Облигация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 11:
=== Обща правна уредба ===
Общата уредба се съдържа в [[Търговски закон|Търговския закон]] или по точно Глава 14, чл. 204
=== Специална правна уредба ===
Ред 24:
* Законът за местното самоуправление,
* Валутният закон.
Редица подзаконови актове също дават правната рамка някои видове облигации като например [[държавни ценни книжа|държавните ценни книжа]], облигациите емитирани от общините и др.
Line 31 ⟶ 32:
== Същност и значение ==
Както българското, така и западноевропейското законодателство не познава [[легална дефиниция|легално определение]] на облигацията. Именно поради липсата на легална дефиниция правната наука разглежда облигацията в нейните два аспекта
=== Облигацията като ценна книга ===
Line 46 ⟶ 47:
* дата и място на издаване;
* подпис на лицето, което може да задължава дружеството.
В повечето случаи правото на лихва се материализира чрез т.нар. лихвени купони, които са отпечатани на различен хартиен носител от самата облигация. Няма пречка лихвените купони да бъдат предмет на самостоятелни прехвърлителни сделки, които имат формата на [[цесия]] на едно вземане. Купонът има по-скоро обичайни, отколкото задължителни реквизити: номер на купона, датата на [[Падеж (финанси)|падежа]] за този купон, номинална стойност на облигацията, име на длъжника, размер на лихвеното плащане.
Line 84 ⟶ 86:
Възможността за емитиране на налични и безналични облигации е изрично посочена в ТЗ, чл. 204, ал. 5. Има спорове относно дали безналичните ценни книжа и в частност безналичните облигации са въобще ценни книжа. Поради липсата на материален носител, те съществуват в паметта на компютърните системи като комбинации от нули и единици, т.е тук липсва онзи елемент на материалност, който определя една вещ като такава. Поради това редица юристи защитават тезата, че безналичните ценни книжа са не толкова „книжа“, а по-скоро [[ценно право|ценни права]]. Под натиска на техническия прогрес и стремежа за увеличаване на ефективността и достъпността на капиталовите пазари все повече ценни книги се дематериализират.
В случай че дружество емитира безналични облигации, те се регистрират по сметка на [[Централен депозитар|Централния депозитар]]. Това е направено от съображения за сигурност и при промяна на титуляра на ценните права депозитарят извършва необходимите вписвания в регистрите и издава [[депозитарна разписка]] на правоприемника. Самата [[депозитарна разписка]] не е ценна книга. Реално преместване на ценни книги в пространството няма, промяната в собствеността се извършва чрез съответната промяна в електронните записи в регистрите, водени от Централен депозитар АД. Във воденияте от депозитаря електронни записи се съдържат данни за всяка една емисията безналични облигации. В тях се посочват номера на емисията (вкл. уникален ISIN код), името на дружеството, града, в който се намира неговото седалище, номиналната стойност на всяка една облигация и броя издадени облигации, както и данните на облигационерите (кредитори)
Издаването на [[депозитарна разписка]] се извършва чрез инвестиционен посредник на собственика лицето, придобило облигации при всяка промяна. Членовете на Централния депозитар са длъжни да изпълнят всички операции във връзка с притежаването и разпореждането с безналични облигации. Фактът на притежание на безналични облигации се доказва чрез депозитарна разписка, в която се посочват броят, емисията, номиналната стойност, серийните номера на притежаваните облигации и данни на титуляра. Депозитарната разписка не е ценна книга и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки. При смяна на титуляра Централният депозитар издава нова на базата на отразените промени в регистрите.
При придобиване на безналични облигации от страна на добросъвестен купувач от несобственик собствеността се счита за прехвърлена и е необходимо да се направят необходимите корекции в регистъра на Централния депозитар. За разлика от режима, уреден в Закона за собствеността, в тази хипотеза не е необходимо правоприемникът да има фактическа власт върху ценните книги, нито [[сделка]]та да е възмездна. При търговията на капиталовите пазари няма безвъзмездни сделки.
Наличните са тези облигации, които са материализирани върху хартиен носител. Това е класическият вид на облигацията, който в последното десетилетие губи позициите си и все повече отстъпва на безналичния формат.
Line 114 ⟶ 118:
''Винкулираните облигации'' са по-скоро изключение, тъй като емитирането им не намира оправдание както при невинкулираните акции. Дружеството има интерес от лесния трансфер на техните облигации, защото това носи печалба както за емитента, поради атрактивността им, така и на титулярите им, поради бързото и безпроблемно прехвърляне. Винкулирани могат да бъдат само поименните облигации, защото ограничението може да се извърши само по отношение на конкретно лице – титуляр на облигацията. По този начин се дава възможност на емитента да осъществява контрол над лицата придобиващи облигации. [[Винкулиране]]то на облигации на приносител е невъзможно.
=== Други видове ===
* Облигации, при които погашенията не стават в парични средства, а в натура (''Payment-in-kind bonds'', ''PIK bonds'')
Line 119 ⟶ 124:
== Класове облигации ==
=== Дружествени облигации ===
'''Дружествените облигации''' или '''Корпоративни облигации''' се емитират само от АД или КДА макар да носят наименованието дружествени. Другите дружества като ЕТ, ООД, СД, КД и кооперациите не могат да емитират облигации.
Облигацията като ценна книга материализира следните права:
Line 131 ⟶ 136:
* право да се иска конвертиране на конвертируеми облигации
Дружествените облигации имат обща и специална правна уредба. Общата се сдържа в Търговския закон – Глава Четиринадесета, раздел Седми и Осми чл.204
=== Ипотечни облигации ===
'''Ипотечните облигации''' станаха особено актуални с приемането на Закона за ипотечните облигации през 2000 г. Законът е специален по отношение на ЗППЦК и урежда гаранциите за ипотечните облигации с цел защитаване в максимална степен интересите на облигационерите. По останалите въпроси действа общата правна уредба в ЗППЦК. Особеното на ипотечните облигации е качеството на техния емитент. Те могат да се емитират само от търговски банки на основата на кредитния им портфейл, като са ограничени от размера на ипотеките които служат за обезпечение. Не може да се емитират ипотечни облигации, които са обезпечени с ипотеки върху кораби, самолети или незастроени имоти. Ипотекираните имоти задължително са застраховани срещу погиване или повреждане. При евентуално погиване на имотите за обезпечение на облигационерите служат заместващите облаги – в случая застраховките. Освен това ипотеката трябва да е надеждна, т.е. да е от първи ред и да съществува през цялото времетраене на кредита.
=== Общински облигации ===
Line 143 ⟶ 148:
* Закон за публичното предлагане на ценни книжа
* НАРЕДБА № 8 от 12.11.2003 г. за Централния депозитар на ценни книжа;
* [http://www.csd-bg.bg/
*
[[Категория:Облигации| ]]
| |||