Теснолинейка Септември – Добринище: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
||
Ред 45:
}}
'''Теснопътна железопътна линия Септември – Добринище''' или '''линия № 16''' от [[Националната железопътна мрежа на България]] е единична, неелектрифицирана и единствената действаща [[теснолинейка|теснопътна железопътна линия]] в [[България]], с междурелсие 760 mm, известно още като Босненски тип междурелсие.<ref>{{cite web | url=http://archive.is/Br2ba| title=Über das Unternehmen SLB Pinzgauer Lokalbahn| publisher=SLB Pinzgauer Lokalbahn]]}}</ref> Свързва [[Добринище]] с железопътната линия [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]]. Със закона за разширение на железопътната мрежа от [[1925]] г. официално железопътната линия се нарича ''„Татар Пазарджик – Неврокоп, с клон Саранбей – Варвара“''. Разстоянието от 125 km между крайните гари се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/h. Ръководител на строежа на линията до Велинград е инженер [[Стоян Митов (инженер)|Стоян Митов]], който изготвя всички планове самостоятелно и на място.<ref name="цда">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=ArchiveEntity&agid=41&flgid=5090169&ilgid=10048969&aelgid=22448221 | заглавие=Автобиографии на инж. Стоян Георгиев Митов (ЦДА, ф. 1327К, оп. 1, а.е. 1, л. 1 – 9) |достъп_дата =26 март 2018 г |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Централен държавен архив |цитат= |език= bg
Трасето води от гара [[Железопътна гара Септември|Септември]] (на главен път [[Железопътна линия 1 (България)|Калотина – Свиленград]]) до гара [[Добринище]] през 12 гари ([[Септември (железопътна гара)|Септември]], [[Варвара (железопътна гара)|Варвара]], [[Долене (железопътна гара)|Долене]], [[Костандово (железопътна гара)|Костандово]], Велинград, Цветино, [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], Якоруда, Белица, Разлог, Банско и Добринище) и 13 спирки ([[Пампорово (спирка)|Пампорово]], Марко Николов, [[Цепина (гара)|Цепина]], Велинград-юг, Острец, Света Петка, Смолево, Черна Места, Юруково, Дагоново, [[Генерал Ковачев (спирка)|Генерал Ковачев]], Гулийна баня и [[Железопътна спирка Свети Георги|Свети Георги]]). По линията са изградени множество [[Технически съоръжения по теснолинейката Септември - Добринище|изкуствени съоръжения]] – [[мост]]ове, [[тунел]]и, спираловидни изкачвания и водостоци. Чрез теснопътната железопътна линия се свързват най-западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] със [[Западни Родопи|Западните Родопи]], [[Рила]] и [[Пирин]], преминавайки по поречията на [[Чепинска река]] и [[Места]]. Поради особеностите на трасето през планината тази линия е известна още като „Алпийската железница на Балканите“. Трудният терен и междурелсието са определящи за ниската скорост на движение на влаковете. Гара [[Аврамово (железопътна гара)|Аврамово]], намираща се на 1267,4 m [[надморска височина]], е най-високо разположената гара на [[Балканския полуостров]].
Ред 74:
През [[1974]] г. с постановление на [[Министерски съвет]]<ref>ПМС №53 от от 5 юли 1974 г. за по-нататъшно ускорено социално-икономическо и културно развитие на Благоевградски окръг</ref> за развитие на [[Област Благоевград|Благоевградски окръг]] се предвижда строеж на нормална железопътна линия [[Симитли]] – Разлог – Гоце Делчев.{{hrf|Деведжиев|1988|148}}
По първоначален замисъл линията е трябвало да свързва Саранбей с Неврокоп, след това по долината на река Места да достигне до станция [[Буково (Драмско)|Буково]], където да се свърже с линията [[Дедеагач]] – [[Солун]]. След [[1953]] г. е определена за проучване и строеж отсечката Добринище – Гоце Делчев.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.jptactis.com/Archives/jpt906/stanev.htm | заглавие = От Дунав за Бяло море през Родопите | достъп_дата = 05.02.2014 | фамилно_име = Станев | първо_име = Жеко | труд = бр. 9/2006 | издател = сп. „Железопътен транспорт“ | език = bg
=== Септември – Велинград ===
Ред 113:
В редица национални печатни издания е отразено, че тържественото откриване на железопътната линия е на 1 август 1926 г.<ref name="пряпорец">{{Цитат периодика| last = Тричков | first =Хр. | year =2 август 1926 г | title =Линията Сарамбей – Лъджене | journal =вестник „Пряпорец“ | volume =бр. 169 | pages =2| url =http://digital.nationallibrary.bg/DWWebClient/(X(1)S(ioxreg41j0z2irigr0uqwmjo))/ViewerWindow.ashx?WebpartKey=Viewer_Viewer_24979&v=1796}}</ref><ref>{{Цитат периодика| year =8 август 1926 г | title =Откриване линията Сарамбей – Лъджене | journal =списание „Илюстрована седмица“ | volume =бр. 189 | pages =1 }}</ref><ref>{{Цитат периодика| year =7 август 1926 г | title =Новата жп линия Сарамбей – Лъджене | journal =вестник „Отечество“ | volume =бр. 292 | pages =4 }}</ref> В други – вестници, издавани в Пазарджик, за дата на откриването на железопътната линия е посочена 2 август 1926 г.<ref>{{Цитат периодика| year =3 август 1926 г | title =Линията Сарамбей – Лъджене | journal =вестник „Изгрев“ | volume =бр. 12 | pages =2 }}</ref><ref>{{Цитат периодика| year =8 август 1926 г. | title =Линията Сарамбей – Лъджене | journal =вестник „Свободен глас“ | volume =бр. 19 | pages =1 }}</ref>
Линията започва от гара Септември, чрез която се свързва с главната железопътна линия № 1 [[София]] – [[Пловдив]] – [[Бургас]]. Трасето преминава през равнинен терен в западната част на [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], пресича [[Републикански път I-8]] при km 1+600, и достига до Варвара. Селото се обслужва от спирка Пампорово, открита през октомври [[1993]] г. за нуждите на пътническото движение, и от едноименната гара. Чрез железен мост линията преминава над [[Републикански път II-84]] и Чепинска река, която е [[Орография|орографска]] граница между родопските дялове [[Алабак]] и [[Къркария]], и се движи по десния бряг на реката, достига до Варварски минерални бани, които се обслужват от спирка Минерални бани, която по-късно е преименувана на Марко Николов, в чест на кантонера загинал при свличане на скали по време на изпълнение на служебните си задължения. Спирката е изходен пункт за хижа [[Равно боре]]. Линията преминава през първи и втори [[тунел]], които следват непосредствено един след друг. Тунел № 2 е с дължина 83 m. По време на [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. се получава разместване и е необходимо да бъде прокопан нов отвор. Старият все още седи и може да бъде видян от шосейния път. След това продължава до гара Дорково, която през 1928 г. е преименувана на [[Цепина (гара)|Цепина]]. През [[2003]] г. са демонтирани допълнителните коловози и сградата е заключена, превърната е в спирка. Тя е изходна точка за крепост [[Цепина]]. Непосредствено преди гарата се намира тунел № 3, който в началото на 1990-те години е обединен с тунелите № 4, 5, 6, 7 и 8, с цел да се защити линията от свличане на скали и земна маса. След спирка [[Цепина (гара)|Цепина]] се намира дългият 74 m тунел № 9. При km 16+400 линията преминава чрез прелез през [[Републикански път II-84|шосейния път]] за Велинград и с железен мост над реката минава на левия ѝ бряг, за обслужването на прелеза е изграден кантон. След това достига до спирка Бакърджийски хан (km 17+500), която по-късно е преименувана на Милеви скали, а през 2003 г. е закрита. От тук шосето и линията се разделят. За да спечели дължина за изкачването линията продължава по левия бряг на Чепинска река, преминава през късия тунел № 10, след това по железен мост над реката достига до гара [[Долене (железопътна гара)|Долене]]. Гарата е изходен пункт за връх [[Милеви скали]]. В продължение на 10,9 km железопътната линия се изкачва с 246 m надморска височина по възвишението Чуката, достига отново шосето и върви паралелно на него, но на по-голяма височина от него. Преминава през спирка Дренов дол (km 24+300), която през годините е откривана и закривана<ref>Тарифно известие № III. 23 – 155 от 10 май 1930 г. Обн. ДВ. бр. 42 от 1930 г.</ref>, а през 1970-те години е открита като гара с два коловоза, за да се увеличи пропускателната способност. По-късно е закрита. Железопътната линия достига гара Чуката, преименувана на 20 септември 1926 г. на гара Костандово.<ref>Заповед № 5919 от 17 септември 1926 г. Обн. ДВ. бр. 146 от 29 септември 1926 г.</ref> От гарата с автобус се достига до градовете [[Ракитово]] и Костандово, както и до село [[Дорково]], където се намират крепостта [[Цепина]] и откритият през [[2013]] г. [[Плиоценски парк (Дорково)|Плиоценски парк]]. След това линията навлиза в най-голямата по площ котловина в [[Родопи]]те [[Чепинска котловина|Чепинската]]. Движи се успоредно на шосейния път, чрез железен мост преминава над река [[Мътница (приток на Чепинска река)|Мътница]] и достига гара Лъджене, която от 1948 г. е квартал на Велинград и оттогава е преименувана.{{hrf|Колектив||4 – 5}}<ref name="теснолинейка">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://archive.is/3TXOy | заглавие = Теснолинейка | достъп_дата = 17.06.2014 | издател = tesnolineika.webs.com/ | език = bg
В този участък железопътната линия пресича три пъти Чепинска река с железни мостове и преминава през 10 тунела с обща дължина 380 m.{{hrf|Деянов|2005|134}} Тази отсечка е с максимален наклон 30‰ и минимален радиус на кривите 50 m, използван е на три места.<ref name="Симеонов, 52"/>{{hrf|Колектив||5}} Средният наклон от Септември до Варвара е 3,9‰, от Варвара до спирка Милеви скали е 20‰, от спирка Милеви скали до спирка Дренов дол е 25,8‰, от спирка Дренов дол до гара Костандово е 22,8‰ и от гара Костандово до Велинград е 9‰.{{hrf|Колектив||6}}
Ред 133:
Най-трудният участък е между гарите Чепино баня и [[Якоруда]]. За преодоляване на вододела на реките [[Марица]] и [[Места]] през [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]] се изпълнява сложно изкуствено развитие на железопътната линия.{{hrf|Деянов|2005|153 – 4}} Проучвателните дейности за тази отсечка започват през [[1924]] г. Едновременно с усиления строеж на линията до Лъджене със своя персонал и назначената от София инженерна бригада е извършен пикетажът на линията до Аврамови колиби, а след това и до Якоруда. След одобрението на плановете, през пролетта на 1925 г. започват строителните дейности по течението на реките Бистрица и Абланица, а по-късно и към Аврамови колиби. Това налага откриването на нова, трета секция в долината на река Люта при km 59.{{hrf|Колектив|1939|23 – 4}} Секцията е открита през април 1925 г., като първата ѝ работа е прокарването на път от наемни работници и временни трудоваци, отклонение от пътя Лъджене – Юндола, за мястото на бъдещата секция. Нейна задача е постройката на железопътното трасе от km 51+700 до km 68+500. Първата копка по трасето е направена на 6 октомври 1925 г.<ref>ЦДА, Ф. 157К, оп. 1, а.е. 796, л. 3 – 4</ref> След успешното завършване на отсечките Саранбей – Чепино баня и Татар Пазарджик – Варвара, вниманието и средствата са съсредоточени в отсечката Чепино баня – Якоруда. Това налага да се открие нова секция в Якоруда, което става през септември 1930 г. Строителството на железопътната линия се извършват бавно поради липса на достатъчно средства, а през [[октомври]] [[1932]] г. са преустановени. Закрива се секцията в Якоруда. Строителството е подновено през [[1933]] г., но отново с бавни темпове, поради недостатъчно средства, които достигат до 2 милиона лева годишно. След като се заделят повече средства през [[1934]] г. строителните дейности се засилват. Завършват се по-мащабните строителни дейности в участъка до Аврамови колиби и се засилват работите до Якоруда. Това налага секцията да се премести от долината на река Люта при km 59 в Якоруда. През [[декември]] [[1936]] и [[април]] [[1937]] г. Главна дирекция на железниците сключва заеми за 150 млн. лева от Пощенската спестовна каса. За участъка Чепино баня – Якоруда са заделени около 50 милиона лева, които са достатъчни за завършването на всички работи и доставките на релсите, траверсите и баласта.<ref name="Симеонов, 52"/>{{hrf|Колектив|1939|26 – 7}}
Временната експлоатация на този участък започва на [[12 декември]] [[1937]] г. Включена е в редовното разписание за движение на влаковете.{{hrf|Деянов|2005|166}} След спирка Велинград-юг, трасето продължава по левият бряг на река [[Абланица (река)|Абланица]]. Достига до закритата спирка Бистрица. Преминава през тунели № 11, 12, 13 и 14, който е с дължина 84 m. След това линията достига до спирка Острец, която е изходен пункт за връх [[Острец (Родопи)|Острец]]. В западната част на върха е открито тракийско светилище. До него се достига по „Пътеката на здравето“. Линията продължава своето изкачване и достига до гара Ябланица, която по-късно е преименувана на [[Цветино]]. След това трасето се движи по десния бряг на късата Люта река. Преминава през дългия 75 m тунел № 15 и се достига до разположената на 1043 m н.в. спирка Света Петка. Тя обслужва село [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]] и е изходна точка за [[Юндола]]. След спирка Света Петка е спирка [[Пашово]], която е закрита през [[2003]] г. Следва най-трудното за строителство трасе Света Петка – Аврамово. Тук е изградено забележителното постижение на българското железопътно строителство – четириетажното изкуствено развитие. За разстояние от 9,8 km се преодоляват 224 m надморска височина. Железопътната линия сменя 6 пъти своята посока. В този участък железопътната линия преминава през 17 тунела с обща дължина над 2477,66 m. Най-дългият тунел по цялата линия е № 32, който преминава под [[Аврамова седловина|Аврамовата седловина]], дължината му е 314,3 m. Непосредствено след излизането от него, на km 68+360, линията навлиза в гара Аврамови колиби, която от 1983 г. е преименувана на Аврамово. Гарата е най-високо разположената на Балканския полуостров. Намира се на 1267,4 m н.в. Тя е изходен пункт за връх [[Велийца]] (1712 m). След Аврамово линията се спуска по долината на река [[Дръщеница]], която е приток на река [[Черна Места]]. Достига до спирка Чисто тепе, днес [[Смолево]], която е изходен пункт за връх Велийца, има и отклонение за хижа Белмекен. Железопътната линия преминава по две изкуствени развития. Първото е т. нар. въртележка или покрита шестица, която е образувана от тунелите № 33 и 34. Последният е с дължина 250 m. Второто е т. нар. открита шестица около природно образуваната могила при тунел № 35, който е с дължина 59 m, след което се достига до спирка [[Черна Места (село)|Черна Места]]. Тя е изходен пункт за язовир „[[Белмекен (язовир)|Белмекен]]“. Железопътната линия е прокарана по десния бряг на река [[Места]]. Пресича реките [[Бяла Места]] и [[Грамада (река)|Грамада]]. След това линията достига до последната гара от този етап [[Якоруда]]. От нея по асфалтиран път се достига до хижите Трещеник и Грънчар, а от там и до връх [[Мусала]] (2925 m).{{hrf|Деянов|2005|167}}<ref name="теснолинейка"/><ref name="bahndokumente">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://www.bahndokumente.de/Bulgarien%20Oktober%202004/index.html | заглавие = bei einer Bildreise auf der bulgarischen Schmalspur-Eisenbahnstrecke von Septemvri nach Dobrinište | достъп_дата = 20.07.2014 | език = de
При строежа платформите на спирките Бистрица, Острец, Цветино, Пашово, Смолево и Дагоново са направени така, че да могат при усилен трафик да се преустроят в гари. Изградени са следните гари и спирки:{{hrf|Колектив|1939|45 – 7}}
Ред 212:
Днес линията е демонтирана. В последните години преди закриването ѝ се движат пътнически влакове по направлението Септември – Варвара – Пазарджик, по два влака във всяка посока – един сутрин и един вечер. В по-далечното минало основното пътническо движение е от гара Пазарджик за Велинград и Добринище. Като товарен участък, Пазарджик – Варвара е важен в периода, когато товарното движение е в разцвета си.{{hrf|Колектив|1939|37 – 8}}
От 1999 г. Български държавни железници са готови с програмата за закриване на губещи железопътни линии, сред които е и Пазарджик – Варвара.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/1999/09/04/252021_bdj_zakriva_gubeshti_linii/ | заглавие = БДЖ закрива губещи линии | достъп_дата = 29.09.2014 | дата = 04.09.1999 | издател = в. „Капитал“ | език = bg
== Технически съоръжения ==
Ред 240:
== Теснолинейката в киното ==
* През 1933 г. са заснети кадри от гара Саранбей, гара Варвара и гара Лъджене, както и от преминаването на влака през долината на Чепинска река в документалния филм на Ст. Петров „Една екскурзия из Чепинското корито“.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://bnf.bg/bg/odeon/movies/2583/ | заглавие = Една екскурзия из Чепинското корито | достъп_дата = 27 януари 2015 | издател = Българска национална филмотека | език = bg
* Кадри от преминаваща дизелова мотриса при [[Цепина (гара)|гара Цепина]] са използвани във филма от 1961 г. „[[Бъди щастлива, Ани]]“.
* Част от дейстието във филмите „[[И Господ слезе да ни види]]“ от 2003 и „[[Чужденецът]]“ от 2012 г. се развива по теснолинейката.
| |||