Раса: Разлика между версии

При човека, '''раса''' е остаряло<ref name="AAPA" /><ref>Keita et al., 2004, [http://www.nature.com/ng/journal/v36/n11s/full/ng1455.html Conceptualizing human variation], ''Nature'', '''36''', S17 – S20</ref><ref name="Leeetal" /><ref name="Palmie" /> понятие, обозначаващо система за класификация, използвана да категоризира [[човешките същества]] в големи и отличаващи се [[популации]] или [[Социална група|групи]] по [[анатомични]], [[културни]], [[етнически]], [[генетични]], [[географски]], [[История|исторически]], [[Език (лингвистика)|езикови]] или [[религиозни]] особености или социална принадлежност. Първоначално използван, за да обозначи националната принадлежност, обозначаването на отделени по физически характеристики, като цвят на кожата, популации като отделни ''раси,'' датира от [[17 век|17]] – [[18 век]]<ref>Smedley, Audrey. Race in North America: Origin and Evolution of a Worldview. Boulder: Westview Press, 1999.</ref><ref name="ox" /> и достига апогея си през [[19 век|19]] – [[20 век]] до [[Втората световна война]], за нуждите на научния [[расизъм]].<ref>Tucker, William H. (2007). „''The funding of Scientific Racism: Wickliffe Draper and the Pioneer Fund''“. University of Illinois Press. ISBN 978-0-252-07463-9</ref> До втората половина на 20 век, терминът често е използван за обозначаване на [[Дивергенция (генетика)|генетично диференцирани]] популации, дефинирани от техния [[фенотип]]. <ref name="ox">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://oxforddictionaries.com/definition/english/race--2 |заглавие=race |достъп_дата=21 декември 2012 |издател=Oxford English dictionnary |език=en |език-икона=да }}</ref><ref name="Palmie">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1525/ae.2007.34.2.205/abstract;jsessionid=772AD6FA52FE035485EE8A84731B782B.d03t03 |заглавие=Genomics, divination, 'racecraft |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Stephan Palmié |дата=7 януари 2008 |издател=''American Ethnologist'', Volume '''34''', Issue 2, pages 205 – 222, May 2007|език=en |език-икона=да }}</ref><ref>Вж. [[#Lie2004|Lie (2004)]]; [[#Thompson2005|Thompson (2005)]]; [[#AAA1998|AAA (1998)]]; [[#Palmie2007|Palmie (2007)]]; [[#Mevorach2007|Mevorach (2007)]]; [[#Segal1991|Segal (1991)]]; и [[#Bindon 2005|Bindon (2005)]].</ref><ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://oxforddictionaries.com/definition/english/race--2 | заглавие = „Definition of race – ethnic group, anthropology, personal attribute“ | дата = Oxford University Press }}</ref>

Докато някои биолози използват понятието раса, за да обозначат различни [[размито множество|размити множества]], други членове на научната общност настояват, че понятието твърде често се използва по наивен и прекалено опростен начин,<ref name="Leeetal">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://genomebiology.com/2008/9/7/404 |заглавие= The ethics of characterizing difference: guiding principles on using racial categories in human genetics |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Lee, Sandra SJ; Mountain, Joanna; Koenig, Barbara; Altman, Russ |дата=2008 |издател=Genome Biol. '''9''' (7): 404 |език=en |език-икона=да }}. Точен цитат: We caution against making the naive leap to a genetic explanation for group differences in complex traits, especially for human behavioral traits such as IQ scores</ref> т.е. за човека понятието раса няма [[Таксономия|таксономичен]] смисъл и всички човешки същества принадлежат към един вид – ''[[хомо сапиенс]]''.<ref name="AAPA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.virginia.edu/woodson/courses/aas102%20%28spring%2001%29/articles/AAPA_race.pdf |заглавие= AAPA statement on biological aspects of race |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Американска асоциация на физическите антрополози |дата=1996 |формат=pdfAm J Phys Anthropol '''101''': 569 – 570 |език=en |език-икона=да }}</ref> Учените разглеждат биологичния [[есенциализъм]] като отживелица, посочвайки че типичните генетични разлики в рамките на една група, традиционно определяна като „човешка раса“ са значително по-големи в рамките на изследваните групи, отколкото между отделните расови групи.<ref name="AAA">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.aaanet.org/stmts/racepp.htm |заглавие=American Anthropological Association Statement on „Race“ |достъп_дата=21 декември 2012 |автор=Americal Anthropological Association |дата=17 май 1998 |формат=html |издател=AAA |език=en |език-икона=да }}</ref> Оттам, расови обяснения, както за физически, така и за поведенчески характеристики, са непрепоръчителни.<ref name="AAA" />

Най-вероятно винаги е имало групи хора, които са се смятали за „различни“ от други групи хора и са опитвали да обосноват това с биологически критерии. Аргументите за съществуване на такива класификации, когато тези аргументи са били известни, са лесно оборими.<ref name="Marks">{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://books.google.bg/books?id=FNFmrK-2UpQC&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |заглавие=Race: Past, Present and Future |достъп_дата=23 декември 2012 |автор=Jonathan Marks |дата=2008 |издател=Rutgers University Press |език=en |език-икона=да }}, цитат от стр. 28: „The precise composition of these ostensibly natural categories, or what they represent, is rarely made explicit; and where it is, this assertion is easily refutable“</ref> Подобни критерии, обаче, продължават да бъдат използвани и днес в обичайната употреба на думата ''раса''.

След Втората световна война силно се повишава етническото разнообразие във [[Франция]]. По различни оценки, около 3 000 000 души във Франция се самоопределят или традиционно биват определяни като принадлежащи на малцинствени расови групи. Въпреки че това е много по-малко от този процент в САЩ (15−20%, според това как биват категоризирани [[латиноамериканци]]те) е достатъчно, за да постави въпроса в политическия дневен ред на страната. Спецификата на френската политика по този въпрос, което я различава от страни като САЩ, [[Великобритания]] и [[Нидерландия]], е че политиките по въпроса с малцинствените етнически групи не споменават изрично цвета на кожата в свързаните с тях текстове. Вместо това, когато се разглежда въпроса за социални неравенства, се използват географски и [[Класа|класови]] критерии. В началото на 70-те години на ХХ в. във Франция са приети закони и разпоредби срещу расизма, най-вече що се отнася до [[Реч на омраза|речта на омразата]], които дават по-голяма защита от съответните закони и разпоредби в други държави. За сметка на това, във Франция отделните хора са много по-малко защитени от проблеми, свързани с дискриминация при търсене на работа, квартира и по отношение на предоставяне на някои услуги.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.brookings.edu/research/articles/2001/05/france-bleich |заглавие=Race Policy in France |достъп_дата=29 декември 2012 |автор=Erik Bleich |дата=1 май 2012 |формат=pdf |издател=Middlebury College |език=en |език-икона=да }}</ref>

Терминът ''Hispanic'' възниква като [[етноним]] през 20 век с увеличаването на миграцията на работници от испаноговорящи държави в Америка към САЩ. Термините ''Latino'' и ''Hispanic'' се използват взаимозаменяемо. Към тази група биват причислявани хора, които по принцип биват причислявани и към други расови групи.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.whitehouse.gov/omb/fedreg/1997standards.html |заглавие=Revisions to the Standards for the Classification of Federal Data on Race and Ethnicity |достъп_дата=29 декември 2012 |дата=30 октомври 1997 |издател=Office of Management and Budget |език=en |език-икона=да }}</ref>