Ярослав Тагамлицки: Разлика между версии

Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието [[неразложимост]], за неговата роля в [[Математически анализ|анализа]] и приложението на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от [[1946]] г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната [[функция]]. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното ѝѝ разкриване и към намиране на други нейни прояви.

Отличителни черти на научното творчество на Ярослав Тагамлицки са неговата дълбочина и оригиналност, а предметът на изследванията му винаги е свързан с актуални математически проблеми. Това обстоятелство събужда интерес у студентите и младите математици, който се засилва и от невъзможността им да влязат в досег със световната наука поради изолацията на страната, настъпила след Втората световна война. От своя страна и Тагамлицки изпитва нужда да споделя с младите идеите, които го вълнуват. Така в средата на 50-те години неговият [[семинар]] по един естествен начин се превръща в център на интензивни изследвания. И не случайно в този семинар правят първите си стъпки в научното поприще известни български математици: акад. [[Благовест Сендов]], [[Владимир Чакалов|проф. Владимир Чакалов]], доц. Димитър Добрев, проф. [[Димитър Скордев]], проф. Дойчин Дойчинов, проф. Николай Хаджииванов, чл.-кор. Иван Димовски, проф. Иван Проданов, акад. [[Иван_Тодоров_Иван Тодоров (физик)|Иван Тодоров]], проф. Тодор Генчев и много други. През 1952 г. е удостоен с [[Димитровска награда]] <ref>''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.</ref>.

Активен интерес Тагамлицки проявява и към обучението по математика в средното училище. Умението да намери подходяща тема и да я предаде така, че да задържи будно вниманието на слушателите, правят тези лекции привлекателни за учениците с математически интереси. Но той се вълнува и от методическите въпроси, свързани с преподаването на математиката и по-специално на основите на анализа в средното училище. Негова е идеята за излагане на основите на диференциалното и интегрално смятане, без да се използва понятието граничен преход. Този начин на изложение съкращава времето, необходимо за строгото извеждане на свойствата на диференцируемите функции, благодарение на една естествена аксиома за съществуване на обеми на тела, т.е. на ограничени точкови множества в пространството, както и на стесняване класа от разглежданите функции. За да провери приложимостта на този метод в средното училище, Тагамлицки води занятия в две паралелки от ІХ клас на Осма софийска гимназия по два часа седмично през [[1973]]-[[1974|74]] учебна година. <ref>„Ярослав Тагамлицки – учен и учител”, „Наука и изкуство”, София, 1986</ref> <ref>Вл. Чакалов „Нестандартни математически методи”, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София, 2005.</ref>

{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Тагамлицки, Ярослав}}

[[Категория:Погребани в Централните софийски гробища‎гробища]]