Северен морски път: Разлика между версии

 

'''Северният морски път''' е най-краткият маршрут по вода между [[Европа]] и [[Азия|Азиатско]]-[[Тихи океан|тихоокеанския]] регион и най-значимата морска транспортна магистрала в [[Арктика]]. Разпростира се в [[Северен ледовит океан|Северния ледовит]] и в Тихия океан, главно по протежението на [[Русия|руския]] арктически бряг. Дължината му от [[Санкт Петербург]] до [[Владивосток]] възлиза на 14 280 км. Теоретично икономията от дистанцията достига до 50% в сравнение с използваните маршрути през [[Суецки канал|Суецкия]] или [[Панамски канал|Панамския канал]]. Потенциалът за превоз на стоки по този маршрут се оценява на 50 млн. тона годишно, като за [[2010]] г. размерът им е приблизително 3 млн. тона. Връзката му с плавателните реки на [[Сибир]] го окачествява и като общоруска транспортна система. Поради суровите условия, оптималните варианти за плавания по него рязко варират.

 

== История ==

Историята по откриването и усвояването на северния морски път е дълговековна. Идеята да се използва Северния морски път хрумва първо на дипломата [[Дмитрий Герасимов]] през [[1525]] година. През втората половина на [[XV век]] редица [[английски език|английски]] и [[холандски]] [[мореплавател]]и се отправят на експедиции в Северния ледовит океан, в търсене на пряка връзка с Азия и [[Китай]] в частност, която те наричат '''Североизточен път''' (известен така до началото на [[XX век]]). Едни от по-известните плавания от това време са тези на [[Ричард Чанслър]] и [[Хю Уилъби]], а по-късно и на [[Вилем Баренц]]. Въпреки положените усилия, всички те достигат не по-далеч от [[архипелаг]]а [[Нова земя]].

 

 

== Настояще ==

Разпадът на [[Съветския съюз]] и последвалата [[икономическа криза]] оказват негативно влияние върху развитието на Северния морски път. Централизираното снабдяване с промишлени и продоволствени товари е ликвидирано, което води до колапс на транспортната система по маршрута. Експлоатацията му спада до крайно незадоволително равнище, възлизащо на 1,5 милиона тона (без нефтения експорт от [[Баренцово море]]) превозен товар годишно, в края на 90-те години на миналия век. След този спад се отчита постепенно подобрение, като за [[2010]] година са отчетени 3 милиона тона транспортирани товари.

 

Продължителността на периода възможен за плавания варира между 2 и 4 месеца в годината, в зависимост от условията, а с помощта на [[ледоразбивач]]и в отделни участъци и повече.

 

 

Като основни предимства могат да се посочат ниската стойност на разходите заради по-късото разстояние, както и отсъствието на морски [[Пиратство|пирати]]. Недостатъците се състоят в нуждата от съпровод на ледоразбивач, обучен екипаж за работа в арктически условия и кратък навигационен период. Несигурността в спазването на графика поради непредвидени събития, както и нуждата от използване на пригодени за полярни условия морски съдове също оказват отрицателно влияние върху използването му.

 

== Източници ==

<references/>