Уинстън Чърчил: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{цитат уеб/книга/периодика}} премахване на език-икона= / lang-icon=
м Bot: Automated text replacement (-DEFAULTSORT: +СОРТКАТ:); козметични промени
Ред 26:
|образование = [[Кралска военна академия Сандхърст]]
|професия = Член на Парламента, държавник, войник, журналист, историк, писател, художник
|подпис = [[FileФайл:Sir Winston Churchill signature.svg|125px]]
|преданост = [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия]]
|род войски =
Ред 44:
== Биография ==
=== Семейство и ранни години ===
[[FileФайл:Churchill 1881 ZZZ 7555D.jpg|thumbмини|leftляво|upright|Чърчил на възраст 7 през 1881]]
Роден в аристократичното семейство Спенсър,<ref>{{cite web|url=http://www.thepeerage.com/p10620.htm#i106196|title=Rt. Hon. Sir Winston Leonard Spencer Churchill|accessdate=20 декември 2007|author=Darryl Lundy|publisher=thePeerage.com}}</ref> ''Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил'', подобно на баща си използва името ''Чърчил'' в обществения живот.{{hrf|Jenkins||1 – 20}} Неговият предшественик Джордж Спенсър променил името на Спенсър-Чърчил през 1817, когато става херцог Марлборо, за да наблегне на произхода си от [[Джон Чърчил|Джон Чърчил, 1-я херцог Марлборо]]. Бащата на Уинстън, лорд [[Рандолф Чърчил]], е политик, а майка му, [[Джени Джеръм]] (1854 – 1921) е дъщеря на американския милионер Ленърд Джеръм. Роден е на 30 ноември 1874, два месеца преждевременно, в двореца [[Бленъм (дворец)|Бленъм]], Уудсток, [[Оксфордшър]].{{hrf|Jenkins|7}} Чърчил има един по-малък брат, Джон Стрейндж Спенсър-Чърчил (1880 – 1947).
 
[[FileФайл:Blenheim main entrance.jpg|thumbмини|[[Дворец Бленъм|Дворецът Бленъм]], домът на семейството на Чърчил]]
 
С независим и непокорен характер, Чърчил обикновено се справя лошо в училище, за което е наказван. Той учи в три училища: в [[Аскът]], [[Хоув]] и в [[Хароу]] от 17 април 1888, където започва военната му кариера. Няколко седмици след пристигането му той се присъединява към Хароуския стрелкови корпус.<ref name="Centre-Hussars">[http://www.winstonchurchill.org/learn/biography/the-soldier/lt-churchill-4th-queens-own-hussars Lt Churchill: 4th Queen's Own Hussars], The Churchill Centre. Посетен на 28 август 2009.</ref> Получава високи оценки по [[английски език|английски]] и [[история]] и е шампионът по фехтовка на училището.
Ред 56:
 
=== Женитба и деца ===
[[FileФайл:Winston Churchill (1874-1965) with fiancée Clementine Hozier (1885-1977) shortly before their marriage in 1908.jpg|thumbмини|Младият Уинстън Чърчил и годеницата му [[Клементин Чърчил|Клементин Хозиър]] малко преди женитбата им през 1908]]
Чърчил се запознава с бъдещата си съпруга, [[Клементин Чърчил|Клементин Хозиър]], през 1904 на бал в дома на графа на Крю{{hrf|Soames|1998|1}} През 1908 г. те се срещат отново на вечерно парти на лейди Сент Хелиер. Чърчил се оказва седнал до Клементин и двамата започват романтична връзка, която се оказва за цял живот.{{hrf|Soames|1998|6}} Той предлага женитба на Клементин по време на домашно парти в Бленъмския дворец на 10 август 1908, в малък храм на Диана.{{hrf|Soames|1998|14 – 5}} Двамата се венчават на 12 септември 1908 година в църквата Сейнт Маргаретс в [[Уестминстър]]. Църквата е препълнена, епископът на Сейнт Асаф води службата.{{hrf|Soames|1998|17}} Двойката прекарва медения си месец в Хайгроув хаус в [[Ийскът]].<ref>Edwards 1987, p.12</ref> През март 1909 те се местят в къща на площад Екълстон 33, Лондон.
 
Ред 62:
 
== Военна служба ==
[[FileФайл:Churchhill 03.jpg|thumbмини|leftляво|Чърчил във военна униформа през 1895]]
След като Чърчил завършва Хароу през 1893, той кандидатства в [[Кралска военна академия Сандхърст|Кралската военна академия в Сандхърст]]. Издържа приемния изпит от трети опит и постъпва в кавалерията, а не в пехота, защото изискването за оценката е по-ниско и не трябва да учи математика, която не харесва. Той завършва първата година осми по успех от 150 души випуск,{{hrf|Jenkins|20 – 21}} и въпреки че сега може да се прехвърли в пехотен полк, както иска баща му, той остава в кавалерията и на 20 февруари 1895 е назначен като младши лейтенант в 4-и Кавалерийски полк „Лични хусари на кралицата“ (''4th Queen's Own Hussars'').<ref name="Centre-Hussars"/> През 1941 е произведен в чин полковник на „Личните хусари на кралицата“, а след войната е удостоен с почетното звание полковник-шеф на полка. И двете са чисто церемониални.
 
Ред 70:
В началото на октомври 1896 полкът на Чърчил е изпратен в [[Мумбай|Бомбай]], [[Британска Индия]], но дълго време не участва в бойни действия. Чърчил използва този период и чете много. Той е считан за най-добрия играч на [[поло]] в своя полк и води отбора си до много престижни турнирни победи.<ref>{{cite journal|title=Winston Leonard Spencer Churchill. 1874 – 1965|author=R. V. Jones|journal=Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society, Vol. 12, Nov., 1966 (Nov., 1966)|pages=34 – 105|year=1966|volume=12|doi=10.1098/rsbm.1966.0003|jstor=769525}}</ref>
 
[[FileФайл:Wc0042-3b13159r.jpg|thumbмини|Младият Уинстън Чърчил на лекционна обиколка на Съединените щати през 1900]]
През 1897 Чърчил се опитва да отпътува, за да прави репортажи и, ако е необходимо да се бие в [[Гръцко-турска война (1897)|Гръцко-турската война]], но конфликтът приключва преди той да пристигне. По-късно, докато се подготвя да се завърне в Англия чува, че три бригади на британската армия ще се бият срещу [[пущуни|пущунското]] племе на Северозападната граница на [[Индия]] и моли висшестоящите си офицери да се включи в боя.<ref>{{cite web|url=http://arthursclassicnovels.com/arthurs/churchill/mkdff10.html|title=The Story Of The Malakand Field Force – An Episode of Frontier War|author=Sir Winston S. Churchill|work=arthursclassicnovels.com|accessdate=17 март 2007|archiveurl=http://web.archive.org/web/20070714183801/http://arthursclassicnovels.com/arthurs/churchill/mkdff10.html|archivedate=14 юли 2007|deadurl=yes}}</ref> Бие се под командването на генерал Джефри, командир на втора бригада, действаща в Малаканд в граничния регион на [[Британска Индия]]. Джефри го изпраща с петнадесет скаута да изследва Мамундската долина. Докато са на разузнаване, те се натъкват на вражеско племе, слизат от конете и откриват огън. След едночасова престрелка пристига подкрепление – 35-ти [[сикх]]ски полк и бригадата опитва да продължи по пътя си. Стотици туземци тогава ги улавят в засада и откриват огън, което ги принуждава да отстъпят. Отстъпвайки, четирима мъже носят ранен офицер, но са принудени да го изоставят. Офицерът е посечен и убит пред очите на Чърчил; по-късно той пише за убиеца, „Забравих всичко друго в този момент освен желание да убия този човек.“<ref name="Mamund"/> Числеността на [[сикхи]]те обаче намалява и затова следващият командващ офицер казва на Чърчил да отведе останалите мъже и момчета в безопасност. Преди да тръгне той иска бележка, за да не бъде обвинен в дезертьорство.<ref>{{cite book|last=Churchill|first=Winston|title=My Early Life|year=2002|month=октомври|publisher=Eland Publishing Ltd|isbn=0-907871-62-3|page=143}}</ref> Получава бележката, набързо подписана, и се отправя нагоре по хълма и вдига под тревога другата бригада. Боевете в региона продължават още две седмици преди да могат да се приберат телата на мъртвите. Той пише: „Дали си струваше не мога да преценя.“<ref name="Mamund">{{cite news|title=Two opposition views of Afghanistan|url=http://www.spectrezine.org/war/twoviews.htm|publisher=Spectrezine|date=20 март 2006|accessdate=17 март 2007}}</ref> Негов разказ за обсадата на Малаканд е публикуван през декември 1900. Той получава £600 за разказа си. По време на кампанията също пише статии за вестниците ''The Pioneer'' и ''The Daily Telegraph''.{{hrf|Jenkins|29 – 31}}
 
Ред 81:
Чърчил успява да избяга от лагера и с помощта на един английски минен управител достига до залива Мапуто, португалско [[Мапуто|Лоуренсо Маркеш]] – близо 480 км.{{hrf|Jenkins|55 – 62}} Бягството му го прави за известно време [[национален герой]] във Великобритания, но вместо да се върне у дома, той се връща в армията и участва в нейния марш в помощ на обсадените британци в Лейдисмит и превземането на Претория.{{hrf|Jenkins|61 – 62}} Този път, макар и да продължава да е военен кореспондент, той получава назначение в леката кавалерия. Чърчил е сред първите британски войници, влезли в [[Лейдисмит]] и [[Претория]]. Заедно с братовчед си Чарлс Чърчил, 9-и херцог Марлборо, в Претория успяват да изпреварят всички и да пленят 52 бурски надзиратели на затворнически лагер.{{hrf|Jenkins|62 – 64}}
 
[[FileФайл:Burnham churchill jul1900.jpg|thumbмини|350px|На борда на „Dunottar Castle“ на връщане от Бурската война, юли 1900. Чърчил е вторият седнал от дясно на ляво<ref name="finesthour127">{{cite web |url=http://www.winstonchurchill.org/images/finesthour/Vol.01%20No.127.pdf |title=Finest Hour |accessdate=8 януари 2014 |format=PDF |work=Journal of the Churchill Centre and Societies, Summer 2005|archivedate=3 юли 2010|archiveurl=https://web.archive.org/web/20100703041301/http://www.winstonchurchill.org/images/finesthour/Vol.01%20No.127.pdf}}</ref>]]
 
През 1900, Чърчил се връща в Англия на същия кораб ''Dunottar Castle'', с който е плавал осем месеца по-рано.<ref name="finesthour127"/> Описва преживяванията си от Бурската война в книгите ''London to Ladysmith'' и ''Ian Hamilton's March''. В общите избори през 1900 г. е избран за депутат от [[Олдъм]]. След това се отправя на лекционна обиколка из Великобритания, а след това и в [[САЩ]] и [[Канада]], печелейки повече от £10 000.{{hrf|Jenkins|69}} Това поставя начало на неговата популярност и е стъпало към политическата му кариера.
Ред 91:
 
== Политическа кариера 1899 – 1939 ==
[[FileФайл:Churchill 1904 Q 42037.jpg|thumbмини|leftляво|Чърчил през 1904]]
Чърчил мечтае за политическа кариера още от малък и иска да следва стъпките на баща си. Първата възможност да се кандидатира за депутат се открива през 1899 г., когато [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консерваторът-депутат]] [[Робърт Аскрофт]] го кани да се кандидатира на междинните избори за място в Парламента от избирателен район [[Олдъм]]. Скоро обаче Аскрофт внезапно умира, освобождава се още едно място и изборите стават двойни, като Чърчил е един от кандидатите. Но и двете места са спечелени от [[Либерална партия (Великобритания)|либералите]], защото националните настроения са срещу консерваторите. Чърчил обаче впечатлява с енергичната си кампания. В общите избори през 1900 г. се кандидатира отново за депутат от Олдъм от Консервативната партия и този път печели.{{hrf|Jenkins|45 – 50}}<ref name=gilbert>{{cite book|last=Gilbert|first=Martin|title=Churchill: A Study in Greatness (one volume edition)|publisher=Pimlico|year=2001|location=London|isbn=978-0-7126-6725-8}}</ref>
 
Ред 99:
 
Чърчил помага също за приемането на т.нар. Народен бюджет през 1909 г., ориентиран към създаването на нови програми за социално подпомагане чрез въвеждане на нови данъци за богатите {{hrf|Jenkins|157 – 66}}. Обаче след приемането му от [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]], бюджетът получава вето в [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]], където консерваторите имат мнозинство. За да се преодолее кризата между позициите на двете камари на парламента, се налага провеждането на избори през януари и декември 1910. Либералите водят енергична политическа кампания и ги печелят, с което получават и мандат за осъществяване на реформите. Така бюджетът е приет през 1911 със специален закон, който е и от голямо конституционно значение за уреждане на взаимоотношенията между двете камари.
[[FileФайл:Sidney street churchill.jpg|thumbмини|300px|Уинстън Чърчил (''осветен'') на Сидни Стрийт, 3 януари 1911]]
След парламентарните избори от 1910 г. Чърчил става вътрешен министър. Той провежда няколко реформи на затворническата система, включващи осигуряване на лектори и концерти за затворниците и основаване на специални асоциации, които да им помагат след излежаване на присъдата. По време на едногодишния му мандат има редица случаи, в които действията му като министър са спорни. На първо място това е изпращането на войска в помощ на полицията за потушаване на миньорска [[стачка]] във въглищните мини на Уелс през ноември 1910. Макар че войниците не се намесват, репутацията на Чърчил в Уелс е сериозно накърнена и споменът за събитията го преследва дълго след това.<ref>Churchill, Randolph. Winston S. Churchill: Young Statesman. 1967 C & T Publications pp. 359 – 65</ref>
 
[[FileФайл:Winston Churchill verl sst das Geb ude der Admiralt t (1912).jpg|thumbмини|200px|Чърчил като [[Първи лорд на Адмиралтейството]], 1912]]
 
В началото на 1911 Чърчил лично присъства при обсадата на къща на Сидни Стрийт в [[Лондон]]. Предисторията включва опит за обир на бижутериен магазин, при който полицията се намесва и при престрелката загиват трима полицаи и един от нападателите. Чърчил обявява, че полицията издирва банда от еврейски анархисти (оказват се латвийски емигранти) и скоро полицията получава сигнал. Отново се завързва ожесточена престрелка, при която избухва пожар. Чърчил не разрешава намесата на пожарната докато не спре стрелбата. След това в къщата са намерени двама мъртви, дребни криминални престъпници. Инцидентът получава голяма гласност и либералното правителство е критикувано за меката си политика спрямо емигрантите.<ref>[http://www.spartacus.schoolnet.co.uk/PRchurchill.htm Winston Churchill Biography]</ref>
Ред 120:
 
На 15 ноември 1915 г. той подава оставка от кабинета{{hrf|Jenkins|282 – 8}} и макар че остава член на парламента, постъпва в армията. Служи няколко месеца на [[Западен фронт|Западния фронт]], командвайки 6-и Батальон на Кралските шотландски стрелци (''6th Royal Scots Fusileers'') с чин подполковник{{hrf|Jenkins|301}}<ref name="army.mod.uk">{{cite web|url=http://www.army.mod.uk/infantry/regiments/4598.aspx |title=20th and early 21st Century – British Army Website |publisher=Army.mod.uk |accessdate=3 април 2011}}</ref> Като командир той провежда 36 акции в ивицата ничия земя, без да участва в боеве, макар че неговият участък от фронта при Плугстерт (Ploegsteert) преди това е бил един от най-активните<ref name="army.mod.uk"/>.
[[FileФайл:WinstonChurchill1916Army.gif|thumbмини|ляво|Чърчил с Кралските шотландски стрелци, 1916]]
 
През март 1916 г. Чърчил се завръща в Англия, за да говори в Камарата на общините{{hrf|Jenkins|309}}. Когато в края на 1916 [[Дейвид Лойд Джордж]] става премиер, той отново привлича Чърчил в кабинета си. През юли 1917 г. Чърчил е назначен за министър на боеприпасите (на военните доставки) и ръководи производството на танкове, самолети, оръдия и снаряди, а през януари 1919 става министър на войната и авиацията и до 1921 г. провежда редица реформи. Той е един от авторите на т.нар. „правило за десетте години“, част от кампания за икономии, основаваща се на допускането, че „през следващите пет или десет години няма да има голяма европейска война“.<ref>{{cite book | last = Чърчил | first = Уинстън | year = 1993 | title = Втората световна война (мемоари) т. 1 Назряващата буря | publisher = ИК „Труд“ |page = 68| isbn = 954-528-006-9 | ref = WW2}}</ref>. До към 1929 г. тази политика за запазване на мира е достатъчно адекватна, но през 1932 г. е изоставена поради нарасналата вероятност от война.
Ред 140:
 
=== Политическа изолация ===
[[FileФайл:John Churchill Marlborough porträtterad av Adriaen van der Werff (1659-1722).jpg|thumbмини|Чърчил пише биография на своя предтеча [[Джон Чърчил|Джон Чърчил, херцог Марлборо]] в средата на 30-те години]]
 
Консерваторите губят парламентарните избори от 1929. През следващите две години Чърчил се дистанцира от лидерите на Консервативната партия по въпросите за защитните мита и [[Индийско движение за независимост|Индийското самоуправление]], както и с политическите си възгледи и с приятелствата с вестникарски барони, финансисти и съмнителни хора. Когато [[Рамзи Макдоналд]] сформира националното правителство през 1931 г., Чърчил не е поканен да се присъедини към Кабинета и кариерата му влиза в упадък, наречен „годините в пустошта“.<ref name=gilbert2>{{cite book|last=Gilbert|first=Martin|title=Winston Churchill: The Wilderness Years|publisher=Pimlico|year=2004|location=London|isbn=978-1-84413-418-2}}</ref>
Ред 164:
 
=== Роля в Парламента през 30-те ===
[[FileФайл:Churchill V sign HU 55521.jpg|thumbмини|Уинстън Чърчил, даващ известния си знак за победа 'V']]
Чърчил по-късно се опитва да се изобрази като (до известна степен) изолиран глас, предупреждаващ за германската опасност и настояващ за превъоръжаване. Макар по време на по-голямата част от 1930-те да се намира в известна изолация в собствената си партия, той получава привилегирована информация от някои членове на правителството, особено от недоволни служители във военното министерство. „Групата на Чърчил“ към края на 30-те се състои само от него, Дънкан Сандис и Брендан Бракен. Тя е изолирана от други фракции в Консервативната партия, също оказващи натиск за по-бързо превъоръжаване и по-силна външна политика, като например водените от [[Антъни Идън]] и Лео Еймъри <ref>Rhode James p. 428</ref> Все пак мнението на Чърчил продължава да тежи пред правителството по много въпроси и той е считан за алтернативен лидер.
 
Ред 175:
 
=== Горчиво начало на войната ===
[[FileФайл:Wc0107-04780r.jpg|thumbмини|Чърчил носи каска при сигнал за въздушно нападение по време на [[битката за Британия]] през 1940 г.]]
На 10 май 1940, часове преди германското нашествие във Франция чрез [[блицкриг]] през [[Нидерландия (историческа област)|Нидерландия]], става ясно, че след провала в Норвегия, страната няма доверие на Чембърлейн за воденето на войната и той подава оставка. Общоприетата версия на събитията е, че [[лорд Халифакс]] отказва поста на министър-председател, защото не вярва, че може да управлява страната ефективно като член на [[Камара на лордовете|Камарата на лордовете]] вместо на [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камарата на общините]]. Въпреки че министър-председателят традиционно не посочва наследник, Чембърлейн препоръчва това да е някой, който ще има подкрепата и на трите основни партии в Камарата на общините. На среща между Чембърлейн, Халифакс, Чърчил и Дейвид Марджесън, Chief Whip (водач на парламентарната група), е посочен Чърчил и [[Джордж VI]] го назначава за [[министър-председател на Великобритания|министър-председател]]. Първата работа на Чърчил е да пише на Чембърлейн и да му благодари за подкрепата.<ref>Self, Robert (2006). ''Neville Chamberlain: A Biography'', p. 431. Ashgate. ISBN 978-0-7546-5615-9.</ref>
 
[[FileФайл:Winston Churchill As Prime Minister 1940-45 H10688.jpg|thumbмини|leftляво|Чърчил се прицелва с картечен пистолет Стен през юни 1941 г. Мъжът в костюм вляво от Чърчил е бодигардът му, Уолтър Томпсън]]
Чърчил е сред първите, осъзнали растящата заплаха от [[Хитлер]], дълго преди началото на войната, но предупрежденията му остават пренебрегнати. Въпреки че в страната има известни настроения за помирение с явно издигащата се Германия, (сред изразителите им е външният министър лорд Халифакс), Чърчил отказва изобщо да обмисля такава възможност.<ref>Bungay 2000, p. 11</ref> Според Чърчил не би могло и дума да става за някакви преговори с Хитлер. Той отхвърля предложенията на Хитлер за мир и като министър-председател дава решаващия си глас в кабинета за продължаване на войната с Германия. Неговата реторика втвърдява общественото мнение и подготвя Великобритания за дълга война.{{hrf|Jenkins|616 – 46}} Чърчил заявява в своята реч [[s:Техният най-добър час|Техният най-добър час]] пред британската [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]] на 18 юни 1940, „Очаквам, че битката за Британия ще започне съвсем скоро.“{{hrf|Jenkins|621}} Отказвайки примирие с Германия, Чърчил поддържа жива съпротивата в [[Британската империя]] и създава основата за по-късните съюзнически контраатаки през 1942 – 45, като Британия служи за [[плацдарм]] за доставките за Съветския съюз и за освобождаването на Западна Европа.
 
В отговор на критиките, че липсва военен министър за воденето на войната, Чърчил създава и поема допълнителния пост на министър на отбраната. Той незабавно поставя приятеля и довереника си, индустриалеца и вестникарски барон [[Макс Айткен|Макс Айткен, лорд Бийвърбрук]], начело на производството на [[самолет]]и. Бизнес находчивостта на Бийвърбрук позволява на Великобритания бързо да развие самолетното производство и друга техника, които в крайна сметка се оказват решаващи.<ref>Allen, Hubert Raymond. Who Won the Battle of Britain? London: Arthur Barker, 1974. ISBN 0-213-16489-2.</ref>
 
[[FileФайл:Churchill CCathedral H 14250.jpg|thumbмини|270px|Уинстън Чърчил върви през руините на катедралата в [[Ковънтри]], 1941]]
 
Речите на Чърчил са голямо вдъхновение за британците. Първата му реч като министър-председател е известната „Нямам да предложа нищо друго освен [[s:Кръв, тежък труд, сълзи и пот|кръв, тежък труд, сълзи и пот]]“. Чърчил недвусмислено дава да се разбере, че Великобритания няма да се съгласи на никакви компромиси:
Ред 194:
{{cquote|Нека следователно се стегнем за нашия дълг и да се държим така, че ако Британската империя и нейната Общност съществуват хиляда години, хората все още да казват, „Това бе [[s:техният най-добър час|техният най-добър час]].“.<ref name="centre-finesthour">{{cite web|url=http://www.winstonchurchill.org/learn/speeches/speeches-of-winston-churchill/122-their-finest-hour|title=Their Finest Hour, 18 юни 1940|accessdate=20 декември 2007|publisher=Churchill Centre}}</ref>}}
 
[[FileФайл:Plakat1940.jpg|thumbмини|„Никога толкова мнозина не са дължали толкова много на толкова малцина“ плакат от 1940 г.]]
 
Във връхната точка на[[битката за Британия]] неговият обзор на ситуацията включва паметния израз „Никога в полето на човешкия конфликт толкова много хора не са дължали толкова много на толкова малко (малцина)“, което поражда трайното прозвище ''[[s:Малцината|Малцината]]'' за [[пилот]]ите от КВВС, които я спечелват.<ref>Реч в Камарата на общините на 20 август 1940</ref>
Ред 204:
 
=== Отношения със Съединените щати ===
[[FileФайл:Cairo conference.jpg|thumbмини|270px|Генералисимус [[Чан Кайшъ]], [[Франклин Рузвелт]] и Чърчил на [[Кайрска конференция|Конференцията в Кайро]] през 1943]]
[[FileФайл:Prince of Wales-5.jpg|thumbмини|270px|Рузвелт и Чърчил на църковна служба на борда на британския военен кораб ''Принц на Уелс'' по време на [[Атлантическа конференция|Атлантическата конференция]]]]
 
До момента, в който [[САЩ]] влизат във войната, Чърчил смятал, че ще воюва сам. Основата на неговата стратегия са бомбардировките над Германия и концентрацията на сили в [[Средиземноморие]]то и в [[Близкия изток]]. Чърчил се нуждае от американската помощ – както икономическа, така и военна. САЩ оказват значителна подкрепа на Великобритания, но от друга страна, тоталният американски контрол над английската икономика лишава страната от всякаква икономическа самостоятелност по време на войната. Въпреки това Чърчил държи на тясното сътрудничество и съюза със САЩ. Това сътрудничество е потвърдено и на [[Атлантическа конференция|Атлантическата конференция]] с президента на САЩ [[Франклин Рузвелт]] през август 1941 г. По-късно към двамата се присъединява и генералният секретар на [[КПСС]] [[Йосиф Сталин]], създавайки по този начин Голямата тройка. След края на войната близките отношения на трите страни-съюзнички в [[Съюзници|антихитлеристката коалиция]] изчезват напълно.
Ред 224:
 
=== Отношения със Съветския съюз ===
[[FileФайл:Tehran Conference, 1943.jpg|thumbмини|275px|[[Техеранска конференция|Техеранската конференция]] с [[Йосиф Сталин]] и [[Франклин Рузвелт]], 1943 г.]]
Когато [[операция Барбароса|Хитлер нахлува в СССР]], Уинстън Чърчил, дотогава пламенен анти-комунист, променя позицията си спрямо Съветския съюз пред лицето на общия враг и заявява „Ако Хитлер нахлуе в ада, аз дори бих казал добра дума за дявола в Камарата на общините,“.<ref>{{cite web|url=http://www.chu.cam.ac.uk/archives/collections/churchill_papers/biography/|title=The Churchill Papers: Biography|publisher=Chu.cam.ac.uk|accessdate=9 август 2009}}</ref> Скоро в помощ на руснаците се насочват английски доставки и танкове.<ref>{{cite book|last=Stokesbury|first=James L.|title=A Short History of WWII|publisher=William Morrow and Company, Inc.|year=1980|location=New York|page=159|isbn=0-688-03587-6}}</ref>
 
Един от спорните въпроси, наследени още от Първата световна война, са границите на Полша. На [[Техеранска конференция|конференцията в Техеран]] е прието предложението на Чърчил да се удовлетворят претенциите на Полша за земите на Западна Белорусия и Западна Украйна за сметка на изместване на западната и&#768;ѝ граница с Германия, а границата на изток да минава по т.нар. [[линия Кързън|„линия на Кързън“]]. Полското правителство в изгнание е против и след войната на това решение в Полша се гледа като на предателство. Чърчил се опитва да убеди [[Станислав Миколайчик]], полски министър-председател в изгнание, да приеме желанията на Сталин, но Миколайчик отказва. Чърчил е убеден, че единственият начин да се облекчи напрежението е прехвърлянето на големи маси хора, така че да населяват съответните национални граници.
 
Както обяснява пред Камарата на общините на 15 декември 1944, „Експулсация е методът, който, доколкото можем да видим, ще бъде най-задоволителен и траен. Няма да има смесено население, което да причинява безкрайни тревоги… Ще бъде направено прочистване. Не съм разтревожен от тези прехвърляния, които са по-възможни в съвременните условия.“<ref>Clare Murphy ''[http://news.bbc.co.uk/1/hi/world/europe/3528506.stm WWII expulsions spectre lives on]'' BBC.co.uk 2 август 2004</ref><ref>De Zayas, Alfred M. (1979) ''Nemesis at Potsdam: The Anglo-Americans and the Expulsion of the Germans'', Routledge ISBN 0-7100-0458-3. Chapter I, p. 1 citing Churchill, ''Parliamentary Debates'', House of Commons, vol. 406, col. 1484</ref> Последвалите експулсации на германци от Полша са проведени с много трудности и според доклад от 1966 на западногерманското министерство на бежанците, са довели до смъртта на над 2.1 млн души. Чърчил се противопоставя на фактическата [[анексия]] на Полша от Съветския съюз и пише огорчен за нея в книгите си, но не успява да я предотврати на конференциите.{{hrf|Jenkins|759 – 63}}
 
[[FileФайл:Yalta summit 1945 with Churchill, Roosevelt, Stalin.jpg|thumbмини|leftляво|Уинстън Чърчил на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]], с Рузвелт и Сталин до себе си]]
 
През октомври 1944 г., той и Идън отиват в Москва, за да се срещнат със съветските лидери. В този момент руските сили започват да напредват в различни източноевропейски страни. Чърчил поддържа възгледа, че докато всичко се изработи официално и порядъчно на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]], трябва да има някакво временно военновременно споразумение за това кой какво ще управлява.<ref name=tsww>{{cite book|last=Churchill|first=Winston|title=The Second World War|publisher=Penguin|year=1989|location=London|page=852|isbn=0-14-012836-0}}</ref> Най-значителната от тези срещи е на 9 октомври 1944 г. в [[Кремъл]] между Чърчил и Сталин. По време на срещата се обсъждат Полша и балканските проблеми.<ref name=percent>Resis, Albert. ''The Churchill-Stalin Secret „Percentages“ Agreement on the Balkans, Moscow, October 1944''. The American Historical Review, Vol. 83, No. 2. (Apr. 1978), pp. 368 – 87</ref> Чърчил си спомня речта си пред Сталин в деня:
Ред 258:
 
=== Дрезденските бомбардировки ===
[[FileФайл:Bundesarchiv Bild 183-08778-0001, Dresden, Tote nach Bombenangriff.jpg|thumbмини|300px|Разрушението на Дрезден, февруари 1945]]
Между 13 и 15 февруари 1945, британски и американски бомбардировачи [[Бомбардировки на Дрезден|нападат германския град Дрезден]], в който са стълпени германски ранени и бежанци. Заради културното значение на града и големия брой цивилни жертви (около 135 000)<ref>Джонсън с. 145 – 6.</ref> близо до края на войната, бомбардировката става едно от най-спорните съюзнически действия през войната, макар че е породена от стремежа да се подпомогнат руснаците на Източния фронт (на [[Ялтенска конференция|Ялтенската конференция]] те специално молят за унищожаването на комуникационния център Дрезден). След акцията Чърчил заявява в свръхсекретна телеграма:
 
Ред 270:
 
=== Втората световна война приключва ===
[[FileФайл:Churchill waves to crowds.jpg|thumbмини|250px|Чърчил маха на множеството по [[Уайтхол]] в деня, когато войната с Германия е спечелена, 8 май 1945.]]
През юни 1944 съюзническите сили [[десант в Нормандия|нахлуват в Нормандия]] и през следващата година отблъскват германските сили на широк фронт. Германия в крайна сметка е победена, след като е нападната на три фронта от съюзниците, макар че има и провали като [[операция Маркет Гардън]] и германски контраатаки като [[Арденска офанзива|Арденската офанзива]]. На 7 май 1945 в щабквартирата на [[Съюзници]]те в [[Реймс]] е подписана германската капитулация. В същия ден журналистът Джон Снаг обявява по [[Би Би Си]], че 8 май ще бъде Ден на победата в Европа.<ref>[http://www.bbc.co.uk/radio4/history/coming_home/cominghome_archive.shtml coming home] BBC Four, 9am to 9.45&nbsp;am, 9 – 13 May 2005.</ref> В Деня на победата Чърчил съобщава на нацията, че Германия е капитулирала и че една минута след полунощ ще настъпи окончателно примирие на всички фронтове.<ref>[http://news.bbc.co.uk/onthisday/hi/dates/stories/may/8/newsid_3580000/3580163.stm On this day 8 May 1945] BBC. Посетен на 26 декември 2007.</ref> След това Чърчил казва на множеството пред Уайтхол: „Това е ваша победа.“ Хората извикват: „Не, твоя е.“ и Чърчил тогава ги повежда в пеенето на ''Land of Hope and Glory''. Вечерта той прави друго изказване към нацията, изразявайки увереност в победата над Япония в идните месеци.<ref name=gilbert /> Японците капитулират на 15 август 1945.
 
Ред 276:
 
== Начело на опозицията след войната ==
[[FileФайл:Bundesarchiv Bild 183-14059-0005, Potsdamer Konferenz, Winston Churchill.jpg|thumbмини|leftляво|Чърчил в Потсдам, юли 1945]]
 
Въпреки че ролята на Чърчил във Втората световна война е генерирала много подкрепа за него сред британското население, той е победен в парламентарните избори от 1945.<ref>Picknett, et al., p. 190</ref> Много са причините за това, като ключови сред тях са, че у населението има желание за следвоенни реформи и че не е задължително човекът, водил Великобритания през войната, да я води в мир.{{hrf|Jenkins|789 – 94}} Очаквало се е, че Чърчил ще сдаде поста на [[Антъни Идън]], който става негов заместник след загубата на изборите, но Чърчил (макар да е над седемдесет) е решен да се пребори като лидер и Идън е твърде лоялен, за да оспорва лидерския му пост. Така изминават десет години преди Чърчил най-сетне да предаде властта на Идън.<ref>{{cite web|url=http://www.pbs.org/behindcloseddoors/biographies/eden.html |title=WWII Behind Closed Doors: Stalin, the Nazis and the West. Biographies. Anthony Eden |publisher=PBS |accessdate=9 август 2011}}</ref>
Ред 282:
Втората световна война довежда Великобритания до банкрут и тя е принудена да вземе [[англо-американски заем|заем от $ 4.33 милиарда]] ($56 милиарда през 2012 г.) от [[САЩ]].<ref>[[#refOHBEv4|Brown]], p.&nbsp;331.</ref> Почти веднага след края на Втората световна война, [[Британската империя]] започва да се разпада като първо [[Трансйордания]] (1946), [[Индия]] (1947), [[Пакистан]] (1947), [[Шри Ланка]] (1948) и [[Мианмар]] (1948) получават независимост. През 1948 г. [[Британски мандат в Палестина|Британският мандат в Палестина]] рухва и е създадена държавата [[Израел]].
 
[[FileФайл:Wc0279.jpg|thumbмини|Чърчил с американския генерал [[Дуайт Айзенхауер]] и фелдмаршал [[Бърнард Монтгомъри]] на среща на [[НАТО]] през октомври 1951, малко преди Чърчил да стане министър-председател за втори път]]
 
В продължение на шест години той е лидер на опозицията и продължава да оказва влияние върху световните дела. По време на пътуването си през март 1946 до САЩ, Чърчил губи много пари от Хари Труман и неговите съветници в прочута игра на [[покер]].<ref>[http://web.archive.org/web/20071025031206/http://www.cnn.com/SPECIALS/cold.war/episodes/02/interviews/clifford/ Interview: Clark Clifford]. Посетен на 23 март 2009.</ref> По време на това пътуване той изнася и [[s:Реч за Желязната завеса|своята реч]] за [[Желязната завеса]] за Съветския съюз и създаването на Източния блок. Говорейки на 5 март 1946 във [[Фултън]], [[Мисури]], той заявява:
Ред 303:
 
== Оттегляне и смърт ==
[[FileФайл:Chartwell02.JPG|thumbмини|Чърчил прекарва голяма част от времето в дома си в Чартуел, [[Кент]], купен през 1922 г. след раждането на дъщеря му Мери.]]
Кралица [[Елизабет II]] предлага да направи Чърчил херцог на Лондон, но това се отхвърля поради протестите на сина му Рандолф, който ще трябва да наследи титлата при смъртта му.<ref>Rasor, p. 205</ref> След като напуска правителството, той прекарва все по-малко време в парламента и се оттегля окончателно през 1964. През 1963 г. американският президент [[Джон Кенеди]], упълномощен от Конгреса, обявява Чърчил за почетен гражданин на САЩ, но той не е в състояние да посети церемонията в Белия дом. На 15 януари 1965 г. Чърчил получава тежък удар. Той умира в дома си девет дни по-късно на 24 януари 1965 г., на 90-годишна възраст{{hrf|Jenkins|911}}.
 
[[FileФайл:Churchills Grave.jpg|thumbмини|leftляво|Гробът на Чърчил в църквата Свети Мартин в Блейдън]]
По декрет на кралицата тялото му е изложено за поклонение за три дни и на 30 януари се провежда държавна погребална служба в катедралата [[свети Павел (катедрала)|Свети Павел]].<ref>Picknett, et al., p. 252</ref> Необичайно за случая кралицата присъства на погребението.<ref>[http://www.bbc.co.uk/archive/churchill/11024.shtml Remembering Winston Churchill: The State Funeral of Sir Winston Churchill, part 2], BBC Archive. Посетен на 5 март 2011</ref> При погребалното шествие Кралската артилерия стреля с 19 оръдия, както подобава на глава на правителство, а КВВС прелитат с шестнадесет изтребителя. По молба на Чърчил той е погребан в семейното място в църквата Свети Мартин, [[Блейдън]], близо до [[Удсток (Англия)|Уудсток]], недалеч от родното му място, двореца Бленъм. По-късно през 1965 г. в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] е поставен мемориал на Чърчил, създаден от гравьора Рейнолдс Стоун. През 1973 г. на площада пред парламента е поставен паметник на Чърчил в цял ръст, дело на скулптора Робърт-Джоунс<ref>[http://www.london.gov.uk/parliamentsquare/about/churchill.jsp Parliament square – Statues], посетен на 19 януари 2012</ref>.
 
== Заемани постове в изпълнителната власт ==
В британската политическа практика има йерархия между членовете на кабинета, която се разпростира далеч отвъд обичайното разграничение между министър-председател и всички останали министри в други държави. Наред с наименованията на фактическите си ресори, министрите носят и традиционни за постовете титли, останали от минали епохи. Най-високо в йерархията на „кабинета на Нейно (или Негово) Величество“ – правителството на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия – стои [[Премиерпремиер-министър|премиер-министърът]]ът (Prime Minister). Непосредствено под него в йерархията е [[Канцлер на хазната|канцлерът на хазната]]. Това е финансовият министър, който е и Първи държавен секретар (Chancellor of the Exchequer, First Secretary of State, пост, съответстващ на [[вицепремиер]] в правителствата на други държави). Следват държавните секретари (Secretaries of State), които оглавяват министерствата. Едно стъпало по-надолу в йерархията са министрите, които в кабинета са с ранг на заместник-министри (например в Министерството на външните работи има държавен секретар на външните и общностните работи, който е министърът (''Secretary of State for Foreign and Commonwealth Affairs''), но има и министър (''Minister of State for Foreign and Commonwealth Affairs''), който по същество е първи заместник-министър на външните работи) или оглавяват самостоятелни държавни агенции, пряко подчинени на премиера, но с по-нисък ранг от министерства. Още едно стъпало по-ниско в йерархията са президентите на съвещателни комисии, сформирани към правителството с административна заповед на премиера, а не със закон на парламента. Те са с временен характер и макар съществуването им да може да продължи през целия мандат на кабинета, те спират да съществуват с приключването на мандата и следващият премиер трябва да създаде нови.
{| class="wikitable"
!Пост
Ред 411:
 
== Чърчил като художник, историк и писател ==
[[FileФайл:ChurchillRooseveltNewBondStreet.jpg|thumbмини|Статуя на Чърчил и [[Франклин Рузвелт]] на Ню Бонд Стрийт, Лондон]]
 
Уинстън Чърчил е талантлив художник и с удоволствие рисува, особено след оставката си като първи лорд на адмиралтейството през 1915.{{hrf|Jenkins|279}} В изкуството той открива убежище от [[депресия]]та или както той я нарича „черното куче“, от която страда през целия си живот. Както Уилям Рийс Мог заявява, „В собствения си живот той трябва да страда от „черното куче“ на депресията. В неговите пейзажи и натюрморти няма признак на депресия.“<ref name="TimesOnline-mogg">{{cite news|url=http://www.timesonline.co.uk/tol/comment/columnists/william_rees_mogg/article1824692.ece|title=Portrait of the artist with his black dog|accessdate=6 март 2008|location=London|work=The Times|first=William|last=ReesMogg|date=22 май 2007}}</ref> Чърчил е убеден и научен да рисува от приятеля му художник, Пол Мейз, когото среща през Първата световна война. Мейз оказва голямо влияние върху рисуването на Чърчил и става доживотен спътник в изкуството.<ref>{{cite web|url=http://www.albanyfineart.co.uk/maze/biog.html|title=Paul Maze Biography|publisher=Albanyfineart.co.uk|accessdate=16 юни 2010}}</ref> Чърчил е най-известен със своите [[импресионизъм|импресионистки]] пейзажни сцени, много от които са нарисувани докато е на почивка в Южна [[Франция]], [[Египет]] или [[Мароко]].<ref name="TimesOnline-mogg"/> Той продължава хобито си през целия си живот и рисува стотици картини, много от които са показани в студиото в Чартуел, както и в частни колекции.<ref>{{cite web|last=Lady Soames|url=http://winstonchurchill.org/i4a/pages/index.cfm?pageID=576|title=Winston Churchill the Painter|accessdate=9 януари 2008}}{{Dead link|date=юли 2010}}</ref> Повечето му картини са маслени пейзажи, но той прави също така множество интериорни сцени и портрети.
Ред 525:
{{Избрана статия|4865630|17 юни 2012}}
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Чърчил, Уинстън}}
[[Категория:Английски политици]]
[[Категория:Министър-председатели на Великобритания]]