Разлика между версии на „Lockheed U-2“

м
→‎История на създаването: линк, попкултура, ...гари повлякъл крак и след него бая падат
м (замяна на месец на бг.)
м (→‎История на създаването: линк, попкултура, ...гари повлякъл крак и след него бая падат)
Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина 21000 m, ще бъде извън обсега на съветски ракети и дори извън техните [[радар]]ни станции<ref>Miller, Herbert L. (Director). [http://www.gwu.edu/~nsarchiv/NSAEBB/NSAEBB54/st04.pdf „Suggestions re: The Intelligence Value of AQUATONE.“] ''Central Intelligence Agency'', [[17 юли]] [[1956]]. Преглед от: [[10 март]] [[2009]].</ref>. Това би позволило на прелитащите на голяма височина самолети да направят безопасно въздушни [[фотография|фотографии]] на военни и други обекти.
 
Под кодовото име „Плешив орел“ (на английски език ''„Bald Eagle“''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел „Разработки“ на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационния [[инженер]] Кларънс „Кели“ Джонсън възможността да разработи конструкцията за новата [[машина]]. Джонсън бил [[конструктор]], който отговаря за разработването на легендарния [[Lockheed P-38 Lightning]] и реактивния [[F-80 Shooting Star]]. Джонсън е известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти, работещи в отделно подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works („завод [[Скункс]]“) където е разработен по-късно и другия самолет за далечно височинно разузнаване [[Lockheed SR-71 Blackbird]] .
 
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер средноплощник с много тънки и силно разперени криле на [[фюзелаж]]а, е различен от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Starfighter]]. За да се ​​намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат [[Устройства за излитане и кацане|конвенционален колесник]], което щяло да затрудни кацането и било на път да провали проекта. За самолета е приложена малко използваната двуопорна схема на колесник, наричана още „велосипедна схема“, която масово се използва при [[планер]]ите.
== Конструкция ==
Уникалната конструкция, която дава на U-2 забележителни резултати, го прави също така много труден за управление в полет<ref>''Invention & Technology Magazine,'' Volume 22, number 3.</ref>. Той е проектиран и произвеждан за планиране с минимално тегло, като повечето самолети имат версии с единична седалка, а има само пет известни двуместни версии<ref>Karl, Jonathan. [http://abcnews.go.com/Technology/story?id=3490523&page=1 „So High, So Fast.“] ''ABC News'', 17 August 2007. Посетен на 8 март 2009.</ref>. Ранната версия на U-2 се задвижва с турбореактивен двигател Pratt & Whitney J57<ref>Donald, David, ed. „Lockheed U-2“. ''The Complete Encyclopedia of World Aircraft''. New York: Barnes & Noble Books, [[1997]]. ISBN 0-7607-0592-5.</ref>. Версиите U-2 В и TR-1A използват по-мощния Pratt & Whitney J75. U-2S и TU-2S са оборудвани с още по-мощния двигател General Electric F118. За да поддържа своя оперативен таван от 21 000 m, моделите U-2А и U-2C (вече не е в експлоатация) трябвало да летят близо до тяхната максимална скорост.
 
== Загуби ==
Най-известния свален пилот в популярната култура е [[Франсис Гари Пауърс]] на 1 май 1960 над [[Свердловск]] от ракета [[С-75 Двина]] с каквато през 60-те години са свалени и други U-2. Другия самолет за далечно височинно разузнаване [[Lockheed SR-71 Blackbird]] не е свалян никога от вражески огън.
 
== Източници ==
1233

редакции