Нерв: Разлика между версии

Нервните импулси, които се пренасят през нерва са изключително бързи, и могат да достигнат до скорости от 120 m/s. Импулсите се движат от един неврон към друг, преминавайки през [[синапс]]и, където информацията се преобразува от електрическа в химическа и след това обратно към електрическа.<ref name=Marieb>{{cite book |vauthors=Marieb EN, Hoehn K |title=Human Anatomy & Physiology |edition=7th |publisher=Pearson |pages=388 – 602 |year=2007 |isbn=0-8053-5909-5| lang=en }}</ref><ref name="Purves_2" >{{cite book | author=Purves, Dale, George J. Augustine, David Fitzpatrick, William C. Hall, Anthony-Samuel LaMantia, James O. McNamara, and Leonard E. White | title=Neuroscience. 4th ed.| publisher=Sinauer Associates| pages=11 – 20| year=2008| isbn=978-0-87893-697-7| lang=en}}</ref>

Нервите са описани като самостоятелни образувания в тялото на [[човек]]а в „[[Трактат]] по [[анатомия]]“ на [[индия|индийския]] лекар Бхаскаре Бхатше, през [[10 век пр.н.е.|X век пр.н.е.]] В труда си „За частите на [[животни]]те“ [[Аристотел]] ([[384 г. пр.н.е.]] – [[322 г. пр.н.е.]]) описва три [[черепномозъчни нерви|черепномозъчни нерва]] ([[зрителен нерв|зрителен]], [[обонятелен нерв|обонятелен]] и [[слухово-вестибуларен нерв|слухово-вестибуларен]]) и отличава периферните нерви от [[кръвоносен съд|кръвоносните съдове]] в тялото на [[животни]]те. [[Гален|Клавдий Гален]] ([[129]] г. – [[200]] г.) описва седем чифта [[черепномозъчни нерви]], четирихълмието на [[главен мозък|главния мозък]] и голямата мозъчна [[вена]] в книгите си „Анатомически изследвания“ и „За предназначението на частите на човешкото тяло“.<ref>Клавдий Гален. О назначении частей человеческого тела. Под ред. В. Н. Терновского. Медицина. Москва, 1971{{ref-lang|ru}}</ref> Едно от най-значимите му открития е, че [[главен мозък|главният мозък]] контролира движенията на [[мускул]]ите с помощта на нервите.<ref>{{cite book | last = Frampton | first = M | year = 2008 | title = Embodiments of Will: Anatomical and Physiological Theories of Voluntary Animal Motion from Greek Antiquity to the Latin Middle Ages, 400 B.C.–A.D. 1300 | publisher = VDM Verlag | location = Saarbrücken | pages = 180 – 323 | lang = en }}</ref> Значителен брой периферни нерви описва и зарисува [[Андреас Везалий]] ([[1514]] – [[1564]]) в своя знаменит труд „За строежа на човешкото тяло“ (в ориг. {{lang|la|De corporis humani fabrica}}) – първото съвременно анатомическо изследване на човешкото тяло.<ref>А. Везалий. О строении человеческого тела. Том 1, Москва, 1950; том 2, Москва, 1954.{{ref-lang|ru}}</ref> [[Габриеле Фалопио]] ([[1523]] – [[1562]]) описва канала на [[лицев нерв|лицевия нерв]] в своите „Анатомически наблюдения“ ([[1561]], в ориг. {{lang|la|Observationes anatomicae}}). [[Русия|Руският]] учен и лауреат на [[Нобелова награда за физиология или медицина|Нобеловата награда за физиология или медицина]] [[Иван Павлов|Иван Петрович Павлов]] ([[1849]] – [[1936]]) открива [[условен рефлекс|условните рефлекси]] и първи доказва [[биология|биологичните]] основи на [[психика (психология)|психичната дейност]] при [[човек]]а и [[животни]]те.<ref>''Артамонов В. И.'' Психология от первого лица. 14 бесед с российскими учёными. – М.: Академия, 2003. – С. 24.{{ref-lang|ru}}</ref>

Стволовете на гръбначномозъчните нерви излизат последователно от двете страни (лява и дясна) през междупрешленните отвори между съчлененията на [[прешлен]]ите, по дължината на [[гръбначен стълб|гръбначния стълб]]. След излизането си от гръбначномозъчния канал, задното коренче на нервния ствол образува гръбначномозъчен [[ганглий]] ({{lang|la|ganglion spinale}}). Нервните влакна на предното коренче преминават непрекъснато покрай ганглия на задното и образуват [[ганглий|ганглии]] в тъканите и органите, които инервират. <ref name="prives">{{cite book |title=Анатомия человека. Издание 12-е, переработанное и дополненное |last=Привес |first=Михаил Григорьевич |coauthors=Н. Лысенков, В. Бушкович |year=2006 |publisher=СПбМАПО |location=[[Санкт Петербург]] |isbn=5-98037-028-5 |pages=720 |lang=ru }}</ref>

Заболяванията на периферните нерви се означават като [[невропатия]]. Когато е засегнат един периферен нерв, състоянието се нарича мононевропатия, а когато са засегнати два или повече периферни нерва – [[полиневропатия]]. Заболяванията на нервните сплитове се наричат [[плексопатия]]. Заболяванията на нервните коренчета на [[гръбначен мозък|гръбначния мозък]] се означават като [[радикулопатия]].<ref name="cn">{{cite book |title= Частная неврология |last=Яхно |first=Николай Н |coauthors=Владимир парфенов Парфенов |year=2006 |publisher=Медицинское информационное агентство |location=[[Москва]] |isbn=9785894813379 |pages=189 |lang=ru }}</ref>