Човек: Разлика между версии

Българската дума „човек“ произлиза от [[Праславянски език|праславянската]] форма ''*čelověkъ'' и нейния съкратен вариант ''*čьlověkъ''. Тя се разглежда като съставена от две части. Първата от тях, с която се свързва и произхода на думата „челяд“, е ''čelo'' със значение „род“ и сходни форми в други [[индоевропейски езици]] – ''kúlam'' („стадо“, „множество“, „семейство“, „род“) в [[Индоарийски езици|древните индийски езици]], ''τελος'' („тълпа“) в [[Гръцки език|гръцкия]], ''cland'', ''clan'' („потомство“, „род“) в [[Ирландски език|ирландския]], ''kìltis'' („род“) в [[Литовски език|литовския]]. За втората част има две основни хипотези. Едната я свързва с думите ''vaikas'' („момче“, „дете“) на литовски, ''vaiks'' („момче“, „дете“) на [[Латвийски език|латвийски]] и ''waix'' („слуга“) на [[Пруски език|пруски]]. Според другата хипотеза ''věkъ'' означава „сила“, което се свързва с думи като ''увечье'' („осакатяване“) на [[руски език|руски]] или ''обезвекнуть'' („отслабвам“) в някои руски диалекти.<ref>{{cite book | last = Фасмер | first = Макс | year = 1987 | title = Этимологический словарь русского языка. Том IV (Т-Ящур) | publisher = Прогрес | location = Москва | pages = 328-329 | url = http://imwerden.de/pdf/vasmer_etimologichesky_slovar_4.pdf | lang = ru | lang-icon = yes }}</ref>

С популация, наближаваща 7 милиарда души, хората са сред най-многобройните едри бозайници в света. От началото на 19 век насам човешката популация нараства почти седемкратно.<ref>{{cite web | last = Whitehouse | first = David | year = 1999 | url = http://news.bbc.co.uk/1/hi/sci/tech/411162.stm | title = World's population reaches six billion | publisher = BBC News | accessdate = 5 февруари 2008 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> През 2004 г. около 40 % от хората живеят в [[град]]ове, като този дял продължава да нараства. Мнозинството от хората живеят в [[Азия]] (61 %), следвана от [[Америка]] (14 %), [[Африка]] (14 %), [[Европа]] (11 %) и [[Океания]] (0,5 %).

|+ Състав на човешкото тяло за човек с маса 60&nbsp;kg<ref name=Burton>{{cite book | last = Burton | first = George | year = 2000 | title = Chemical storylines | publisher = Heinemann | pages = 3 | isbn = 9780435631192 | url = http://books.google.com/books?id=zvbV4M0-YdEC&printsec=frontcover&source=gbs_navlinks_s | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Видът на човешкото тяло варира в относително широки граници. Неговият размер се определя до голяма степен от [[ген]]ите, но е съществено и влиянието на фактори на средата, като режима на хранене и физическото натоварване. Средната височина на възрастния човек е около 1,5 до 1,8&nbsp;m, като се наблюдават значителни регионални различия.<ref>{{cite journal | last = de Beer | first = H | title = Observations on the history of Dutch physical stature from the late-Middle Ages to the present | journal = Economics & Human Biology | volume = 2 | issue = 1 | pages = 45–55 | year = 2004 | pmid = 15463992 | doi = 10.1016/j.ehb.2003.11.001 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref><ref>{{cite web | publisher = Answers.com | year = 2006 | url = http://www.answers.com/topic/pygmy | title = Pygmy | work = Britannica Concise Encyclopedia | accessdate = 30 октомври 2006 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Средната маса на възрастните хора е 54-64&nbsp;kg за жените и 76-83&nbsp;kg за мъжете. За разлика от повечето други примати, хората могат да се придвижват постоянно на два крака, което им дава възможност да използват ръцете си за манипулиране на различни предмети. Хората са физически по-слаби от другите примати със сходни размери – млади мъже в добра физическа форма са около три пъти по-слаби от женски [[Орангутани|орангутан]].<ref name="Schwartz">{{cite book | last = Schwartz | first = Jeffrey | title = The Red Ape: Orangutans and Human Origins | year = 1987 | pages = 286 | isbn = 0813340640 | publisher = Westview Press | location = Cambridge, MA | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Оцветяването на кожата и космите на хората се определя от наличието на пигменти, наричани [[меланин]]и. Цветът на кожата може да варира от много тъмно кафяво до много бледо розово, а на косата – от бяло през кафяво и червено до най-често срещаното черно.<ref>{{cite journal | last = Rogers | first = Alan R. | coauthors = David Iltis, Stephen Wooding | year = 2004 | title = Genetic variation at the MC1R locus and the time since loss of human body hair | journal = Current Anthropology | volume = 45 | issue = 1 | pages = 105–108 | doi = 10.1086/381006 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref> При косата количеството меланин намалява с напредването на възрастта, което води до постепенно посивяване и побеляване. Повечето учени смятат, че потъмняването на кожата е [[адаптация]], насочена към защита от [[ултравиолетово излъчване|ултравиолетовото]] [[слънчево излъчване]], но според някои съвременни изследвания целта на адаптацията е да балансира количествата на разрушаваната от ултравиолетовото излъчване [[фолиева киселина]] и образувания с нейна помощ [[витамин D]].<ref>{{cite journal | last = Jablonski | first = N.G. | coauthors = G. Chaplin | year = 2000 | title = The evolution of human skin coloration | journal = Journal of Human Evolution | volume = 39 | pages = 57-106 | url = http://www.bgsu.edu/departments/chem/faculty/leontis/chem447/PDF_files/Jablonski_skin_color_2000.pdf | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref> Оцветяването на кожата на съвременните хора е географски разслоено и като цяло е в корелация с нивото на ултравиолетово излъчване в съответния географски район. Човешката кожа може и да потъмнява при излагане на ултравиолетово излъчване.<ref>{{cite journal | last = Harding | first = RM | coauthors = E Healy, AJ Ray, ''et al.'' | title = Evidence for variable selective pressures at MC1R | journal = American Journal of Human Genetics | volume = 66 | issue = 4 | pages = 1351–1361 | year = 2000 | month = April | pmid = 10733465 | pmc = 1288200 | doi = 10.1086/302863 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Устройството на [[таз]]а и [[пръст]]ите на краката при хората се отличава от това при останалите примати, поради което хората са по-бавни на къси разстояния от повечето други животни, но са сред най-добрите бегачи на дълги разстояния.<ref>{{cite news | url = http://www.nytimes.com/2009/10/27/health/27well.html | publisher = The New York Times | title = The Human Body Is Built for Distance | first = Tara | last = Parker-Pope | date =27 октомври 2009 | lang = en}}</ref> По-слабото окосмяване и по-активните потни жлези също помагат на хората да избягват прекаленото нагряване при бягане на дълги разстояния. Това дава основание да се предполага, че ловуването чрез изтощаване на плячката вероятно е успешна стратегия за прехранване на ранните хора. Издръжливостта може би е помогнала и на ранните хора в конкуренцията им с [[Неандерталец|неандерталци]] за намиране на храна. За физически по-силните неандерталци е по-трудно да ловуват по този начин, което ги поставя в зависимост от лова на едър дивеч с кратко преследване. На промените в структурата на таза, даващи това преимущество на хората, се дължи и по-трудното и рисковано раждане. Устройството на раменете на съвременните хора дава възможност за хвърляне на оръжия, което също е много по-трудно или дори невъзможно за неандерталците.<ref>{{cite web | last = Callaway | first = Ewen | year = 2008 | url = http://www.newscientist.com/article/dn16091-were-neanderthals-stoned-to-death-by-modern-humans.html | title = Were Neanderthals stoned to death by modern humans? | publisher = New Scientist | accessdate = 7 ноември 2010 | ref = harv| lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

Хората имат относително по-късо [[небце]] и много по-малки [[зъб]]и от другите примати. Те са единствените примати със сравнително къси [[кучешки зъб]]и. Зъбите им са гъсто разположени, а празнините от паднали зъби обикновено се затварят бързо при младите индивиди. При вида се наблюдава постепенна загуба на [[мъдрец]]ите, като при някои индивиди те липсват по рождение.<ref name="Revolution">{{cite book | last = Collins | first = Desmond | title = The Human Revolution: From Ape to Artist | year = 1976 | pages = 208 | lang = en | lang-icon = yes }}</ref>

* {{cite journal | last = Ajit | first = Varki | coauthors = David L. Nelson | year = 2007 | title = Genomic Comparisons of Humans and Chimpanzees | journal = Annual Review of Anthropology | volume = 36 | pages = 191-209 | quote = Sequence differences from the human genome were confirmed to be ∼1% in areas that can be precisely aligned, representing ∼35 million single base-pair differences. Some 45 million nucleotides of insertions and deletions unique to each lineage were also discovered, making the actual difference between the two genomes ∼4%. | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Begun | first = David R | year = 2010 | title = Miocene Hominids and the Origins of the African Apes and Humans | journal = Annual Review of Anthropology | volume = 39 | pages = 67-84 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Begun | first = David R. | coauthors = Mariam C. Nargolwalla, Laszlo Kordos | year = 2012 | title = European Miocene Hominids and the Origin of the African Ape and Human Clade | journal = Evolutionary Anthropology | volume = 21 | issue = 1 | pages = 10-23 | doi = 10.1002/evan.20329 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite book | last = Boyd | first = Robert | coauthors = Joan B. Silk | year = 2003 | title = How Humans Evolved | location = New York, New York | publisher = Norton | isbn = 0-393-97854-0 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Brues | first = Alice M. | coauthors = Clyde C. Snow | title = Physical Anthropology | journal = Biennial Review of Anthropology | year = 1965 | volume = 4 | pages = 1–39 | url = http://books.google.com/books?id=9WemAAAAIAAJ&pg=PA1 | isbn = 9780804717465 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Brunet | first = M. | coauthors = F. Guy, D. Pilbeam, H. Mackaye, A. Likius, D. Ahounta, A. Beauvilain, C. Blondel, H. Bocherens, J. Boisserie, L. De Bonis, Y. Coppens, J. Dejax, C. Denys, P. Duringer, V. Eisenmann, G. Fanone, P. Fronty, D. Geraads, T. Lehmann, F. Lihoreau, A. Louchart, A. Mahamat, G. Merceron, G. Mouchelin, O. Otero, P. Pelaez Campomanes, M. Ponce De Leon, J. Rage, M. Sapanet, M. Schuster, J. Sudre, P. Tassy, X. Valentin, P. Vignaud, L. Viriot, A. Zazzo, C. Zollikofer | title = A new hominid from the Upper Miocene of Chad, Central Africa | url = http://www.nature.com/nature/journal/v418/n6894/full/nature00879.html | journal = Nature | volume = 418 | issue = 6894 | pages = 145–151 | year = 2002 | pmid = 12110880 | doi = 10.1038/nature00879 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite web | publisher = Dictionary.com | year = 2012 | url = http://dictionary.reference.com/browse/Homo | title = Homo | work = dictionary.reference.com | accessdate = 3 ноември 2012 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Grandner | first = Michael A | coauthors = Nirav P. Patel, Philip R. Gehrman, Michael L. Perlis, Allan I. Pack | title = Problems associated with short sleep: bridging the gap between laboratory and epidemiological studies | journal = Sleep Medicine Reviews | year = 2010 | volume = 14 | issue = 4 | pages = 239–247 | pmid = 19896872 | pmc = 2888649 | doi = 10.1016/j.smrv.2009.08.001 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite book | last = Pokorny | first = Julius | year = 1959 | title = Indogermanisches etymologisches Wörterbuch | lang = de | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Ruvolo | first = M | year = 1997a | title = Genetic Diversity in Hominoid Primates | journal = Annual Review of Anthropology | volume = 26 | pages = 515-540 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Ruvolo | first = Maryellen | title = Molecular phylogeny of the hominoids: inferences from multiple independent DNA sequence data sets | url = http://mbe.oxfordjournals.org/cgi/reprint/14/3/248 | journal = Molecular Biology and Evolution | volume = 14 | issue = 3 | pages = 248–265 | year = 1997b | pmid = 9066793 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{Cite journal | last = Spamer | first = E. E | title = Know Thyself: Responsible Science and the Lectotype of Homo sapiens Linnaeus, 1758 | journal = Proceedings of the Academy of Natural Sciences of Philadelphia | volume = 149 | pages = 109–114 | year = 1999 | lang = en | lang-icon = yes }}

* {{cite journal | last = Wood | first = Bernard | coauthors = Brian G. Richmond | title = Human evolution: taxonomy and paleobiology | journal = Journal of Anatomy | volume = 197 | issue = 1 | pages = 19–60 | year = 2000 | pmid = 10999270 | pmc = 1468107 | doi = 10.1046/j.1469-7580.2000.19710019.x | lang = en | lang-icon = yes }}