Остин Чембърлейн: Разлика между версии

 

Първият му важен акт като външен министър шокира доста дипломатическите кръгове. През 1925 г., от името на своето правителство, той отхвърля предложения Женевски протокол в реч през Съвета на [[Обществото на народите]], не толкова защото налага принудителен [[арбитраж]] при международни спорове, колкото защото Съветът е този, който трябва да решава как трябва да постъпят членуващите държави, за да се издигне авторитета на Обществото по време на кризи. Чембърлейн смекчава ефекта от отказа като заявява, че теоретически най-добрият път за справяне със ситуациите, които могат да възникнат, е като ''„се допълни Съглашението със създаването на специални мерки, които да удовлетворяват специални потребности“''.

Пътят към [[Локарно]] вече е отворен. [[Густав Щреземан]], немският външен министър, и [[Аристид Бриан]], френският външен министър, искат да изминат този път заедно с него. След старателна подготовка през лятото на 1925 г., представителите на седем сили – Великобритания, [[Германия]], [[Франция]], [[Белгия]], [[Италия]], [[Полша]] и [[Чехословакия]] – се срещат на 5 октомври 1925 г в Локарно, [[Швейцария|Южна Швейцария]]. На 16 октомври, когато е рожденият ден на Чембърлейн, външните министри подписват документ, известен като [[Договорите от Локарно]]. Общо осем договора или съглашения включват Пакта за гарантирането на [[Рейн]], подписан от Германия, Белгия, Франция, Великобритания и Италия; индивидуални договорености за арбитраж между Германия и предишните ѝ неприятелски държави; гаранции, засягащи Франция, Полша и Чехословакия; и обща нота за влизане на Германия в Обществото на народите.

 

 

{{Нобел мир}}

[[Категория:Носители на Нобелова награда за мир]]

[[Категория:Английски политици]]