Станислав Даскалов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:); козметични промени |
|||
Ред 11:
Станислав Даскалов е роден през 1952 в село [[Бежаново (Област Ловеч)|Бежаново]], Ловешко. Учи във ВИИ Карл Маркс (сега [[УНСС]]) в София. Завършва специалността „Международни икономически отношения“ с [[китайски език]] в [[МГИМО|Московския държавен институт по международни отношения]] през 1979 г. От 1981 г. е служител в Министерството на външната търговия, специалист по многостранната търговска политика. Работи като дипломат (с ранг първи секретар), отговарящ за ГАТТ, в българското представителство при [[Организацията на обединените нации]] в [[Женева]].<ref name="tt">{{ташев|143-144}}</ref>
След завръщането си в България през 1991 г. е заместник-министър на външната търговия в 3 правителства и главен преговарящ с [[Европейските общности]] по Споразумението на асоцииране на България. През 1993 г. става [[министър на външните работи]] в правителството на Любен Беров.<ref name="tt"/> Остава на тази длъжност до 1994 г., като известно време е и първият председател на Комитета на външните министри на [[Съвета на Европа]] от източноевропейска страна.
През следващите години участва в обществени организации и работи в частния сектор, през 1999 г. основава, заедно с [[Николай Младенов]], Европейския институт. От 2001 г. е посланик на България при Европейските общности и заместник главен преговарящ за присъединяването на България към [[Европейския съюз]], а от януари 2007 г. е първият постоянен представител на България в ЕС. След завръщането си през октомври 2007 г. в България е посланик за специални поръчения в [[МВнР]], а от юли 2008 г. е назначен за ръководител на Офиса за връзка в Брюксел на [[Съвета за регионално сътрудничество]].
Ред 22:
{{Пост списък|Министър на външните работи на България|65}}
{{
[[Категория:Министри на външните работи на България]]
[[Категория:Български политици след 1989]]
| |||