Българска комунистическа партия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 157:
Няколко години след завземането на държавната власт в България на [[9 септември 1944]] г. управляващата коалиция на [[Отечествения фронт]] от 5 партии е свита до коалиция на БКП и [[БЗНС]] при отсъствие на други партии (поради саморазпускане и забрана). По този начин фактически е наложен модел на [[двупартийна система]] в [[политическа система|политическата система]] на страната. В конституцията на държавата изрично е записана ръководната роля на БКП, поради което периодът на управление начело с БКП впоследствие е наричан от нейните критици „тоталитарен“ и „комунистически“. Според идеологическата доктрина на БКП обаче в страната, докато тя е на власт, се строи и се развива [[социализъм|социалистическо]] общество, след изграждането на което следва етап на строителство (както в [[СССР]]) на безкласово [[комунизъм|комунистическо]] общество.
През период на двупартийно управление на страната под „Партията“ се разбира единствено и само БКП (за разграничение от БЗНС, който е съюз по име, макар да е политическа партия). В официални документи и в средствата за масова информация се ползва формулировката „Партията и Правителството“ се употребява главно през периодна 1944-1956г, като след периода на идването на власт на Тодор Живков в средаствата за масова информация вече се използва термина Партийно и Държавно ръководтсво което включва Генерален секретар на ЦК на БКП(до 1981г Първи секретар на ЦК на БКП), членове и кандидат-членове на Политбюро , Секретариата на ЦК на БКП - включващ секретари на ЦК на БКП , Постоянно присъствие на БЗНС,включващо Секретар на БЗНС ,Секретари на Псотоянното присъствие на БЗНС и Членове на Постоянното присъствие на БЗНС , Председател , заместник-председатели и членове на Държавния съвет на НРБ и председател , заместник-председатели на Министерския съвет и министри ( членове на Министеския съвет на НРБ) като обобщение за висшите ръководни органи на [[Народна република България]].Пример за съществуващата партийно-държавна реторика и йерархия на властта е споменаването на вдете партии и държавните органи в медиите след провеждане на съвместни мероприятия за важни за странатавъпроси , както и присъствието на трибуната на Мавзолея на Георги Димитров на 9 септември (националния празник на НРБ) , 1 май (Ден на труда ) , 7 ноември (Деня на Великата Октомврийска социалистическа революция и национален празник на СССР) и 24 май (Ден на славянската псименост и култура) на Генералния секретар на ЦК на БКП , членовете и кандидат-челновете на Политбюро и скеретарите на ЦК на БКП , секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС , председателя и змаестник-председателите на Държавния съвет на НРБ и председателя и заместник-председателите на Министерския съвет на НРБ , като лицата ,заемащи тези длъжности присъствуват подредени така и на всики официални президиуми на партийни и държавни мероприятия.Друг такъв пример, касаещ официалната идеология на комунистическо-земеделскот братсктво и единство е книгата - двутомник на Тодор Живков със заглавие "Партията е вярна на своите верни съюзници" , която Генералния секретар на ЦК на БКП издава във време отбелязващо редица кръгли годишнини - по случай 40 годишнината от събитията на 9 септември 1944 , 1300 годишнината от създаването на българската държава, 100 годишнината на БЗНС.Друг пример легитимиращ Политбюро , секретариата на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС както и ръководствата на Държавния съвет на НР.България и Министерския съвет на НР.България е награждаването на членовете на ръководствата на двете партии и държавното ръководство с най високия орден на НР.България - орден "Георги Димитров" при навършване на 50 и 60 години , и награждаването на 7 септември 1984г с другия най висок орден на НРБ - орден "13 века България" на Генералния секретар на ЦК на БКП , членовете и кандидат-членовете на Политбюро , секретарите на ЦК на БКП , секретаря на БЗНС , секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС , членовете на ПП на БЗНС, председателя , заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НР.България и председателя , заместник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НРБ,за което е прието специално решение на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното пристъствие на БЗНС като това е първото награждаване с този орден , откакто е създаден -1981г и в следващи години с него са награждавани по изключение някои чуждестранни партийни и държавни ръководители , активни борци против фашизма и капитализма ,един военен деец, писатели , художници и деятели на изкузтвото.Разбира се също пример за съществуващите атрибути на партийно-държавната власт е и обслужването на Генералния секретар на ЦК на БКП , на членовете и кандидат-членовете на Политбюро , секертарите на ЦК на БКП ,секретаря на БЗНС и секретарите на Постоянното присъствие на БЗНС с луксозни държавни автомобили от Упраление за безпастност и охрана-УБО , така както и предсдателя , заместник-председателите и членовете на Държавния съвет на НРБ и председателя , змаестник-председателите и членовете (министрите) на Министерския съвет на НР.България, а така също и разполагането от лицата, заемащи тези високи длъжности на високочестотен сепциален телефон в домовете им наричан петолъчка. От друга страна пример за използваната терминология за периода 1944-1956г е изказване от 1948 г. на [[Вълко Червенков]]:
:''„Партията и Правителството не можеха да поверят развитието на изобразителните изкуства и на всички изкуства в ръцете на една, която и да било, група от деятели, организирани корпоративно, откъснати фактически от партийното ръководство. И областта на културния фронт трябва да се ръководи от Партията.“''<ref>[http://mc.government.bg/page.php?p=1&s=11&sp=0&t=0&z=0 Галерия министри на културата], сайт на правителството</ref>
==Коалиционен партньор==
Коалиционния партньор на БКП в НРБ е БЗНС (казионен), а двете партии съставляват Отечествения фронт в периода 1948-1990г.Коалицията от 1971г е на конституционна основа, тъй като съгласно чл1. ал.3 от Конституцията на НР.България Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз и така двете партии имат ръководна роля в държавата.
| |||