Ултравиолетово излъчване: Разлика между версии

Откриването на ултравиолетовите лъчи е свързано с наблюдението, че сребърните соли (като [[сребърен халогенид|сребърните халогениди]] и др.), използвани по-късно във [[фотография]]та, потъмняват, когато върху тях попадне слънчева светлина. През 1801 г. германският физик [[Йохан Вилхелм Ритер]] забелязва, че виолетови лъчи на самата граница на видимия спектър особено ефективно предизвикват потъмняване на хартия, накисната в [[сребърен хлорид]]. Ритер ги нарича „оксидиращи лъчи“ поради стимулираните от тях [[химични реакции]], разграничавайки ги от „топлинните лъчи“ (както тогава са известни [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените лъчи]]) в другия край на видимия спектър. Скоро се възприема по-простият термин „химически лъчи“, който се използва до края на XIX век. След това термините „химически“ и „топлинни лъчи“ са заменени съответно от „ултравиолетово“ и „инфрачервено“ излъчване.<ref name="hockberger">{{cite journal | last = Hockberger | first = P. E. | title = A history of ultraviolet photobiology for humans, animals and microorganisms | journal = Photochemistry and Photobiology | volume = 76 | issue = 6 | pages = 561–579 | year = 2002 | url = http://www.bioone.org/doi/abs/10.1562/0031-8655%282002%29076%3C0561%3AAHOUPF%3E2.0.CO%3B2 | doi =10.1562/0031-8655(2002)076<0561:AHOUPF>2.0.CO;2 | pmid = 12511035 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Вакуумното ултравиолетово излъчване (с дължина на вълната под 200&nbsp;nm), което се наблюдава по-трудно, тъй като до голяма степен се поглъща от въздуха, е открито през 1893 година от германеца [[Виктор Шуман]].<ref name="Lyman">{{cite journal | last = Lyman | first = T. | title = Victor Schumann | journal = Astrophysical Journal | volume = 38 | issue = | pages = 1–4 | year = 1914 | url = http://articles.adsabs.harvard.edu/full/1914ApJ....39....1L | doi =10.1086/142050 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

[[Спектър]]ът на ултравиолетовото излъчване се подразделя по различни начини в различните области на науката и техниката. Предварителният стандарт на [[Международна организация по стандартизация|Международната организация по стандартизация]] ISO-DIS-21348, предназначен за определяне на слънчевата радиация, описва следните диапазони:<ref>{{cite web | title = ISO 21348 Process for Determining Solar Irradiances | url = http://www.spacewx.com/ISO_solar_standard.html | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

За генериране на ултравиолетово излъчване могат да се използват и [[светодиод]]и, макар че те рядко се използват за дължини на вълната под 365&nbsp;nm. Ефективността на светодиодите при 365&nbsp;nm е около 5-8 %, докато при дължина на вълната 395&nbsp;nm е близо 20 %. Използват се и ултравиолетови [[Газоразрядна лампа|газоразрядни лампи]].<ref>{{cite journal | url = http://ts.nist.gov/MeasurementServices/Calibrations/upload/SP250-3.pdf | format = pdf | last = Klose | first = Jules Z. | coauthors = J. Mervin Bridges, William R. Ott | title = NBS Measurement Services: Radiometric Standards in the VUV | journal = NBS Special publication | issue = 250-253 | month = June | year = 1987 | publisher = US Dept. of Commerce | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Обикновеното [[стъкло]] е полупрозрачно за ''UVA'' и непрозрачно за по-късите вълни, докато [[кварцово стъкло|кварцовото стъкло]], в зависимост от качеството, може да бъде прозрачно дори за вакуумните дължини на вълната. През обикновеното прозоречно стъкло преминава около 90 % от светлината над 350&nbsp;nm, но над 90 % от светлината под&nbsp;300 nm се блокира.<ref>{{cite web | title = Soda Lime Glass Transmission Curve | url = http://www.sinclairmfg.com/datasheets/sodalimecurve.htm | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | title = B270-Superwite Glass Transmission Curve | url = http://www.pgo-online.com/intl/katalog/curves/B270_kurve.html | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | title = Selected Float Glass Transmission Curve | url = http://www.pgo-online.com/intl/katalog/curves/whitefl_kurve.html | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>