Уикипедия

Николай Овчаров: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
поправка на мъртъв линк
Ред 1:
{{Личност
| име = Николай Овчаров
| име-оригиналрождено =
| категория = историк
| описание = български археолог
Ред 8:
| роден-място = [[Велико Търново]], [[НРБ|България]]
| починал-място =
| баща = [[Димитър Овчаров]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[Археология]]
Line 24 ⟶ 25:
Николай Овчаров е роден на [[19 юли]] [[1957]] г. във [[Велико Търново]], син е на археолога проф. д-р [[Димитър Овчаров]].<ref name="e-ve_Проф">{{Цитат уеб|заглавие = Проф. Николай Овчаров: Да спреш иманярството е все едно да спреш хашиша в Азия. Абсурд!| издател = e-vestnik.bg| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://e-vestnik.bg/3873| език = bg}}</ref> Завършва история в [[Софийски университет|Софийския държавен университет]] през [[1981]] г., във випуска на [[Георги Първанов]], и започва работа в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия институт с музей]] към [[БАН]]. Кандидат на историческите науки (днес равно на образователната и научна степен „доктор“) с дисертация на тема „Образът на човека в българското средновековно изкуство VII-XIV в.“ (1985). Доктор на науките с дисертация на тема „Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея“ (1998). От 1994 г. е старши научен сътрудник II-ра степен в [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] към БАН. Според твърденията му от 2003 г. е дипломиран професор в Международния славянски университет – Москва.<ref name="bnr">{{Цитат уеб| заглавие = В „Авторът и неговата публика“: проф. Николай Овчаров|издател = [[БНР]]|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/AuthorAndAudience/Pages/100306Nikolai_Ovcharov.aspx|език = bg}}</ref><ref name="Еди">{{Цитат уеб|заглавие = „Един археолог пътешества по света“ от Николай Овчаров|издател = svetlosenki.com|достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://www.svetlosenki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729:q-q-|език = bg}}</ref> Бил е преподавател в Славянския университет (1995 – 1999) и в [[Нов български университет]] (1999 – 2002).<ref name="Еди"/>
 
Освен като учен, Николай Овчаров се изявява и като автор на научнопопулярни текстове за по-широка читателска аудитория. Такава е книгата му „Разказите на българския Индиана Джоунс“, публикувана на 7 декември 2006 г. от в. „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“.<ref name="pape_Прем">{{Цитат уеб| заглавие = Индиана Джоунс превърна археологията в приказка | автор = Антоанета Петева| труд = в-к „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 25 юли 2018| уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20180725092631/http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657 | език = bg}}</ref>
 
| автор = | труд = в-к [[Стандарт (вестник)|Стандарт]]| дата = 7 декември 2006| достъп_дата = 23 април 2013| уеб_адрес = http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-12-07&article=170657| език = bg}}</ref>
== Награди и отличия ==
* На [[17 май]] [[2011]] г. е посочен от [[Румен Ралчев]], Велик приор на българския Приорат на ордена на [[тамплиери]]те, като Велик офицер на приората и ръководител на неговия институт по средновековна история.<ref name="frog_БГта">{{Цитат уеб|заглавие = БГ тамплиери вдигат замък в София|издател = frognews.bg|достъп_дата = 23 април 2013|уеб_адрес = http://frognews.bg/news_35592/BG_tamplieri_vdigat_zamak_v_Sofiia/||език = bg}}</ref>
* [[Почетен гражданин]] на гр. [[Кърджали]] (2000), на [[Златоград]] (2017)<ref>[https://www.zlatograd.bg/?pid=4,706 Решение #Ж 637.] // [[Златоград (община)|Община Златоград]]. 24 октомври 2017. Посетен на 10 октомври 2018.</ref>, на [[Търговище]] (2018)<ref>[http://www.targovishte.bg/municipality/file/reshenia/2018/Fevruari2018/Protokol33.pdf Протокол № 33 от проведена сесия на Общински съвет Търговище.] // [[Търговище (община)|Община Търговище]]. 22 февруари 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>, и на [[София]] (2018)<ref>[https://council.sofia.bg/documents/20182/647307/Copy+of+625.pdf/9681b3f0-b0da-4236-bcc2-60801515a70e Решение № 625 на Столичния общински съвет.] // [[Столичен общински съвет]]. 13 септември 2018. Посетен на 10 октомври 2018. </ref><br>
* Избран за „Достоен българин на 2005 г.”“ в класацията на в-к „[[24 часа (вестник)|24 часа]]”“<ref>[https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4757074 423-ма достойни българи награди "24„24 часа"часа“ за 12 години.] // „[[24 часа (вестник)|24 часа]]“. 10 май 2015. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
* Кавалер на [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Св.св. Кирил и Методий”Методий“]] с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата (2010)<ref>[[Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]</ref>.
* Носител на най-високото отличие на Министерството на културата – „[[Златен век (отличие)|„ЗлатенЗлатен век”век]]“ с огърлие (2017)<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/zlaten_vek_s_ogarlie_za_nikolay_ovcharov-355614.html "Златен„Златен век с огърлие"огърлие“ за Николай Овчаров.] // „[[Стандарт (вестник)|Стандарт]]“. 19 май 2017. Посетен на 10 октомври 2018. </ref>.
 
== Спорни моменти ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Николай_Овчаров“.