Наука: Разлика между версии

'''Наука''' в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно [[знание]], което може да бъде убедително обяснено чрез [[логика]]та.<ref>{{cite web | last = Aristotle | year = 2010 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0054%3Abekker%20page%3D1139b | title = Nicomachean Ethics, bekker page 1139b | publisher = Perseus Digital Library | accessdate = 3 декември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | last = Aristotle | year = 2010 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0052:book=1:section=981b&highlight=artists%2Cothers | title = Metaphysics, Book 1, section 981b | publisher = Perseus Digital Library | accessdate = 3 декември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Съвременната [[философия на науката]] дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на [[Научен метод|научния метод]].{{hrf|Popper|2002|3}}<ref>{{cite book | last = Wilson | first = Edward | title = Consilience: The Unity of Knowledge | publisher = Vintage | location = New York | year = 1999 | isbn = 0-679-76867-X | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направления – [[природни науки]], които изследват [[Природа|природните]] явления, и [[социални науки]], които изучават човешкото [[поведение]] и [[общество]]. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти.{{hrf|Popper|2002|20}} Подобни са принципите и на [[Приложни науки|приложните науки]], като [[медицина]]та и [[инженерна наука|инженерната наука]], но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.<ref>{{cite web | date =7 март 2008 | year = 2008 | url = http://www.seedmagazine.com/news/2007/03/scientific_method_relationship.php | title = Scientific Method: Relationships among Scientific Paradigms | publisher = Seed magazine | accessdate = 12 септември 2007 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

[[Формални науки|Формалните науки]], най-важна сред които е [[математика]]та,<ref>{{cite web | publisher = Cambridge University Press | year = 2010 | url = http://www.cambridge.org/gb/knowledge/isbn/item1173067/?site_locale=en_GB | title = Linguistics and the Formal Sciences | work = Academic and Professional Books | accessdate = 3 декември | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | last = Löwe | first = Benedikt | year = 2002 | url = http://www.jstor.org/pss/20117289 | title = The Formal Sciences: Their Scope, Their Foundations, and Their Unity | publisher = JSTOR | accessdate = 3 декември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а от априорни [[Аксиома|постулати]].{{hrf|Popper|2002|10 – 11}} При [[хуманитаристика]]та, включваща обширни области на познанието, като [[философия]], [[история]] и [[изкуствознание]], дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.

Използваните в емпиричните науки методи за изследване на явленията, придобиване на ново знание или коригиране и интегриране на съществуващо знание се наричат [[научен метод]].<ref>{{cite journal | first = Alfred Scharff | last = Goldhaber | coauthors = Michael Martin Nieto | year = 2010 | date = January–March 2010 | title = Photon and graviton mass limits | journal = Reviews of Modern Physics | volume = 82 | pages = 940 | publisher=American Physical Society | doi = 10.1103/RevModPhys.82.939 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Неговата основна характеристика е в това, че се основава на събирането на наблюдаеми, емпирични и измерими доказателства, които се подлагат на определени принципи на разсъждение.<ref>{{cite book | last = Newton | first = Isaac | authorlink = Исак Нютон | year = 1999 | title = The Principia: Mathematical Principles of Natural Philosophy | publisher = University of California Press | pages = 794 – 796 | isbn = 978-0520088177 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Научният метод се състои от събирането на данни чрез [[наблюдение]] и [[експеримент]]и и формулирането и изпитването на [[Хипотеза|хипотези]].<ref>{{cite web | publisher = Merriam-Webster | year = 2010 | url = http://www.merriam-webster.com/dictionary/scientific%20method | title = scientific method | work = Merriam-Webster Dictionary | accessdate = 4 декември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Организации за популяризиране на научната мисъл (т.нар. {{lang|en|learned societies}}) съществуват от времето на [[Ренесанс]]а.<ref>{{Cite web| last=Parrott | first=Jim | date=9 август 2007 | url=http://www.scholarly-societies.org/1599andearlier.html | title=Chronicle for Societies Founded from 1323 to 1599 | publisher=Scholarly Societies Project | accessdate=11 септември 2007| lang=en | lang-icon=yes }}</ref> Най-старата все още съществуваща институция е [[Академия деи Линчеи]] ({{lang|it|''Accademia dei Lincei''}}) в [[Италия]].<ref>{{Cite web| year=2006 | url=http://positivamente.lincei.it/ | title=Benvenuto nel sito dell'Accademia Nazionale dei Lincei | language=Italian | publisher=Accademia Nazionale dei Lincei | accessdate=11 септември 2007}}</ref> В други европейски страни са основани национални [[академия|Академии на науките]], като най-старата сред тях са британското кралски научно дружество [[Royal Society]] от 1660<ref>{{Cite web| url=http://www.royalsoc.ac.uk/page.asp?id=2176 | title=Brief history of the Society | publisher=The Royal Society |accessdate=11 септември 2007| lang=en | lang-icon=yes }}</ref> и [[Френска академия на науките|Френската академия на науките]] {{lang|fr|Académie des sciences}}) от 1666.<ref>{{Cite web| first=G.G. | last=Meynell | url=http://www.royalsoc.ac.uk/page.asp?id=2176 | title=The French Academy of Sciences, 1666 – 91: A reassessment of the French Académie royale des sciences under Colbert (1666 – 83) and Louvois (1683 – 91) | publisher=Topics in Scientific & Medical History |accessdate=11 септември 2007| lang=en | lang-icon=yes }}</ref>. [[БАН|Българската академия на науките]] е основана първоначално като ''Българско книжовно дружество'' (''БКД'') през ([[1869]]) г.

* {{cite book | last = Popper | first = Karl | authorlink = Карл Попър | title = The Logic of Scientific Discovery | origyear = 1959 | edition = 2nd English | year = 2002 | publisher = Routledge Classics | location = New York, NY | isbn = 0-415-27844-9 | oclc = 59377149 | page = 3 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}