Разлика между версии на „Йосиф Багери“

м (Премахнати редакции на 77.85.34.40 (б.), към версия на BotNinja)
Етикет: Отмяна
== Биография ==
[[Файл:Debar vo 2010 (5).JPG|ляво|мини|250п|Бюстове на [[Саид Найдени]] и Йосиф Багери в Дебър]]
Йосиф Багери е роден в 1870 година в [[Горна река|горнореканското]] село [[Нистрово]], тогава в Османската империя, в семействоправославно на албанци католицисемейство<ref>https://strumski.com/biblioteka/?id=2055</ref>. Като млад се мести в [[София]], където започва работа и развива интерес към албанското националистическо движение. По професия е обущар.<ref>Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 43.</ref>. СмятаЖени се за Василикия (Василка) Божкова от Прилеп, чекато същои такадвамата естават билевангелисти католическив свещеникСофия. <ref>https://strumski.com/biblioteka/?id=2055</ref>. Багери подчертава ролята на образованието за албанското възраждане и е активен в годините от 1905 до 1907, когато работи за популяризирането на албанския език. В периода 1909 - 1911 година Багери издава в София вестник на албански и български „[[Албански орел]]“ (''Shqypeja e Shqypenis''), орган за наука и политика. След албанската независимост в 1912 година се мести да живее в [[Драч]], където продължава дейността си. В 1914 година издава в Драч седмичника „Ехото на Круя“ (''Ushtimi i Krujës'').<ref>Соколова, Бойка. Албански възрожденски печат в България, София, 1979, с. 75.</ref>
 
Умира в окупираната по време на Първата световна война от България Прищина в 19161915 година.<ref name="Elsie.23">{{cite book |title= A Biographical Dictionary of Albanian History |last= Elsie|first= Robert|year= 2012|publisher= I.B. Tauris & Co Ltd.|location= New York|pages= 23|url=http://books.google.com.au/books?id=pgf6GWJxuZgC&printsec=frontcover&dq=Albania&hl=en&sa=X&ei=fF65U8a_B4GFkAXH3YDwDQ&ved=0CEAQ6AEwBDge#v=onepage&q=Gostivar&f=false }}</ref>
 
Багери е известен автор на поезия, проза, политически статии, коментари и полемики. Един от най-забележителните му трудове е антологията „Kopesht Malsori“, която той издава в София в 1910 година.<ref name="Elsie.23"/>
Анонимен потребител