия в града, начело с видните граждани Киро Ристенин, Коста Ичков, Хаджи Дине, Христо Бръзицов, Костадин Кьосев и Дине Ампов, успява да спечели в някои празнични дни в катедралния храм да се чете на български. Около 1850 година учител в Дойран е охридчанинът [[Андроник Йосифчев]], който преподава само на гръцки, но и разпространява идеята за българската просвета.<ref>Трайчевъ, Георги. „Дойранъ и неговото езеро“, Македонска библиотека №2, София, 1923, стр. 12.</ref>
Ред 22:
През 1859 година<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> след дълга борба на дойранчани и кукушани и под [[Опит за уния в Кукуш|заплахата от уния]] Мелетий е отзован от Дойран.
На 27 януари 1864 година<ref>{{cite book |title= Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον |last= Καλλίφρονος|first= Β.Δ|year= 1867|publisher= Ανατολικού Αστέρος|location= Κωνσταντινούπολις |pages=229 |url= http://books.google.bg/books?id=ezxTAAAAYAAJ&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false |accessdate=7 септември 2014 |lang= el
Мелетий отново е поленински епископ от 25 ноември 1867 до 5 март 1879 година.<ref name="Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου"/><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> След това оглавява [[Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия|Йерисовската и Светогорска епископия]]<ref name="Ιερά Μητρόπολη Πολυανής και Κιλκισίου"/> до оставката си през януари 1890 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://athabak.tripod.com/syleosth.html | заглавие = "ΣΥΛΕΟΣ ΠΕΔΙΟΝ" "ΘΡΗΣΚΕΙΑ - ΛΑΪΚΗ ΛΑΤΡΕΙΑ" | достъп_дата = 5 септември 2014 | фамилно_име = Μπακαλίδης | първо_име = Αθανάσιος | lang = el
== Бележки ==
| |||