Печатна графика: Разлика между версии

В България голяма популярност към XVII век добиват гравюрите с религиозни сюжети, наречени '''щампи'''. Поклонниците, пътували до Божи гроб в Ерусалим и до Света гора в Атон при завръщането си носят икони и щампи. Някои от най-старите от тях са гравирани и отпечатвани във Венеция, Москва, Ерусалим, Виена и други центрове на книгопечатането. Към края на XVIII век замогнали се български търговци, живеещи в Русия и Румъния, поръчват да се изработят щампи със сюжети от [[Рилски манастир|Рилския манастир]], които се отпечатват във Виена. Първите български опити в печатарството също са с цел изработването на щампи. Към 1864 г. в Рилския манастир е създадена „щампарница“ от хаджи Калистрат Щампара, обучаван в Белград, който доставя от Виена специална голяма желязна преса, бои и хартия. Манастирската щампарница просъществува чак до 1922 г.<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://diuu.bg/emag/5000/ | заглавие=Графиката – съвременна форма на изкуство с древна история |достъп_дата = 22 август 2018|фамилно_име= Ефремова|първо_име=Даниела |дата= |труд= i-Продължаващо образование|издател= Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Департамент за информация и усъвършенстване на учители|езикцитат= |цитатезик= }}</ref>