Японски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
корекции
Ред 27:
Малко е известно за произхода на японския език и за времето на неговата поява в Япония. В китайски документи от [[3 век]] са регистрирани няколко японски думи, но първите по-съществени японски текстове се появяват едва през [[8 век]]. През периода [[Хеян]] (794 – 1185) [[китайски език|китайският]] оказва силно влияние върху лексиката и фонологията на [[Старояпонски език|старояпонския]]. В късния [[среднояпонски език|среднояпонски]] (1185 – 1600) настъпват промени, които го доближават до съвременния език и се появяват първите европейски заемки. През [[17 век]] стандартният диалект се измества от [[Кансай]] към района на [[Токио]], а от средата на [[19 век]] значително се засилва навлизането на европейски заемки.
 
Японският език е [[аглутинативен език]] с проста [[фонотактика]], [[монофтонг|чиста]] система от гласни, фонемна дължина на гласните и съгласните и лексикално значимо [[музикално ударение]]. Обичайният словоред е [[подлог–допълнение–сказуемо]], като специални частици маркират граматичната функция на думите, а структурата на изреченията е с [[актуално членение]]. Завършващи изречението частици служат за добавяне на емоционално или емфатично влияние или отбелязване на въпрос. [[Съществително име|Съществителните]] нямат граматичен род или число, не се използва [[членуване]]. [[Глагол]]ите се спрягат, най-вече по [[време (граматика)|време]] и [[залог]], но не и по лице и число. В японския няма [[Прилагателно име|прилагателниПрилагателните]] в тяхнатаяпоснския функцияса севинаги изпълнявапроизводни отна други[[глагол]] думи,или които[[съществително също се съгласуватиме]]. Използва се сложна система от учтиви глаголни форми и думи, отразяваща относителното социално положение на говорещия, слушателя и споменаваните лица.
 
Японският език няма генетична връзка с китайския, но в своята писмена система използва широко [[Китайска логограма|китайски логограми]] ([[канджи]]), а голяма част от речниковия фонд е заета от китайския. Наред с канджи японската писмена система използва и две сричкови писмености – [[хирагана]] и [[катакана]]. [[Латиница]]та се използва ограничено, например за чужди [[акроним]]и, а за изписване на числа се използват [[арабски цифри]], наред с традиционните [[Китайски цифри|китайски]].