Ферман за Българската екзархия: Разлика между версии

Революционното движение на българите в 1867 – 1868 година кара османското правителство да се заеме с разрешаване на въпроса с българската църковна самостоятелност, за да се успокои напрежението в нацията. След преминаването на [[Чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа|Хаджидимитровата чета]] в 1868 година Портата излиза с два проекта.<ref name="Маркова 28"/> Те изобщо не фиксират граници на българската църква, която трябва да обхваща „православните българи, в което място на царството да се намират“. Това е безпрецедентно в историята на Православната църква. Седалището на българския църковен глава е определено да е в Цариград, което противоречи на канона, който забранява на двама архиереи да резидират на едно и също място. И двата пункта са отхвърлени от Цариградската патриаршия.<ref name="Маркова 29"/>