|
'''Начинът на учленѐние''' (на артикулация) на [[Съгласна|съгласните звукове]] описва ''начина'', по който [[език (биология)|езикът]], устните, [[челюст]]та и останалите участващи в образуване на звукове органи взаимодействат. Понятието най-често се използва при съгласните. За всяко [[Място на учленение на съгласните|място на учленение]] са възможни няколко начина за неговото осъществяване.
Едно от измеренията на тези начини е ''стриктуратаструктурата'', определяща разстоянието между учленителните органи в момента на създаване на съгласния звук. Други измерения обхващат [[Едноударна съгласна|едноударните]] и [[Трептяща съгласна|трептящите съгласни]], както и [[Шипяща съгласна|шипящите]] [[Проходна съгласна|проходни]] съгласни.
== Структура ==
{{anchor|Стриктура}}Съгласните звукове, съобразно своята стриктураструктура, могат да бъдат обособени като [[Преградна съгласна|преградни]] (с т.нар. ''оклузия'', означаваща препятстване на въздухопотока), [[Проходна съгласна|проходни]] (с частично препятстване и следователно силно завихряне на въздухопотока) и [[приблизителна съгласна|приблизителни]] (със съвсем леко завихряне на въздухопотока). [[Африкат|Преградно-проходните (африкатните)]] съгласни притежават качествата както на преградните, така и на проходните съгласни, но от фонетично гледище представляват последователност от преградна плюс проходна съгласна.
С намаляване на стриктуратаструктурата (т.е. увеличаване разстоянието между учленителните органи), звуковете претърпяват процеса на лениция (смекчаване/отслабване на съгласната и приближаването ѝ до гласен звук). Пример за това е [[лениция]]та на „'''т'''“ ([t] → [ts] → [s]).
Обратният процес (увеличаване на стриктуратаструктурата, т.е приближаване на учленителните органи) е известен като [[фортиция]], което опосредства затвърдяването на съгласнтие звукове. Пример за фортиция представлява затвърдяването на [β] или [v] в [b].
=== Други измерения ===
[[Едноударна съгласна|Едноударните]] наподобяват свръхкратки преградни съгласни, но тяхното учленение е дотолкова различно, че да ги обособява като различен прийом за учленение.
[[Трептяща съгласна|Трептящите]] включват вибрирането на поне един от гласовите органи, а тъй като трептенето и стриктуратаструктурата са различни измерения, то двете могат да се съчетаят. Увеличаването на стриктуратаструктурата на типична трептяща съгласна образува трептящи проходни съгласни. Съществуват и трептящи африкатни.
[[Носова съгласна|Носовият]] въздухопоток може да въздейства като отделно измерение. Най-често се открива у носовите преградни съгласни и носовите гласни. Когато даден звук не е носов, той се нарича „устнен“. Устнените преградни съгласни са известни просто като преградни.
| 