Оксиринх: Разлика между версии

През 1896 г. оксфордските учени Бърнард Гренфел и Артър Хънт забелязват, че тук се откриват огромно количество [[папирус]]и, много от които буквално се търкаляли под краката. Вероятната причина да бъдат запазени са сухата почва на Оксиринх и липсата на застрояване на мястото на древния град. Оттогава започват разкопки и Оксиринх се превръща в притегателно място за историците и изследователите на папируси, като проучванията продължават през целия 20 век. Намерените текстове са от епохите на [[елинизъм|елинизма]], [[Римска империя|римляните]] и [[Византия|византийците]]. Датирани са от около 250 г. пр.н.е. до 700 г. и са написани основно на гръцки и латински, но има също текстове на египетски, коптски, еврейски, сирийски и арабски. Текстовете са на религиозна тематика, но има и шедьоври на древногръцката класическа литература<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= https://www.britannica.com/place/Oxyrhynchus| заглавие=Oxyrhynchus |достъп_дата = 24 април 2018|фамилно_име= |първо_име= |дата=21 февруари 2017|труд= |издател= [[Енциклопедия Британика]]|езикцитат= en|цитатезик= en}}</ref>. Макар че много от фрагментите са повредени, избледнели и нечетливи, учените продължават да полагат усилия за разчитането им. В Оксфордския университет се съхраняват половин милион папируса.