Шкрапари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon= |
Kerberizer (беседа | приноси) м У:МК {{цитат уеб/книга/периодика}}: добавяне на език-скрит=1 / lang-hide=1 |
||
Ред 28:
== История ==
=== В Османската империя ===
Църквата в селото „[[Свети Илия (Шкрапари)|Свети Илия]]“ е построена в 1836 година и е изписна от [[Аргир Михайлов]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://asproneri.blogspot.com/2007/12/blog-post_2943.html | заглавие = Ο ναός του προφήτη Ηλία (1836) στο Ασπρονέρι Άργους Ορεστικού. Ο άριστος αγιογράφος Αργύρης Μιχάλη από το χωριό Τσούκα Νεστορίου. περίπου (1790-1850). | достъп_дата = 10 януари 2015 | фамилно_име = Γεώργιος | първо_име = Αλεξίου Τ | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref> В края на XIX век Шкрапари е населен с българи малък чифлик в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 Шкрапари има 90 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.]</ref>
В началото на XX век цялото население на Шкрапари е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Шкрепар (Chkrepar)'' има 50 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.</ref>
Според Георгиос Панайотидис, учител в [[Цотилска гимназия|Цотилската гимназия]], Шкрапари (''Σκραπάρι'') в 1910 година има 10 „българоговорещи гръцки семейства“.<ref name="Παναγιωτίδης 135">{{Цитат периодика| last = Παναγιωτίδης | first =Γιώργος Π. Σ | authorlink = | coauthors = | year =1911 | month = | title =Τα Καστανοχώρια | journal =Μακεδονικόν Ημερολόγιον | volume =Δʹ | issue = | pages = 135 |location= εν Αθήναις |publisher = Τύποις «Αυγής Αθηνών», Θ. Ν. Αποστολοπούλου | doi = | id = | url =https://www.scribd.com/doc/245940563/%CE%9C%CE%B1%CE%BA%CE%B5%CE%B4%CE%BF%CE%BD%CE%B9%CE%BA%CF%8C%CE%BD-%CE%97%CE%BC%CE%B5%CF%81%CE%BF%CE%BB%CF%8C%CE%B3%CE%B9%CE%BF%CE%BD-1911-http-www-projethomere-com?secret_password=Ewibhthe6POIJIKPAxeA | format = | accessdate = | lang-hide = 1| lang = el}}</ref>
Според [[Георги Константинов Бистрицки]] Чифлик ''Шкрапар'' преди [[Балканска война|Балканската война]] има 8 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 9.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 199.</ref>
Ред 60:
== Външни препратки ==
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.asproneri.blogspot.com| заглавие= Ασπρονέρι Καστοριάς |достъп_дата =16 май 2016 |издател=Ασπρονέρι Καστοριάς |lang-hide=1|lang=el}}
* {{икона|el}} {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.argosorestiko.gr/index.php | заглавие=Δήμος Άργους Ορεστικού |достъп_дата =16 май 2016 |издател=Δήμος Άργους Ορεστικού |lang-hide=1 |lang=el }}
== Бележки ==
| |||