Симеон Владимиров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
Ред 19:
 
== Биография ==
Симеон Владимиров е роден на 8 февруари 1925 г. в с. [[Иваняне]] (днес квартал на София). Учи в 7-ма мъжка гимназия а през [[1961]] г. завършва [[Българска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://books.janet45.com/team/Симеон__Владимиров | заглавие= Симеон Владимиров |достъп_дата = 02.08.2016 |фамилно_име= |първо_име= | дата =, раздел: Преводачи |труд= написано от ИК Жанет45 |издател= публикувано от books.janet45.com |езикцитат= bg |цитатезик= bg }}</ref> Работил е във вестниците „Народна младеж“ и „Литературен вестник“ и в издателство „Народна култура“. Симеон Владимиров превежда от руски, белоруски, украински, сръбски и хърватски, испански, португалски, турски и тибетски.
 
== Преводи ==
Владимиров е преводачът на Андрей Платонов в България.
 
От руски е превеждал също „Трудно е да бъдеш Бог“ и „Понеделник започва в събота“ на [[братя Стругацки]] <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.goodreads.com/author/show/5310069._| заглавие= Симеон Владимиров |достъп_дата = 02.08.2016 |фамилно_име= |първо_име= | дата =, раздел: author/books |труд= |издател= публикувано от goodreads.com |езикцитат= en |цитатезик= en}}</ref>, „Повестите на Белкин“ от А. С. [[Пушкин]], за поредицата „Нова проза“ е превел „Убиецът от нищото“ на [[Юрий Мамлеев]]. Сред белоруските автори представени от него на български, са Васил Биков и [[Янка Купала]]. Владимиров е преводач на голяма част от книгите на [[Васко Попа]]. Превеждал е от испански [[Алехо Карпентиер]], [[Калдерон де ла Барка]], Елвио Ромеро. Автор е на предговорите и редактор на повечето произведения на Габриел Гарсиа Маркес, излезли на български. Превел е стихотворения от редица испански, португалски и турски поети в различни сборници, както и книгата „Три тайни думи“ на Джам Цо от тибетски.
 
Превел е на [[български език]] [[роман]]и „Атланты и кариатиды“ И. Шамякина ([[1980]]), „Плач на пъдпъдъци“, Vi, Чигринова ([[1981]]), [[повест]] „Изневяра“ и „Капан“ В. Быков ([[1965]]), „Първата брачна нощ“ ([[1975]]) и „Торговка и поет“ ([[1978]]) Шемякина, „Лявон на Бунтовниците“ K. Чорного ([[1978]]), [[Пиеса|пиеси]] „Портите на безсмъртието“ [[Кондрат Крапива|K. Крапива]] (1975), „Последната инстанция“ Н. Матуковского ([[1976]]), „И смолкли птици“ Шамякина ([[1979]]), „Погорельцы“ А. Макаёнка ([[1980]]), „Павлинка“ [[Янка Купала|Я. Купала]] ([[1982]]), разкази Я. Коласа, В. Адамчика, Л. Гаврилкина, М. Гиля, Г. Далидович, А. Дударева, А. Жука, О. Ипатовой, Л. Колодезного, В. Короткевича, А. Кудревца, И. Пташникова, Б. Саченко, Н. Стрельцова и др. Съставител беларуската проза „Десет съвременни руски разкази“ ([[1977]]) и „Под звука на дъбове“ ([[1981]]), както и компилации избрани произведения К. Чёрного, В. Короткевича, А. Кудравца, Б. Саченко. Автор на статии и изследвания на творчеството на руски писатели и беларуска литература. Многократно посещава [[Беларус]].