Пантюркизъм: Разлика между версии

Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на [[XVIII век]]. Дотогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите „агаряни“ и „измаилтяни“, което ще рече че османските мюсюлмани са [[алегория|алегорично]] чада на библейската [[Агар]], робиня на [[Авраам]], и техния син [[Исмаил]], т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[http://balkansbg.eu/bg/blog-balkan-ident/103-osmanskoto-vreme-v-balgarskite-tekstove-prez-hh-i-hh-vek.html]. В този книжовен и исторически контекст се поставя и въпроса за [[произхода на османците]], т.е. не на членовете на управляваща империята [[османска династия]], а на първите османски войни тръгнали от [[Сьогют]]. Най-сериозните изследователи по темата ([[Арнолд Джозеф Тойнби|Арнолд Тойнби]], [[Стивън Рънсиман]]<ref>Английският историк Стивън Рънсиман в известното си изследване „Падането на Константинопол“ изяснява, че от легендарния основател на османската династия Ертогрул съществувал назад цял списък от 21 родители водещи до Ной, като имало и други 31, после прибавени, за да направят хронологията по-убедителна. Линията на османците минавала през еконимния Огуз хан, родоначалник на огузите и през неговия син Тьок Алп и внука му Шамандур. Шамандурското племе било погълнато от османците в самия край на 13 век, оставайки враждебно на владичеството им. Друга легендарна версия сочи, че османският клон води началото си от най-старото огузко племе от общо 24-те. Тази легенда датира от 14 век след създаването на еничарския корпус, а през втората половина на 15 век придворните ласкатели на Мехмед Завоевателя (носещ името на Мохамед) отпреди османската династия да се отдаде на валидета-европейки, съчинили ново родословие на османците, водещо началото си от пророка Мохамед. Самият Мехмед пък за да направи впечатление и да привлече към османската кауза гръцките си поданици, твърдял, че неговата фамилия води началото си от един княз от имперския дом на Комнините който емигрирал в Коня, приел исляма и се оженил за сулджукска принцеса. В този смисъл едва ли е възможно, а и необходимо изясняването на произхода на родословното дърво на османците, понеже самите те са искали да прикрият първоначалната липса на благородническа кръв в стеблото му. В своя фундаментален труд „[[Изследване на историята]]“, Арнолд Тойнби привключва османската империя и култура къмто византийската източноправославна цивилизация. {{Цитат уеб | заглавие = Падането на Константинопол, стр. 41 – 42 | достъп_дата = 13 юни 2011 г. | автор = [[Стивън Рънсиман]] | дата = 1984, второ издание | издател = [[Издателство на Отечествения фронт]] | език = bg }}</ref>