Бяло море: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Мико премести страницата Егейско море като Бяло море (върху пренасочване)
Редакция без резюме
Ред 1:
{{друго значение||морето в Русия|Бяло море (Русия)}}
{{Море
|име=ЕгейскоБяло море
|описание=
|изображение=Aegean.jpg
|пояснение=Карта на ЕгейскоБяло море
|координати=38 ° N 25 ° E|latd=|latNS=N|longd=|longEW=Е
|притоци=[[Марица]], [[Вардар]], [[Места]], [[Струма]], Алякмон, Пиньос, Гедиз, [[Голям Мендерес]]
Ред 23:
|Image caption=Map of the Aegean Sea
}}
'''ЕгейскоБяло море''' или '''БялоЕгейско море''' ({{стар|Б{{Уникод|ѣ}}ло море}}, {{lang|el|Αιγαίο Πέλαγος}}, ''Егѐо Пѐлагос'', {{lang|tr|Ege Denizi}}, ''Ѐге Денизѝ'') е полузатворено [[море]], част от [[Средиземно море]], разположено между [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] на запад и север, [[Мала Азия]] на изток и остров [[Крит]] на юг. На североизток чрез протока [[Дарданели]] се свързва с [[Мраморно море]]. Южната граница на ЕгейскоБяло море според Международната хидрографска организация се прокарва от крайбрежието на [[Мала Азия]] (южно от курорта [[Мармарис]]), северозападното крайбрежие на остров [[Родос]], протока Карпатос, южното крайбрежие на остров [[Карпатос]], северния бряг на остров Касос, протока Касос, северното крайбрежие на остров [[Крит]], протока Антикитира, остров Антикитира, протока Китира, източния бряг на остров [[Китира]] и завършва в крайната югоизточна част на полуостров [[Пелопонес]].<ref>International Hydrographic Organization: ''Limits of Oceans and Seas,'' 3. Auflage, Montecarlo 1953 ([http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf PDF online], 971 kB)</ref>. В тези си граници дължината му от север на юг е около 650 km, а максималната ширина в южната част около 450 km. Площ 214 хил.km²<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article125217.html «Большая Советская Энциклопедия» – Эгейское море, т. 29, стр. 562]</ref>
 
== Етимология ==
За гръцкото име на морето – ''Егейско'' – още от древността има различни обяснения. Според някои то идва от [[Древна Гърция|древногръцкия]] град [[Егей (Ахея)|Егей]] в [[Ахея]], а според други – от [[Егея (амазонка)|Егея]], царица на [[амазонки]]те, която умира в морето. Трети пък са на мнение, че морето носи името на цар [[Егей]], бащата на [[Тезей]], който се хвърля в морето, мислейки, че синът му е загинал. Най-вероятно гръцкото име на морето идва от старогръцката дума: '''αἶγες – aiges – аигес''', сиреч вълни, вуги (големи, пенести вълни). В Гърция Егейско море е познато и като „Архипелаго“ (Archipelago)„Архипелагос“, тъй като на гръцки това означава „главно море“. Но [[Егейски острови|егейските острови]] са известни като принадлежащи към Егейското море, още повече че на много езици думата „архипелаго“ би се превела по несъответстващ на гръцкото значение начин.
 
== Географска характеристика ==
Ред 32:
 
=== Образуване, брегова линия ===
ЕгейскоБяло море се е образувало в резултат от потъването на на континенталната суша (Егеида) в края на плиоцена и началото на плейстоцена, остатъците от която се явяват многочислените му острови, във връзка с които по-рано то се е наричало море на Архипелага.
 
Бреговете на ЕгейскоБяло море са силно разчленени и образуват редица заливи, полуострови и острови, както и малки вътрешни морета. Най-значимите полуострови, вдаващи се в морето, са [[Атика]], [[Магнисия]], [[Халкидически полуостров|Халкидически]] и [[Галиполи (полуостров)|Галиполи]] (на [[Балканския полуостров]]); [[Чешме (полуостров)|Чешме]] и [[Режадие]] (в [[Мала Азия]]). Заливите [[Арголически залив|Арголикос]], [[Саронически залив|Сароникос]] и [[Волоски залив|Волоски]] са в областта на Средна Гърция, а [[Халкидически полуостров|Халкидическият полуостров]] е заобиколен от [[Солунски залив|Солунския]] (на запад) и [[Орфански залив|Орфанския залив]] (на изток), като неговите собствени полуострови оформят още 2 дълбоки залива – [[Торонийски залив|Торонийски]] (Касандра) и [[Светогорски залив|Светогорския залив]] (Сингитикос). По на изток е Сароският залив, а на малоазийското крайбрежие са оформени заливите Едремит, Измирски, Кушада, Мандалия и Гьоква.
 
=== Острови ===
ЕгейскоБяло море е характерно с множеството си острови. Наброяват се 1415, от които само 20 принадлежат на [[Турция]], а останалите са гръцки. Най-голям с площта си от 4165 km² е [[Евбея]]. Други по-големи са [[Хиос]], [[Лесбос]], [[Тасос]], [[Наксос]], [[Родос]], [[Самос]]. Островите формират четири по-малки архипелага: [[Цикладски острови]], Саронически острови, острови [[Южни Споради]] (Додеканези), острови [[Северни Споради]]. Останалите острови се определят като североегейски.
 
Повечето от островите в морето са част от Гърция. Те се разделят на седем архипелага:
* Североизточни острови в ЕгейскоБяло море ([[Тасос]], [[Самотраки]], [[Лемнос]], [[Гьокчеада]], [[Лесбос]], [[Хиос]] и др.)
* [[Евбея]]
* [[Северни Споради]] ([[Скирос]], Скопелос, [[Скиатос]] и др.)
Ред 47:
* [[Додеканези]] (или Южни Споради) ([[Самос]], [[Икария]], Калимнос, [[Кос (остров)|Кос]], Тилос, [[Родос]], Карпатос и др.)
 
Думата [[архипелаг]] първоначално се използва само за Егейско море и групите от острови в него. Много от островите, някои от които архипелази, всъщност са продължение на планините в Европа. Една от планинските вериги се простира през морето до Хиос, друга се простира през Евбея до Самос, а трета се простира през [[Пелопонес]] и [[Крит]] до [[Родос]], разделяйки ЕгейскоБяло море от [[Средиземно море]].<ref name="bse"/>
 
== Хидрография ==
Средната дълбочина на морето е 1200 m. Максималната дълбочина е разположена в източната част на [[Критско море]], западно от остров [[Карпатос]] – 2529 m и падината южно от Халкидическия полуостров е с дълбочина до 1575 m. [[Соленост]]та е 37 – 38[[промил|‰]]. Приливите са полудневни с амплитуда от 0,3 до 0,6 m.
[[Файл:Alexandroupoli customs building.jpg|мини|262x262пкс|Българската митница в Дедеагач]]
Беломорските повърхностни води се движат във форма на спирала обратно на часовниковата стрелка, като средиземноморската вода се движи на север по западното крайбрежие на Турция, преди да бъдат изместена от малко по-плътна вода от [[Мраморно море]]. Притокът на по-студена и плътна вода от [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море]] се движи на запад покрай северното крайбрежие на ЕгейскоБяло море, след което завива на юг по протежение на източното крайбрежие на Гърция. Скоростта на теченията е от 0,5 до 1 km/h.
 
Хидрографският режим на морето зависи основно от регионалния климат, притокът на речна вода от големите реки вливащи се в северната му част, както и от сезонните промени в притока на повърхностните води от [[Черно море|Черно]] и [[Мраморно море]] през протока [[Дарданели]].
 
Водата в ЕгейскоБяло море е призната за притежаваща тонизиращи качества, въпреки че през август температурата ѝ може да достигне до 25 градуса. ЕгейскоБяло море е по-малко солено, отколкото е Средиземното. На едно и също място може да се наблюдават няколко нюанса на водата – от светлосин през синьозелен, до тюркоазен и наситено тъмносин.
 
Температурата на водата на ЕгейскоБяло море през 1991 г. и 1992 г. има следните характеристики:
# Повърхностни води – 40 – 50 m (130 – 160 f), с летни температури от 21 – 26&nbsp;°C и зимни температури, вариращи от 10&nbsp;°C (50&nbsp;°F) на север, до 16&nbsp;°C (61&nbsp;°F) на юг.
# Междинната вода се простира от 40 – 50 до 200 – 300 m (660 – 980 f) и е с температура от 11 – 18&nbsp;°C
Ред 67:
 
=== Морски транспорт, пристанища ===
Много от островите в ЕгейскоБяло море имат безопасни пристанища и заливи. В древни времена навигацията през морето е по-лесна, отколкото придвижването по суровия терен на европейското крайбрежие (и до известна степен крайбрежните райони на Мала Азия). Главни [[пристанище|пристанища]] са [[Пирея]], [[Солун]], [[Измир]]. Между островите има множество морски и [[ферибот]]ни връзки. През морето преминават всички морски пътища за [[Русия]], [[България]] и другите страни от Черноморския регион.
 
=== Разпределение на островите ===
По-големите острови имат плодородни долини и равнини. От основните острови в ЕгейскоБяло море два принадлежат към Турция – ''Бозджа̀ада''Тенедос (Тенедос ΤένεδοςБозджаада) и ГьокчеадаИмброс (Имброс ΊμβροςГьокчеада); останалата част принадлежи на Гърция. Между двете страни има политически спорове по няколко аспекта на политическия контролконтрола върху егейскотобеломорското пространство, включително размера на териториалните води, въздушния контрол и определянето на икономическите права на континенталния шелф.
 
=== Риболов ===
Водите на Черно море, които идват чрез Босфора и Дарданелския пролив, са богати на хранителни вещества, [[кислород]] и [[планктон]] и влияят позитивно върху рибния живот на север. Южната част е най-бедна на риба поради отсъствие на влияние от Черно море.
 
=== Полезни изкопаеми ===
Ред 80:
== Туризъм ==
[[Файл:Tasos jedna plaza.jpg|мини|281x281пкс|Остров Тасос е популярна дестинация за туристи от [[Балканите]]]]
Около крайбрежието са разположени много курортни градове. Много от хотелите предлагат екскурзии до различните забележителности наоколо, а също така спортове като [[уиндсърф]], [[тенис на корт]], както и възможност за пазаруване в луксозни магазини. Има множество модерни [[плаж]]ове, както пясъчни, така и каменисти, както и романтични скали и заливчета. ЕгейскоБяло море привлича туристи от целия свят, но особено много от балканските държави. То е истински рай за любителите на [[фотография]]та, и особено на подводното снимане, както и на феновете на гмуркането. Под водата има много интересни морски животни и растения. Като правило вълнението в едно място на крайбрежието на ЕгейскоБяло море може да се смени с пълно спокойствие след няколко километра.
 
== Историческа справка ==
=== Антична история ===
[[Файл:0142 - Archaeological Museum, Athens - Antikythera mechanism - Photo by Giovanni Dall'Orto, Nov 11 2009.jpg|мини|277x277px|Част от механизма от Антикитира, намерена на дъното на ЕгейскоБяло море. Механизмът на Антикитара представлява антично устройство, предназначено да изобразява механически наблюдаемата конфигурация на Слънчевата система.]]
Сегашното крайбрежие датира от около 4000 г. пр. Хр. Преди това, през последната ледникова епоха (около 16 000 г. пр.н.е.) морското ниво е по-ниско със 130 метра от днешното, а в по-голямата част от северното крайбрежие има големи и добре водоснабдени крайбрежни равнини. Когато са заселени за първи път от човека, днешните острови, включително и Милос с важното си производство на [[обсидиан]], вероятно са все още свързани с континента. Настоящото крайбрежие придобива днешния си вид през 7000 г. пр.н.е., като морските нива след ледниковата епоха продължават да се покачват още 3000 години след това.
 
Следващите бронзови цивилизации на Гърция и Бяло море са породили понятието „егейска цивилизация“. В древни времена по бреговете на морето са се зародили две древни цивилизации – [[Минойска цивилизация|минойската]] от Крит и [[Микенска цивилизация|микенската]] от [[Пелопонес]].
 
По-късно се появяват градските [[полис]]и [[Древна Атина|Атина]] и [[Древна Спарта|Спарта]], както и много други, които съставляват древногръцката цивилизация. Платон описва гърците, живеещи покрай Бяло море „като жаби около блатото“. ЕгейскоБяло море в по-късни исторически периоди е свързано с римляните, византийците, българите, венецианците, генузците, селджуките и османците. Бяло море е мястото на възникване на демокрацията, а морските му пътища са били средство за контакт между няколко различни цивилизации в Източното Средиземноморие.
 
=== Връзка с България ===
Ред 95:
 
=== Проблеми през XXI век ===
През второто десетилетие на XXI век ЕгейскоБяло море е една от сцените на [[Европейска мигрантска криза|европейската мигрантска криза]], след като над 1 милион бежанци от различни райони на света, особено сирийци, иракчани и афганистанци, правят опити да избягат от войните и бедността в своите страни, опитвайки по пътя си към Европа да прекосят морето от Турция към Гърция.
 
== Вижте също ==
Ред 102:
* [[Егейска криза]]
 
== ИзточнициБележки ==
<references />
 
{{Портал|Македония}}
{{морета}}
[[Категория:ЕгейскоБяло море| ]]
 
[[Категория:Морета на Средиземно море]]
[[Категория:Егейско море| ]]