Струмица: Разлика между версии

 

На 25 юни 1895 година д-р [[Христо Татарчев]] основава комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] в Струмица. През 1900 година според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) градът наброява 10&nbsp;160 жители, от които 6200 [[българи]] християни, 3100 [[турци]], 700 [[евреи]] и 160 [[цигани]].<ref>{{МЕС|159|2_08}}</ref> Бившето село Свети Петнадесет, станало по-късно квартал на Струмица, между 1896 – 1900 година преминава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]<ref>Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1</ref>.

През 1897 година със султански [[Берат (султан)|берат]] в града е учредена Струмишка българска митрополия, подведомствена на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] с първи предстоятел митрополит [[Герасим Струмишки|Герасим]]. Но екзархийската партия в Струмица си остава по-слаба от [[гъркомани|гъркоманската]]. До началото на ΧΧ век в града няма българска църква, а духовните нужди на екзархийското население се поемат от един малък параклис. По този въпрос българският екзарх [[Йосиф I Български|Йосиф I]] протестира пред Великия везир:

{{цитат|А в Струмица всички [са] българи, няма ни един асъл<ref>(Х)а̀съл, аслъ̀ (тур.) – същински, истински</ref> грък, а на екзархистите не дават черква да си направят...<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 85.</ref>}}

 

== Население ==

 

{{Демография/Численост на населението по години |представка=Преброяване на населението в Северна Македония (|наставка=)