Митакос Хадзистаматис: Разлика между версии

м
У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1
м ({{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=)
м (У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1)
 
== Биография ==
Роден е в голямата солунска паланка [[Кулакия]], тогава в Османската империя, днес Халастра. Братята му [[Димитриос Хадзистаматис]] и [[Дакос Хадзистаматис]] също са зографи. Митакос работи от 1862 година в [[Колиндрос]] (Колиндър), като се връща в 1864, 1868 и 1869 година. В 1862 година изписва по една икона „Благовещение Богородично“ за църквите „[[Свети Димитър (Колиндрос)|Свети Димитър]]“ и „[[Колиндроски манастир|Свети Атанасий]]“. В 1864 година изписва „Успение Богородично“ за „[[Света Теодора (Колиндрос)|Света Теодора]]“ в Колиндрос, повлияна от същата икона на Маргаритис Ламбу от 1844 година в „[[Свети Георги (Кукуш)|Свети Георги]]“ в Кукуш. В 1877 година е в „[[Свети Атанасий (Айватово)|Свети Атанасий]]“ в [[Айватово]] (Лити). Връща се в Колиндрос в 1878, 1882, 1885 и 1887 година. В Солун е в 1894, 1895 и 1899 година, като работи в църквите „[[Сретение Господне (Солун)|Сретение Господне]]“, „[[Рождество Богородично (Солун)|Рождество Богородично]]“ (Панагуда), „[[Свети Атанасий (Солун)|Свети Атанасий]]“. Установяването му в Солун ще да е по-рано, тъй като в църквата „[[Колиндроски манастир|Свети Атанасий]]“ в Колиндрос има надпис от 1885 година „От ръцете на Митакос Хадзистаматис от Солун“.<ref>{{cite book |title= Μια „Συντεχνία“ αγιογράφων του 19ου αιώνα από την Κολακιά |last= Ευγενίδου |first=Δέσποινα |authorlink= |coauthors= |year=1982 |publisher= Μακεδονικά, Τόμος ΚΒ (1982) 180-204 |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=182 |url= http://media.ems.gr/ekdoseis/makedonika/makedonika_22/ekd_pemk_22_Evgenidou.pdf|accessdate=10 юни 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref>
 
В 1869 – 1871 година изписва царските икони и иконите на фриза в църквата „[[Света Неделя (Палеа Храни)|Света Неделя]]“ в Храни. В същия период изписва една от петте царски икони, както и царските двери в църквата „[[Свети Николай (Кастания)|Свети Николай]]“ в [[Кастания (дем Пидна-Колиндрос)|Кастания]]. В църквата „[[Света Параскева (Палеостани)|Света Параскева]]“ в [[Палеостани]] изписва иконата на Свети Николай (1863), както вероятно и царските двери (1865), от които е запазена само дясната вратичка. В църквата „[[Свети Илия (Рякия)|Свети Илия]]“ в Радяни ([[Рякия]]) има три неподписани икони от началото на 1860-те години, очевидно дело на Кулакийската школа, които са близки до произведенията на Митакос Хадзистаматис. В църквата „[[Успение Богородично (Рякия)|Успение Богородично]]“ в Радяни иконата на Света Марина (1871) и разпятието на иконостаса (1880), също носят отличителните белези на делата на Митакос и Димитриос Хадзистаматис.<ref>{{cite book |title= Κουλακιώτες ζωγράφοι στην ευρύτερη περιοχή της Κατερίνης κατά τον 19ο αιώνα |last= Γραίκος |first= Νικόλαος |authorlink= |coauthors= |year= 2007 |publisher= Εικοστό Έβδομο Συμπόσιο Βυζαντινής και Μεταβυζαντινής Αρχαιολογίας και Τέχνης. Πρόγραμμα και περιλήψεις εισηγήσεων και ανακοινώσεων. Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο, 11–13/5: Χριστιανική Αρχαιολογική Εταιρεία |location=Αθήνα |isbn= |pages= 35 |url= https://www.academia.edu/4123574/_._2007._19_|accessdate=15 юни 2014 |lang-hide= 1 |lang= el }}</ref>
 
== Бележки ==
119 817

редакции