Население на България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 36:
}}
[[Файл:Население на България към 31.12.2011.png|мини|300п|Дял от общото население на [[Области в България|областите в България]], според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г.]]
[[Население]]то на [[България]] към [[31 декември]] [[2015]] г. е 7&nbsp;153&nbsp;784 души, според оценки на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4423760/ | заглавие = „НСИ: Населението на България продължава да намалява и застарява“ | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = bgnes.com | език = bg | език-икона = да }}</ref> През [[1989]] г. населението достига 9&nbsp;009&nbsp;018 души.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://trakiaworld.com/c/balkani/Nay-opasniyat-problem-za-Balgariya-e-ne-tolkova-bednostta-kolkoto-demografskata-katastrofa- | заглавие = „Най-опасният проблем за България е не толкова бедността, колкото демографската катастрофа“ | дата = 1 март 2017 | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = trakiaworld.com | език = bg | език-икона = да }}</ref> При последното [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяване през 2011 г.]] към [[1 февруари]] 2011 г. общия брой на населението е 7&nbsp;364&nbsp;570 души.
 
== Численост на населението ==
Ред 161:
През [[2010]] г. тоталният коефициент на плодовитост в градовете е 1,43, а селата – 1,64. Общо е 1,49. За гр. [[София]] тя е 1,39. Най-ниска е в селата на [[Област Перник]] (0.99), а най-висока – в селата на [[Област Сливен]] (2,31). В повечето области в селата коефициентът е по-висок, в [[Област София|София-град]], [[Софийска област]], [[област Перник]] и [[Област Кюстендил]] градовете са с по-висок коефициент.
 
По оценки, базирани на данните от преброяването от 2011 година, делът на децата на възраст от 0 до 9 години с небългарски майчин език е около 26%.<ref>{{cite web | last = Юруков | first = Боян | year = 2014 | url = http://yurukov.net/blog/2014/urik-po-jurnalistika/ | title = Урок по журналистика – проверка на новина в 3 стъпки | work = yurukov.net | publisher = yurukov.net | accessdate = 29 септември 2016 | lang = bg | lang-icon = yes }}</ref> Същевременно според психолога професор [[Петър Иванов (психолог)|Петър Иванов]] през 2013 г. за 50% от новородените деца българският език не е бил майчин.<ref>''[http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Balgarskiiat-ezik-ne-e-majchin-za-50-ot-novorodenite-u-nas_279545.html Българският език не е майчин за 50% от новородените у нас]''. Вероника Шербанова, offnews.bg, 19 декември 2013.</ref> Подобни данни са обявени и от [[Синдикат на българските учители|Синдиката на българските учители]] – за 43% от първокласниците в България за 2016 година българският език не е майчин.<ref>''[https://news.bg/education/za-43-ot-detsata-u-nas-balgarskiyat-ne-e-maychin-ezik-otbelyazva-uchitelskiyat-sayuz.html За 43 % от децата у нас българският не е майчин език, отбелязва учителският съюз]''. Веселина Станчева, news.bg, 25.03.2016.</ref>
 
Показатели за [[раждаемост]]та, според данни на [[Национален статистически институт (България)|НСИ]]:<ref name="nsi.bg, 2015">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/Population2015_CV8W6X5.pdf | заглавие = „Население и демографски процеси през 2015 година“ | достъп_дата = 25 май 2016 | издател = nsi.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="Инфограф">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.infograf.bg/article/1429340548013 | заглавие = „Раждаемостта в България се оттласна от дъното“ | дата = 18 април 2015 | достъп_дата = 15 юни 2015 | издател = Инфограф | език = bg | език-икона = да }}</ref>
 
{| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#ececec" valign=top
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" rowspan="2" |Година || align="center" bgcolor="#f5f5f5" rowspan="2" |Период || align="center" bgcolor="#f5f5f5" rowspan="2" |[[Население]]<br><small>(към [[31 декември]])<br><ref name="freewebs.com, Доц.д-р Петко Салчев">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.freewebs.com/salchev/part%201/demograf_pokazate_prez.ppt | заглавие = Демографски показатели | достъп_дата = 7 февруари 2016 | издател = freewebs.com | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="129 години"/></small> || align="center" bgcolor="#f5f5f5" colspan="4" |Живородени<br><small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://ncphp.government.bg/files/nczi/izdania_2010/healthcare_02%281%29.pdf | заглавие = „Издание 2002 г.“ | достъп_дата = 10 февруари 2016 | издател = government.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.budnaera.com/2006-01/2006-06-17_1.htm | заглавие = „За една година сме намалели с 42 299 души“ | дата = 18 юни 2006 | достъп_дата = 10 февруари 2016 | издател = budnaera.com | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.allbghotels.com/bg/customer/index.php?article=Population-in-Bulgaria | заглавие = Население и демографски процеси в България | достъп_дата = 10 февруари 2016 | издател = allbghotels.com | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://assa-m.com/research/research1393.php | заглавие = „Живородени деца в България“ | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = assa-m.com | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="129 години">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/NSI_129g.pdf | заглавие = „129 години българска статистика“ | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = НСИ | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="Инфограф"/></small> || align="center" bgcolor="#f5f5f5" rowspan="2" |Коефициент<br> на<br> раждаемост<br>(в ‰)<br><small><ref name="freewebs.com, Доц.д-р Петко Салчев"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp14/8.3/8.3-27.pdf | заглавие = Динамика на детската смъртност в Република България за периода 1960 – 2012 година | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = uni-ruse.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small> || align="center" bgcolor="#f5f5f5" rowspan="2" |Тотален<br> коефициент<br> на<br> плодовитост<small><br><ref name="freewebs.com, Доц.д-р Петко Салчев"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br49/03.pdf | заглавие = „Промени в модела на раждаемостта на жените в Р. България в условията на пазарна икономика“ | достъп_дата = 7 февруари 2016 | издател = unwe.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small> || align="center" bgcolor="#f5f5f5" rowspan="2" |[[Аборт]]и<br><small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/Zdrave2014.pdf | заглавие = „Здравеопазване 2014“ | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = НСИ | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.abort.bg/за-абортите/статистика-за-абортите/ | заглавие = Статистика за абортите | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = abort.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
|-
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |Всичко
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |''Извънбрачни<br> деца''<br><small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=336396 | заглавие = „Българката – все така красива, но и леко изтерзана“ | дата = 8 март 2009 | достъп_дата = 9 февруари 2016 | издател = dariknews.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=424839 | заглавие = „53,4% от новородените за 2009 г. са извънбрачни деца“ | дата = 24 март 2010 | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = trud.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.duma.bg/node/105129 | заглавие = „Три пъти е намалял броят на браковете у нас“ | дата = 23 юли 2015 | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = duma.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.pravoslavie.bg/България/броят-на-извънбрачните-деца-нараства/ | заглавие = „Броят на извънбрачните деца нараства, съобщават от НСИ“ | дата = 29 март 2007 | достъп_дата = 6 февруари 2016 | издател = pravoslavie.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.mediapool.bg/news/print_p/178769 | заглавие = „По-малко родени през 2010, повече починали и емигрирали“ | дата = 27 април 2011 | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = mediapool.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.novini.bg/news/132779-повече-от-половината-родени-през-2012-г-деца-са-извънбрачни.html | заглавие = „Повече от половината родени през 2012 г. деца са извънбрачни“ | дата = 18 април 2013 | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = novini.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="Инфограф"/></small>
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |''В [[Градове в България|градовете]]''<br><small><ref name="dnevnik.bg, 29 март 2007">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2007/03/29/323288_nad_50_ot_decata_rodeni_prez_2006_g_sa_izvunbrachni/ | заглавие = „Над 50% от децата, родени през 2006 г., са извънбрачни“ | дата = 29 март 2007 | достъп_дата = 8 февруари 2016 | издател = dnevnik.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref name="vn.government.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.vn.government.bg/stranici/novini/2004/03/danni.rtf | заглавие = „Население и демографски процеси през 2003 година“ | достъп_дата = 16 март 2016 | издател = vn.government.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
| align="center" bgcolor="#f5f5f5" |''В [[Списък на селата в България|селата]]''<br><small><ref name="dnevnik.bg, 29 март 2007"/><ref name="vn.government.bg"/></small>
|-
Ред 437:
Според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]] 76,9 % са се определили като етнически [[Българи в България|българи]], 8,0 % – като етнически [[Турци в България|турци]], 4,4 % – като етнически [[Цигани в България|цигани]], а останалите 10,6 % са от други етноси и неопределени.<ref name="pop-stat.mashke.org"/>
 
Численост и дял на основните [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението|преброяванията на населението]] през годините след Освобождението на България:<small><ref>[http://www.vi-books.com/lib/d_s/3.3.htm www.vi-books.com]</ref><ref>[http://miris.eurac.edu/mugs2/do/blob.html?type=html&serial=1039432230349 miris.eurac.edu]</ref><ref>www.uni-vt.bg/showfullpub.asp?u=383&fn=CPS-Arkadiev2006.pdf</ref><ref>[http://www.nsi.bg/Census_e/Census_e.htm]</ref><ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 година. | достъп_дата = 12 февруари 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | език-икона = да }}</ref><ref>Графата включва други, по-малки групи, както и неопределени. Според преброяването от 2011 г. те са 102 695 души. От тях: неопределени – 53 391 души, [[руснаци]] – 9 978 души, [[арменци]] – 6 552 души, [[власи]] – 3 684 души, [[каракачани]] – 2 556 души, [[гърци]] – 1 379 души, [[македонци]] – 1 654 души, [[украинци]] – 1 789 души, [[евреи]] – 1 162 души, [[румънци]] – 891 души, други националности – 19 659 души. Други 683 590 души не са отговори на въпроса за етническа принадлежност.</ref></small>
{| class="wikitable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|-align="center" bgcolor="#eaecf0"
Ред 488:
</gallery>
 
Численост на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]], по [[Области в България|области]]:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“ | достъп_дата = 26 януари 2017 | издател = nsi.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- valign=top
Ред 565:
</gallery>
 
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по [[Области в България|области]]:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“ | достъп_дата = 31 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- valign=top
Ред 636:
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфологията]] и [[синтаксис]]а, окачествяващи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми, възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто ([[преизказно наклонение|преизказно]]) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
 
Численост и дял на населението по [[роден език]] според [[Преброяване на населението в България (2001)|преброяването на населението през 2001 г.]], по [[Области в България|области]]:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/Census/MotherTongue.htm | заглавие = „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“ | достъп_дата = 17 октомври 2017 | издател = nsi.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- valign=top
Ред 702:
|}
 
Разпределение на населението по [[етническа група]] и [[роден език]] към 1 февруари 2011 година (разпределени са лицата, които са отговорили на двата въпроса при [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението в България през 2011 г.]]):<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.nsi.bg/census2011/NPDOCS/Census2011final.pdf | заглавие = „Преброяване 2011 (окончателни данни)“ | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = nsi.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.omda.bg/book.php?tittle=136._Статистически_данни&IDMenu=751&IDArticle=2143#_ftn2 | заглавие = „13.6. Статистически данни“ | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = omda.bg | език = bg | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- valign=top
Ред 745:
 
== Вероизповедание ==
Численост и дял на населението по [[Религия|вероизповедание]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]], по [[Области в България|области]]:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-religion2011.htm | заглавие = „Religious composition: 2011 census“ | достъп_дата = 7 март 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en | език-икона = да }}</ref></small>
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|- bgcolor="#ececec" valign=top