Александър Александров (лесовъд): Разлика между версии

През 1961 година завършва [[Лесотехнически университет|Висшия лесотехнически институт]], [[София]] <ref name="bas.bio"/>, след което работи в горското стопанство в [[Цонево]] и в опитна база във [[Велинград]]. През 1967 защитава кандидатска степен и започва работа към [[Институт за гората|Института за гората]] в София. През през 1984 година защитава и докторска степен, и от 1986 година е заместник-директор, а от 1989 до 1993 година - – директор на Института за гората, [[БАН]].<ref name="ташев">{{ташев|26- – 27}}</ref>

От 1995 година е [[член-кореспондент]], а от 2003 година - – [[академик]] на [[БАН|Българската академия на науките]], като през същата година отново оглавява Института за гората.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = http://www.bas.bg/fce/001/0036/files/alexandrov_alexander_bg.pdf| заглавие = Александър Хараланов Александров| формат = PDF| издател = БАН| достъп_дата = 28 март 2010 | ref = harv}}</ref>

В книгата на ст.н.с. д-р Зоя Гарелкова ''Засекретените гафове на академика от БАН'', ИК "Огледало"„Огледало“, ISBN 978-954-8041-28-7 (2-ри изд.)<ref>Гарелкова, Зойка Данаилова. Засекретените гафове на академика от БАН (Ал. Х. Александров). – ИК Огледало, 2007 в [http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0091/files/SP49_07.doc Списък № 49 на книги, депозирани от 21 ноември 2007 – списък № 49], [[Народна библиотека]]</ref> се твърди, че акад. Ал. Александров е издал псевдомонография в чужбина, което според ст.н.с. Горелкова му дава възможност да заеме поста директор на Института за гората.