Жужелци: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1 |
||
Ред 32:
=== В Османската империя ===
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 с 11 семейства под името ''Жужелджи''.<ref>Harun Yeni, Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 112.</ref> Основна забележителност на Жужелци е църквата „[[Света Неделя (Жужелци)|Света Неделя]]“, строена в 1853 година върху основите на стар храм от XVIII век.<ref>{{cite book |title= Η Καστοριά και τα μνημεία της |last= Τσαμίσης |first= Παντελής |authorlink= Панделис Цамисис |coauthors= |year= 1949 |publisher= Ι. Λ. Αλευρόπουλος |location= Αθήνα |isbn= |pages= 162 |url= |accessdate= |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref> Край селото са развалините на средновековната църква „[[Свети Димитър (Жужелци)|Свети Димитър]]“.<ref>[http://www.cyberotsarka.gr/index.php?option=com_content&view=article&id=134:ereipia-ag-dimitriou-spilaia-kastorias&catid=34:nomos-kastorias&Itemid=53 Ερείπια Αγ. Δημητρίου - Σπήλαια Καστοριάς]</ref>
В края на XIX век Жужелци е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Жужелци има 560 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>
Ред 42:
Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], пишещ в 1910 година:
{{цитат|Жужелци (''Ζούζελτση''), 2 часа югозападно от Хрупища. Състои се от 70 семейства схизматици от 1903 година. Заедно със [[Старичани]] и [[Осничани]] е център на българските усилия в Костенарията. Сега Българският комитет, чрез задоволяване на интересите на глупавите жители на селото, ги поддържа в схизмата.<ref name="Παναγιωτίδης 136">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 136 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>}}
Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Жужелци преди Балканската война има 80 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>
Ред 99:
== Външни препратки ==
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.spilea.gr | заглавие=Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |достъп_дата =16 май 2016 |издател= Πολιτιστικος συλλογος Σπηλαιωτων - Σπηλαια Καστοριας |lang-hide=1 |lang=el }}
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.argosorestiko.gr/index.php | заглавие=Δήμος Άργους Ορεστικού |достъп_дата =16 май 2016 |издател=Δήμος Άργους Ορεστικού |lang-hide=1 |lang=el }}
== Бележки ==
| |||