Lockheed U-2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Загуби: линк |
м дребни |
||
Ред 24:
В началото на 50-те години на [[ХХ век]], с началото на [[Студена война|Студената война]], [[САЩ|американските]] военни искат да притежават по-добро стратегическо разузнаване, което да им помогне да се определи състоянието на [[СССР|съветските]] военни възможности и намерения. Съществуващите дотогава разузнавателни самолети били предимно адаптирани стратегически [[бомбардировач]]и, преработени за разузнаване на далечно разстояние, които обаче били уязвими по отношение на зенитна [[артилерия]], ракети и друго противовъздушно оръжие.
Смятало се е, че въздухоплавателно средство, което може да лети на височина
Под кодовото име „Плешив орел“ (на английски език ''„Bald Eagle“''), ВВС на САЩ сключва договори<ref>Pocock 2005, p. 10.</ref> с фирмите Bell Aircraft, Glenn L. Martin Company и Fairchild за разработването на еднодвигателен разузнавателен самолет. Служителите от отдел „Разработки“ на Lockheed Aircraft Corporation дават на авиационния [[инженер]] Кларънс „Кели“ Джонсън възможността да разработи конструкцията за новата [[машина]]. Джонсън бил [[конструктор]], който отговаря за разработването на легендарния [[Lockheed P-38 Lightning]] и реактивния [[F-80 Shooting Star]]. Джонсън е известен и с предсрочно завършваните от екипа му проекти в подразделение на компанията, наречена шеговито Skunk Works („завод [[Скункс]]“), където е разработен по-късно
Концептуалният модел на Джонсън, наречен съкратено CL-282, преставляващ планер средноплощник с много тънки и силно разперени криле на [[фюзелаж]]а, е различен от неговите проекти, както и реактивният [[F-104 Starfighter]]. За да се намали теглото на първоначалния проект, машините били проектирани да нямат [[Устройства за излитане и кацане|конвенционален колесник]], което щяло да затрудни кацането и било на път да провали проекта. За самолета е приложена малко използваната двуопорна схема на колесник, наричана още „велосипедна схема“, която масово се използва при [[планер]]ите.
Ред 35:
[[Файл:U-2 Dragon Lady web 030410-F-0000C-004 Cockpit USAF.jpg|мини|255п|Кокпитът на U-2]]
Джеймс Бейкър разработва оптиката за голямоформатната камера, която се използва в U-2, докато работи за Perkin-Elmer. Тези нови камери имат разделителна способност от 7,6 cm при височина на полета
Когато първите прелитания над територията на Съветския съюз са били засечени от съветски радар, ЦРУ инициира проекта RAINBOW, за намаляване на [[радар]]ната видимост на самолета. Тези усилия в крайна сметка се оказват неуспешни, и се започва работата по нов проект, което води до създаването на Lockheed А-12 Oxcart. Проектът е рестартиран през 80-те години, което води до осъвременяване и модернизиране на конструкцията на U-2.
[[Файл:U-2-pilot-suit-up.jpg|мини|Пилот на U-2 във [[Височинен компенсиращ костюм]]]]
== Конструкция ==
Line 45 ⟶ 44:
== Загуби ==
Най-
{{Commonscat|Lockheed U-2}}{{Портал Авиация}}▼
== Източници ==
<references />
▲{{Портал Авиация}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Американски разузнавателни самолети]]
|