Разлика между версии на „Селско стопанство“

м
{{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м (унифициране на раздел Вижте още към Вижте също)
м ({{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=)
[[Файл:Clark's Sector Model.png|мини|250п|Секторен модел на Кларк от 1950 г.: Делът на населението, заето в първичния сектор (синята линия), включително в селското стопанство, намалява с времето]]
 
'''Селското стопанство''' е отрасъл на [[икономика]]та, включващ отглеждането на [[Одомашняване|домашни]] [[животни]] и [[растения]], от които се произвеждат храна, влакна, биогорива, лекарства и други продукти.<ref name="Office1999">{{cite book | title = Safety and health in agriculture | url=http://books.google.com/books?id=GtBa6XIW_aQC&pg=PA77 | accessdate = 13 септември 2010 | year = 1999 | publisher = International Labour Organization | isbn = 978-92-2-111517-5 | pages = 77 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Неговото възникване изиграва ключова роля за появата на човешката [[цивилизация]], създавайки излишъци от хранителни ресурси и давайки възможност за увеличаване на гъстотата на населението и усложняване на обществената организация. Приложно-научната област, изучаваща селското стопанство, се нарича [[аграрни науки]].
 
Историята на появата и развитието на селското стопанство започва далеч в миналото, и се е определяло от различни климатични условия, култури и технологии. В крайна сметка индустриалното земеделие базирано на големи площи от монокултури се е наложило като основен вид земеделие. Използването на изкуствени торове, [[пестициди]], селекция на растенията, [[генно инженерство]] увеличават добивите на отглежданите културни растения, но водят със себе си редица екологични проблеми и проблеми със здравето на хората. По същия начин генното инженерство, използването на [[Соматотропин|хормони на растежа]], антибиотици и други химически продукти водят до увеличение на производството на месо и животински продукти, като например мляко. Генно-модифицираните организми, използването на хормони на растежа и някои други химически продукти са забранени в редица страни, но намират широко приложение в [[САЩ]] и някои от развиващите се страни. Производството на храни и водните ресурси са два свързани глобални проблема, които са и ще бъдат предмет на дебати между регионите и страните. Намаляването и влошаването на качеството на водните запаси както и проблемите със глобалното затопляне включително влиянието му върху селското стопанство и обратното, влиянието на селското стопанство върху глобалното затопляне, са проблеми, за които трябва да работят заедно регионите и страните.
 
Селското стопанството обхваща широк кръг подобласти и специализирани технологии. Традиционно в основата му са отглеждането на растения върху [[обработваема земя]] и на животни в [[Пасище|пасища]]. Съвременните селскостопански технологии, като създаване на нови сортове и породи и използване на [[пестицид]]и и [[тор (биология)|торове]], рязко увеличават добивите, но в същото време някои от тях водят до щети за околната среда и до увреждане на здравето на хората.<ref>{{cite web | url = http://www.epa.gov/opp00001/health/human.htm | title = Human Health Issues &#124; Pesticides &#124; US EPA | publisher = Epa.gov | date = 28 юни 2006 | accessdate = 26 ноември 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.organicconsumers.org/toxic/hormone042302.cfm | title = EU Scientists Confirm Health Risks of Growth Hormones in Meat | publisher = Organicconsumers.org | accessdate = 26 ноември 2009 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
Основните селскостопански продукти могат да бъдат обединени в няколко големи групи – храни (например, [[Зърнени култури|зърнени храни]], [[Зеленчук|зеленчуци]], [[плод]]ове, [[месо]]), влакна (например, [[памук]], [[Вълна (материя)|вълна]], [[коноп]], [[коприна]]), горива и суровини за промишлеността. В наши дни растения се отглеждат за производството на [[Биогориво|биогорива]] ([[метан]] и [[етанол]] от [[биомаса]], [[биодизел]]), [[Биофармация|фармацевтични продукти]] и [[Биопластмаса|биопластмаси]].<ref>{{cite web | url = http://www.marketwatch.com/story/bioengineers-aim-to-cash-in-on-plants-that-make-green-plastics | title = Plastics that are green in more ways than one | last = Brickates Kennedy | first = Val | date = 16 октомври 2007 | work = MarketWatch | publisher = The Wall Street Journal | location = New York | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.bio.org/healthcare/pmp/factsheet5.asp | title = Growing Plants for Pharmaceutical Production vs. for Food and Feed Crops | publisher = Biotechnology Industry Organization | accessdate = 2 октомври 2009 | location = Washington DC | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Част от продуктите на селското стопанство се използват с декоративна цел – [[Цветарство|цветя]], екзотични риби и птици и други.
 
Към 2007 година една трета от заетите в света работят в селското стопанство, като секторът на [[услуги]]те изпреварва селското стопанство като стопанския сектор с най-голям брой заети.<ref>{{cite web | url = http://www.ilo.org/public/english/employment/strat/kilm/index.htm | title = Key Indicators of the Labour Market Programme | date = 7 септември 2009 | publisher = International Labour Organization | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Въпреки големия брой на работещите, селскостопанската продукция дава едва 6% от общия [[брутен вътрешен продукт]] на страните в света, като в развитите страни този дял е много по-нисък (1,9% в [[Европейски съюз|Европейския съюз]] и 1,2% в [[Съединени американски щати|Съединените щати]]).
 
== История ==
{{основна|История на селското стопанство|има раздел=1}}
 
Селското стопанство играе ключова роля в развитието на човешката [[цивилизация]], като преди [[Индустриална революция|Индустриалната революция]] огромното мнозинство от населението е заето в селското стопанство. Техническият напредък в областта на селското стопанство дълго време е решаващ фактор за обществените промени по света. Според някои оценки, преди появата на земеделието [[Население на света|населението на света]] никога не успява да надхвърли 15 милиона души.<ref>{{cite book | last = Tellier | first = Luc-Normand | year = 2009 | title = Urban world history: an economic and geographical perspective | publisher = PUQ | pages = 26 | isbn = 2760515885 | url = http://books.google.com/books?id=cXuCjDbxC1YC&pg=PA26&dq&hl=en#v=onepage&q=&f=false | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
[[Разделение на труда|Разделението на труда]], характерно за земеделските общества, довежда до специализация, рядко срещана в примитивните култури на [[ловци-събирачи]]. По същия начин появата на земеделието обикновено е свързано с възникването на епичната литература и монументалната архитектура, както и на кодифицираните правни системи.
{{раздел-мъниче}}
 
Значителни технологични промени в селското стопанство настъпват през 20 век. По-специално [[Процес на Хабер|процесът на Хабер]] за синтезиране на [[амониев нитрат]] намалява значително нуждата от рециклиране на хранителните вещества в почвата чрез [[сеитбообращение]] и [[Тор (биология)|естествени торове]]. Синтетичните [[Азотен тор|азотни торове]], наред с изкопаемите [[фосфат]]и, [[пестицид]]ите и механизацията довеждат до бързо нарастване на добивите в селското стопанство от началото на 20 век. Повишеното предлагане на зърно води и до поевтиняване на добитъка. Ново нарастване на добивите по-късно през 20 век е свързано с разработването на високопродуктивни сортове на ключови култури, като [[ориз]], [[пшеница]] и [[царевица]], по време на процеса, известен като [[Зелена революция]]. Това развитие на технологиите опровергава известното предвиждане на [[Томас Малтус]] (1766 – 1834), че природните ресурси на Земята в близко бъдеще ще се окажат недостатъчни да изхранят нарастващото население на планетата.<ref name="BumperCrop">{{cite web | url = http://www.nytimes.com/2005/12/08/business/worldbusiness/08farmers.html | publisher = The New York Times | title = Sometimes a Bumper Crop Is Too Much of a Good Thing | last = Barrionuevo | first = Alexei | coauthors = Keith Bradsher | date = 8 декември 2005 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
[[Файл:Precision Farming in Minnesota - Natural Colour.jpg|мини|Сателитна снимка на поливни земеделски площи в Минесота]]
| [[Влакнодайни култури]] || style="text-align:right;"| 30
|-
|colspan=2|''Източник: <br />[[Организация за прехрана и земеделие]] (FAO)''<ref name="FAO">{{cite web | url = http://faostat.fao.org/ | title = Food and Agriculture Organization of the United Nations (FAOSTAT) | accessdate = 11 октомври 2007 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
|}
 
{{раздел-мъниче}}
 
Много държави [[Субсидия|субсидират]] селскостопанското производство по различни съображения от политически или икономически характер. Тези [[земеделски субсидии]] често са обвързани с производството на определени продукти, като [[пшеница]], [[царевица]], [[ориз]], [[соя]] или [[мляко]]. Те често са критикувани като [[Протекционизъм|протекционистични]], неефективни и вредни за околната среда.<ref>{{cite web | last = Schneider | first = Keith | date = 8 септември 1989 | url = http://www.nytimes.com/1989/09/08/us/science-academy-recommends-resumption-of-natural-farming.html | title = Science Academy Recommends Resumption of Natural Farming | publisher = The New York Times | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>
 
Основната задача на селското стопанство на дадена страна е осигуряване на населението с хранителни продукти на стабилни цени. Държавата трябва да осигури необходимото законодателство и контролни органи, които да контролират качеството на храните. Освен това селскостопанската политика трябва да изпълнява и допълнителни цели като:
111 251

редакции